Затова и първите анализи са на базата на информацията в пресата.
Самото заглавие на стратегията изкушава да бъде коментирано - "Програма за преструктуриране и приватизация". От него изглежда, че и сегашното правителство ще действа като всички предходни. Ще се опита, от една страна, да задържи тези цигарени фабрики, които работят (може би за да може на спокойствие да ги "фалира"). От друга пък, ще търси купувач за фабриките, за които вече успешно са пропуснати всякакви шансове за що-годе изгодна продажба. Стремежът държавата да "преструктурира", "управлява" и "повишава конкурентоспособността" е изначално обречен на неуспех. Затова навсякъде по света в нормалните държави правителствата не се занимават с дейности и услуги, които могат да се предлагат от частния сектор.
Самата идея да се изготви анализ, който трябва да покаже дали фабриките за преработка на тютюн в Кърджали и Гоце Делчев биха могли да бъдат конкурентоспособни в бъдеще, ясно показва, че държавата няма намерение да излезе от "тютюневия" бизнес. А от това губим всички ние, защото плащаме за липсата на елементарни управленски умения.
На второ място няма как да не се отбележат "притесненията" на изпълнителния директор на холдинга, според когото в резултат на по-високия акциз и последвалото намаляване на потреблението на цигари най-вероятно цените ще се повишат допълнително, за да се поддържа дейността на "Булгартабак".
Това звучи нелогично и дори цинично. Здравият разум предполага два варианта на действие, ако потреблението на една стока намалее заради високата й цена. Или се прави оптимизация на всички възможни разходи, за да стане стоката конкурентоспособна, или се прекратява нейното производство. В случая с "Булгартабак" обаче оптимизация в този формат не е възможна по ред причини. Първо, холдингът е натоварен със сериозна социална функция - създаване на заетост на хората в този бранш. Второ, дружеството все още е монополист в страната и относително лесно може да получи средства от бюджета или поне защита от държавата. Ясен пример в тази насока, както и знак за отказ от либерализиране на пазара бе приетата от правителството наредба за определяне на цените на българските и на цигарите от внос, което стана в края на 2005 г. Трето, изискванията на ЕС за съдържание на катран в цигарите ще е причина да спре производството на част от марките. Това може да се разглежда като оптимизация, но означава загуба на пазарен дял.
Не може да се пропуснат и намеренията относно четирите работещи цигарени фабрики. Според информацията от холдинга подготовката на нова процедура ще започне след края на първото полугодие на тази година, за да се види на какво ниво ще се задържи потреблението на цигари в България. За тях се предвижда приватизация чрез публично оповестен конкурс. Тук прозират чисти намерения, но да не забравяме, че и досега бяха оповестявани процедури за приватизация на "Булгартабак", но никога форматът не съдържаше ясни критерии, прозрачност и липса на политически натиск.
Каква е правилната стратегия за приватизация на "Булгартабак холдинг"?
1. Продажба през фондовата борса, като всички предприятия се листват и продават поотделно на борсата;
2. Продажба веднага, без никакви държавни мерки за оздравяване и повишаване на конкурентоспособността.
Веднага след като се осъществи приватизацията по предложения начин, ще е възможно да се премахнат субсидиите за тютюнопроизводителите, които изкривяват пазара и задържат ресурси в неефективни дейности.
Данните показват, че премиите за тютюнопроизводителите растат като абсолютна сума през 2005 г. и 2006 г. "Добрата" новина е, че все пак не достигат равнището от 2003 г. Въпреки това, ако се вземат информацията от преброяването на земеделските стопанства - извършено през 2003 г., но оповестено като резултати едва през лятото на 2005 г., - и размерът на премиите за тютюнопроизводителите, се получават доста тревожни данни. Излиза, че всички ние, данъкоплатците, ще финансираме с 3259.7 лв. едно средно земеделско стопанство, занимаващо се с отглеждането на тютюн. Отгоре на всичко за тази година има повишение с 997 лв. спрямо 2005 г.
Със сигурност политиците ще попитат: "Какво ще стане с всички производители на тютюн?" Отговорът за тях е следният: по-добре бюджетът тази година да даде на ръка тези 3259.7 лв. и тютюнопроизводителите да започнат бизнес с ясната уговорка, че повече няма да разчитат на държавата. Алтернативата е да продължаваме всяка година да наливаме пари, без да знаем за какво и колко ще продължи.
ТАБЛИЦА
Финансова "тежест" на тютюнопроизводителите по години
| Премии (млн. лв.) | 123 | 84.5 | 111.7 | 160.9 |
| Дял на премиите в бюджета за селско стопанство | 40% | 27.7% | 20.6% | 24.6% |
| Цената, която плащат данъкоплатците на едно земеделско стопанство* | 2 491.8 | 1 711.9 | 2 262.9 | 3 259.7 |
Доклад по изпълнението на държавния бюджет за 2003 г. и 2004 г. и доклад по закона за държавния бюджет за 2005 г. и 2006 г.
* Данните от преброяването през 2003 г. посочват 49 361 земеделски стопанства, занимаващи се с отглеждане на тютюн.












