Европейската комисия иска да види ефективна борба с корупцията. Това означава дела, дела и пак дела. Съдебни. Срещу хора от висшите етажи на властта. И то най-късно до април.

Посланието бе разбрано от всички освен от онези, от които зависи то да стане реалност - органите, натоварени да разследват подкупничеството във висшите етажи на властта. Там цари пълна тишина.

Това вече е обезпокоително. Защото досега България бе отличничката, а Румъния - изоставащата в присъединителния процес към ЕС. Но управляващата политическа класа в Румъния събра кураж. Преди няколко седмици там е създадена специална комисия към Върховния касационен съд, натоварена да контролира имуществото на министрите и депутатите. По-удивителното за нашите ширини е, че тази комисия е започнала да действа веднага. Вече е поискала запор върху имуществото на бившия министър на промишлеността Дан Йон Попеску. Искът е уважен, защото той не може да докаже как е придобил имущество за 1,3 млн. евро през 4-те години, когато е бил във властта. На ред е бившият премиер Адриан Нъстасе, който също се разследва по подобни обвинения. Заради тях той бе принуден да подаде оставка като изпълнителен председател на Социалдемократическата партия.

Не е известно настоящото българско правителство какви конкретни ангажименти е поемало пред еврокомисарите, но румънската министърка на правосъдието Моника Маковей е обещала пред Европарламента до април да има 5 приключени дела за корупция. В момента се водели 28 разследвания на хора от висшите ешелони на властта.

В България очакванията в тази посока са свързани с избора на нов главен прокурор. "Ние имаме сигурно най-много стратегии на глава от населението за борба с корупцията. Необходими са конкретни действия. Аз съм предложил една-две идеи за създаването на независима служба. (...) към прокуратурата може да се обособи такова ядро, което да постави в центъра на своята дейност борбата с корупцията по високите етажи", казва президентът Георги Първанов пред "Труд" вчера.

Това, което държавният глава пропуска, умишлено или не, е, че такова звено във Върховна касационна прокуратура вече има. Бе създадено в началото на 2004 г., но досега не се е чуло да е заработило ефективно. Има и комисия "Петканов", създадена по новия Закон за незаконно придобитото имущество. Но тя се бори преимуществено с битово-транспортните си проблеми. Най-сетне: има и чисто нова стратегия за борба с корупцията, приета от правителството преди две седмици. Документът бе написан, за да има какво да се представи на европейските чиновници, които пристигнаха тия дни на нова проверка. И предишното правителство имаше стратегия за борба с корупцията. И тя бе съгласувана с Брюксел. Резултатът обаче е нула.

Парадоксално е, че при обсъждането на стратегията в правителството бяха орязани всички конкретни мерки, за които по-късно можеше да се търси отчет за изпълнението. Така например Брюксел настоява за радикално пресичане на корупцията при обществените поръчки, но кабинетът се отказа от черни и бели списъци на фирми, които се опитват да печелят търг по втория начин. Същата съдба сполетя и ангажимента за драстични мерки спрямо партии, които укриват източниците си на финансиране. Това не е ли чадър за черните партийни каси? Обяснението на правосъдния министър Георги Петканов бе, че такъв бил жанрът на стратегията - да е максимално обща и да не стига до конкретни мерки.

Освен стратегията министерствата са подготвили на еврочиновниците и отчети как са се борили с корупцията през 2004/2005 г. Описани са всички семинари, обучения и етични кодекси. МВР се хвали, че във всички служби и дирекции на министерството са разпространени 60 000 календара с антикорупционни послания. Малка подробност е, че подобни планове и стратегии имаше и миналата година, но това не попречи през октомври Еврокомисията да ни покаже жълт картон. Защото от Брюксел - за разлика от Петканов - настояват за съвсем конкретни неща - искат да знаят кой точно проверява за конфликт на интереси при висшите длъжности, кой следи за верността на декларациите в публичния регистър, доколко достъпни са те за гражданите, кога пред Темида ще бъдат изправени емблематични добре облечени бизнесмени и също така добре облечени политици...

Най-големият проблем на борбата с корупцията у нас е, че тя е ничия, липсва орган, който хем да е облечен в максимално обществено доверие, хем да е равно отдалечен от всички центрове на властта. Още през януари 2003 г. президентът Първанов се обяви за такава независима структура. Той призова тя да бъде приета със закон, шефът й да се избира от парламента и служителите й да имат правото да разследват и държавния глава, и неговата администрация. Автор на идеята е президентският съветник Борис Велчев, който е с най-големи шансове да стане главен прокурор. Три години няма никакво движение по въпроса. Преди изборите министърът на евроинтеграцията Меглена Кунева агитираше с проект на закон за превенция на корупцията, който също предвиждаше създаване на подобен независим орган, също избиран от парламента. И тя подозрително замълча напоследък. В крайна сметка в момента с корупцията се бори правителствена комисия, в чийто щат в момента се числи само една секретарка. Секретарят й Константин Паликарски подаде оставка преди месеци, още няма назначен наследник. Дезертира и председателят й - министърът на правосъдието Георги Петканов. Премиерът пък не пожела да я оглави. Затова накрая с битката с корупцията бе натоварен Главният инспекторат към МС, който по принцип разглежда постъпили сигнали за конфликт на интереси и за подкупност на органи на изпълнителната власт. Но дали служителите там ще посмеят да разследват началниците си в правителството? Това е риторичен въпрос.

Толкова енергия, за да бъде изфабрикувана поредната имитация на някакви мерки. Затова няма защо да се сърдим, че Румъния, доскорошната безспорна емблема за балканска корупция, вече може да бъде сочена за положителен пример. А за България едва ли може да бъде по-зле.