Една телевизия показва дома на възрастна жена в най-студените дни на годината. Допреди малко са интервюирали бездомници в заледения град, видели сме вкочанените клошари в Москва, виелиците в Лапландия, отвъд Полярния кръг. Студът е мощно информационно събитие, произвежда новини. Новината в смразеното сърце на тази жена е произведена от електроразпределението. Първо й изпратили сметка - пет пъти по голяма от онова, което обикновено плаща. После й прекъснали електричеството. Сега живее на тъмно.

Жената сякаш не се и оплаква особено. Горда е, обидата й е твърде овладяна. Душата й е изгорена от друга грижа - детето й е заложница в тъмницата на Кадафи. Затова е сам-сама: на ръцете си и с нищожната пенсия, за която енергото тъй хищно се е полакомило. Тя не протестира, не кълне пред камерата, както зрелищно го правят смуглите крадци на електричество, но шум тъй или иначе ще се вдигне. Ще й пуснат тока. Или някой ще помогне. На драго сърце ще помогне някой, щом и телевизията е в играта.

Но такива сметки получиха хиляди софиянци. И които можаха - вече платиха. Защото прекъсването на тока е единственото сигурно нещо в българското електроснабдяване. По входовете в жилищните комплекси се говори, че новите електромери при студ отчитат чудовищни числа. (Тези, които са в сметките за декември.) Някои слагат отопление на електрическите табла - една крушка, която поне малко да грее в затвореното пространство. Други подозират, че енергото само си пуска този слух и че студът му трябва за алиби.



С други думи - студът е невинен...



Не го обвинява и Ванката Бетов, старият печатар, който разхожда едноокия си пудел в снеговете край телевизионната кула. Разхожда го почти цял ден, защото студът навън е по-поносим, отколкото в празното жилище. Получил е убийствена сметка при почти спрени радиатори и сега избягва да се връща вкъщи. Синът му е в Италия, досега пращал пари за тези разноски, но от есента е в развод, жена му издействала запор и преводите секнали. Така тази лоша жена - и да не се справи с него - ще умори баща му. От студ.

Самата топлофикация се държи колкото надменно, толкова и гузно. Надпишат ти някакви измислени корекции и ако не направиш скандал - прибират си парите. Ако се разбунтуваш - измислят си някаква грешка и вземат та свалят по нещо. Все те били подведени, все те били ощетени. Никога не става ясно как такива точно хуманисти натикаха нацията в хладилника.

Самият аз притежавам такава надписана сметка, която след бурен протест на съседите бе преправена на по-ниска. Без никакво вразумително обяснение по какъв точно закон ми е пратена за плащане. Притежавам също и телефонна разпечатка, в която за месец ноември съвсем открито са ми вписани и разговори за октомври. Те са се състояли в действителност, но са платени в старата сметка. Получих я дълго, след като бях си издължил самата сметка - поради изтичане на фаталния срок. За да мине, което може да мине - и после да те мързи да се разправяш. Много точно измислено, впрочем...



Човекът по принцип знае колко харчи:



ако не си е купил още няколко фризера за разнообразие. Или ако по някаква причина не е престанал да готви на газовия котлон. Или пък, ако в миг на душевно затъмнение не си е надул радиаторите на отворен прозорец, докато въздиша над някакъв импулсен телефон. На такъв човек да му пуснеш подобна нагла сметка в пощенската кутия е все едно да ти хване ръката в джоба си. Джебчиите се обучават на това изкуство върху манекен, на чиято дреха са закачени звънчета. Но днес монополистът не губи време да овладява апашкия занаят. За него грубото, демонстративно пребъркване на клиента е задължително - то налага волята му, подчинява, внушава зависимост. И така затвърждава иначе въобще спорното му право да обръща джобовете на гражданството. Не му е нужно на монополиста реноме на порядъчен бизнесмен - мутренското излъчване и безскрупулност работят по-сигурно в неговия бизнес. С ръка в чуждия джоб той дори е по-убедителен.

И така полека-лека отучват масата да се пали. Да се възмущава, да се озлобява. Отучиха я, впрочем.

Унило ще приемем всичко, което те си наумят, и което си платят - където трябва.



Законите са част от тази "сделка",



с която нас са ни продали на тези юначаги - заедно с панелките ни и с покъщнината (както и с правото да я изнасят за продан), заедно с децата ни, впримчени и те по целия свят да изплащат надписаните дългове на майки и бащи. Така тези тарикати успяват да издоят и близо милион българи зад граница. Ако са верни цифрите, които се споменават като преводи от тях към родината - то те ще да са главно за подобни разходи.

Е, всичко това е всекидневие, екзотична особеност на българския живот. Никой вече не го и драматизира особено. Но друго е обидното и мръсното: че нас на тези монополисти ни продадоха избрани от нас политици и правителства. Продадоха ни, както разорените от мързел и комар, алкохолизирани помешчици в романите на руската класика продават безправните си мужици заедно със селата. Ето за какво става дума сега - не за баналните, омръзнали на всички зимни сметки. А също и за това, че тези, които ни продадоха на тях, утре ще ни продадат всекиму, който им покаже пълна кесия.

И пак ще бъдем изненадани.

След като пак ще сме ги избрали...