Има една област в България, в която се печели бързо и в пъти повече от проституция, контрабанда и наркотрафик. Става дума за хазарта, който си беше развит и при социализма, но след демократичните промени процъфтя. Чрез появата на стотици казина и игрални зали, чрез разрастването на тотото и лотарията се превъртяха и се превъртат и печелят милиони и милиарди при почти минимум вложени средства.
Това е и областта, която винаги се е регулирала здраво от държавата. Поне на хартия.
Един доклад на Сметната палата, публикуван преди два дни, прави на пух и прах представата, че хазартът е строго контролиран и на практика.
Критиките срещу дейността на Държавната комисия по хазарта за периода от 1 януари 2003 г. до края на 2004 г. са убийствени. Няма да се спираме на всички. Всеки може да ги прочете на сайта на Сметната палата. Ето по-драстичните:
- издавани са лицензи на казина без всички необходими документи;
- при 115 от дадените 128 разрешения за провеждане на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала не е отчетена липсата на един или повече от изискваните документи;
- същото е положението и при разрешенията за бинго;
- без необходимите задължителни документи са издавани и част от разрешенията за внос, както и за производство на игрални съоръжения;

-	не е осъществяван контрол на лица, организиращи телефонни игри чрез медиите при посредничеството на телекомуникационни оператори.

- не са събрани държавни такси и глоби от наказателни постановления за десетки хиляди лева;
- липса на 8 задължителни електронни регистъра;
- липсва процедура за утвърждаване на лаборатории съгласно Закона за хазарта;
- извършваните проверки стават все по-малко.
Изводът е, че Държавната комисия по хазарта не гарантира в достатъчна степен осъществяването на държавен надзор и контрол върху организирането и провеждането на хазартната дейност на територията на страната
Естествено сега ще потекат оправдания и опровержения срещу Сметната палата. Нещо обичайно след такива одитни доклади. Но и

дори 1/5 от написаното да е вярно,

пак поставя ред въпросителни.
И те са свързани предимно с това кой контролира хазарта в България - държавата, нейната комисия и законите или част от самия бизнес, за чиято мощ се носят легенди, които може и да са верни. И с още нещо - как точно държавата се справя с организираната престъпност, с наркотрафика, проституцията, контрабандата, като не може да се оправи с един легален бизнес, за чиято регулация има огромни правомощия?!
Ясно е, че и в държавния, и в частния хазарт има огромни интереси. Показват го множеството скандали, свързани с регулацията на този бизнес, зачестили напоследък.
Шумна разправия кой ще ръководи тотото, съдебни и прокурорски драми около шефското място в Държавната комисия по хазарта, постоянни атаки от страна на самия хазартен бизнес срещу държавните правила. Нещо повече. Оказва се, че Сметната палата е открила пропуски дори когато държавната комисия дава разрешителни за две от игрите на Държавната лотария.
Одиторите са констатирали и редица

недостатъци в нормативното регулиране

на хазартната дейност - двусмислени дефиниции за това кое не е хазартна игра, липса на уредба за хазарта по интернет, липса на изискване хората от комисията да имат опит в контролната дейност, възможност за зависимост от хазартния бизнес, липса на предвидена санкция за всяко нарушение на организатори на хазартна дейност и др.
Възниква и логичният въпрос: има ли хазартният бизнес свое лоби в законодателната, съдебната и изпълнителната власт или да?
Нищо чудно одитният доклад да бъде използван за разчистване на сметките в хазартната системата, включително и в държавната й регулация. Напълно възможно е и само това да бъде единственият резултат от него. Защото по правило след подобни доклади не следва нищо. Не са един и два примерите, когато след година-две Сметната палата прави нова проверка и повтаря старите си констатации. От време на време се пускат някакви сухи числа колко сигнала подала палатата, колко материала пратила в прокуратурата и ред такива. Някой да е чувал чиновник или ръководител, разходвал неправомерно бюджетни средства, да е осъден - например след сигнал на Сметната палата. Така ще бъде и с хазарта. В неговата сянка комфортно виреят фигури с мощно влияние в ключови държавни институции.
Иначе колкото по-скоро този бизнес излезе на светло, така както се случи с банковия, толкова по-добре. Обратното е политически и икономически хазарт на гърба на обществото и закона.