Не е вярно, че в България няма птичи грип, както ни убеждава министърът на земеделието Нихат Кабил. Не е вярно, че е на 60 км южно от границата. Вирусът е не само тук, но вече и мутира. Щамът H5N1 е добавил още няколко букви към досегашното си наименование и здраво се е загнездил в партията на Петър Стоянов.

В политическата си немощ да попадне във вестниците и около незапочналите преговори за търсене на обща дясна кандидатура за президент СДС сколаса да изрази загриженост за пострадалите от катастрофата в Черна гора, да напише програма за управление за следващите 15 г. и (това е най-вълнуващото) преди дни да изкаже безпокойството си от опасността от нахлуването на птичи грип в републиката. Даже препоръча на властите да направят всичко възможно, та да се ограничи разпространението на вируса извън пределите на родината, щото иначе ще се съсипе производството на птиче месо и икономиката ще рухне.

"Ако този отрасъл бъде ударен така жестоко, каквито са предвижданията, той трудно ще се възстанови в близките години. Това ще има значение и за европрисъединяването на България", мъдро рече Петър Стоянов.



Така става, когато те покоси вирус



- спада ти не само тонусът, но и мозъчните клетки правят странни връзки между политика, ветеринарно дело и медицина. Пък и това е един начин да отклониш вниманието от собственото си безсилие в партийните работи. И от притесненията как сегашната немощ на съюза ще се отрази на присъствието му в Европейската народна партия, особено когато твой представител престане да бъде зам.-председател.

Видимо е, че напоследък промените в СДС са все с отрицателен знак и това не е заключение на върл враг на синята партия, а естествен извод от действията на хората на "Раковски" 134. Или по-скоро от бездействието им заради липсата на идеи. От новия лидер се очакваше да стабилизира съюза. А последици от това щяха да бъдат увеличаване на електоралната подкрепа, визия за бъдещето на организацията и най-вече да започне излъчването на ясни сигнали към обществото, че СДС е сериозна формация.



Нищо от това не се случва досега



независимо от смяната на караула на "Раковски" 134. На всяка вторнишка пресконференция СДС обнародва гениалните теми, с които се е занимавал НИС - възмущават се от намеса в съдебната власт, обвиняват Румен Овчаров в руски лобизъм, искат институт, който да просвещава младите за престъпленията на комунистическия режим в периода 1944-1989 г.

Петър Стоянов или ще отрича стореното от предшественичката си Надежда, или ще говори за птичи грип, или ще мечтае как десницата ще се съедини връз крилете на общ кандидат независимо за какво.

Колкото до единодействието по въпроса за президентските избори,



Костов и Стоянов все се канят да се чуят



по телефона и все връзката се разпада. Като че ли експремиерът се плаши да не пипне вируса и по жицата. Въпреки че не е зле да си припомним и загрижеността на Костов за свинете-майки и съдбата на българското селско стопанство в първите изявления след мълчаливия му период. Бившият премиер обаче овреме овладя страстта към празните приказки.

В СДС обаче нямат този късмет и както е тръгнало, липсва и намерение да се откажат от сегашната си тактика. Очевидно е, че няколкото изборни загуби не отрезвяват никого в партията. Очеизваждащо е, че губеща стратегия е първо да разрушиш съюза с партньорите си в коалицията, а после да търсиш съгласие с тях на парламентарно ниво, както се случва с ОДС. Ясно е, че на никой не му пука за разграничаването на политиката от личната неприязън.

Междувременно информациите за свършеното от Петър-Стояновата партия ще паднат окончателно и безвъзвратно от челните страници и ще преминат в тези за развлечение. Но при условие, че е сушаво откъм светски събития. И за това не са виновни нито журналистите, които ги пишат, нито читателите, които отказват да се интересуват от стореното или замисленото на "Раковски" 134.

А иначе опасността вирусът H5N1 да прескочи нашата граница е значително по-малка от тази п(оли)тичият грип да доведе до летален край славната в миналото синя партия.