Премиерът Станишев и министрите му не издържаха целия дебат за конституцията и си тръгнаха веднага след почивката. |
Промените минаха на първо четене с нужното мнозинство, за да са факт до март-април и да бъдат отчетени от Еврокомисията. Също толкова гласове са нужни и за второто и третото четене.
12 депутати от БНС, 4-ма независими - отпадналите от "Атака" и изгоненият завчера Минчо Христов, дадоха рамо на управляващите. Волен Сидеров и съпартийците му отказаха да участват и в дебата, и при вота. Те напуснаха парламента още по обед и отпътуваха за Пазарджик за погребението на убитите момичета.
Трима от ПГ на "Атака" - Петър Берон, Стела Банкова и Тодор Батилов, се въздържаха от гласуване. Така направи и земеделската лидерка Анастасия Мозер. Мнозинството пък се лиши от подкрепата на проф. Владимир Дамгов от левицата, който е в болница, а Анелия Атанасова от НДСВ - по работа в Япония. Пултът на соцдепутатката Донка Михайлова отчете, че не е гласувала, въпреки че бе в залата. От БСП обявиха, че грешката е техническа. Депутатите от ДСБ, ОДС и 3-мата от ДП натиснаха бутона "против". В залата дори бе лидерът на ДПС Ахмед Доган.
Проектът бе приет по принцип и като цяло. Едва на второ четене поправките ще се приемат текст по текст. От вчера започна да тече 7-дневен срок, в който могат да се правят писмени предложения по приетите промени. Те обаче не могат да бъдат извън смисъла на вече гласуваните. След нови 7 дни комисията за промените в основния закон трябва да внесе доклад в пленарна зала. Това означава, че второто гласуване ще е след две седмици.
Вчерашните разисквания се въртяха главно около това какво ще ни направи ЕС, ако не направим промените, с какъв имунитет да са депутатите, какъв да е балансът между властите, нарушава ли се независимостта на съдебната система и къде е мястото на прокуратурата, въпреки че такава поправка не може да се направи от обикновено НС според две тълкувателни решения на КС от 2003 г. и 2005 г.
Спор се завъртя и около това добра или лоша е изобщо сегашната конституция. Тезата на десните бе, че мястото на прокуратурата е един от основните проблеми, които не намират разрешение. А мнозинството им отвърна, че те са блокирали тази промяна с питането си до КС кое НС може да прави подобна промяна.
Десните гласуваха против главно защото смятат промените за козметични. Филип Димитров от СДС обаче обяви, че на второ четене те ще подкрепят текстовете, свързани с новия НПК и омбудсмана. ДСБ пък ще направи свои предложения. Иван Костов обяви, че партията му е против всички предложени текстове и че хората не са получили отговор на вълнуващите ги въпроси.
Управляващите признаха, че промените не са съвършени, както и че на второ четене ще има нови. "Сегашните промени са възможният баланс в рамките на мнозинството. Само приемането на конституционните промени в определени срокове ще доведе до отчитането им през пролетта като сериозна стъпка по глава "Правосъдие и вътрешни работи", заяви шефът на ПГ на левицата Михаил Миков. А колежката му Татяна Дончева призова десницата, която е "свързана с такива радикални и груби промени върху съдебната система, които я съсипаха и превърнаха в политически инструмент, да не се изживява като евролюбка". Лютви Местан от ДПС ги определи като крачка напред в решаването на въпроса за безконтролността на съдебната система.
ОЧАКВАНЕ
"Очаквам, че ще се намери политическа воля в народните представители от всички парламентарни групи да се подкрепят промените в конституцията, независимо че законът не е съвършен." Това заяви от Несебър президентът Георги Първанов.
Първанов повтори становището си, че трябва да се направи всичко необходимо за премахване на имунитетите. Държавният глава определи като добър начина, по който са решени въпросите с дознанието и омбудсмана.
"Трябва да се промени конституцията, защото така страната ни ще има по-голяма увереност, че докладът на Европейската комисия този път ще бъде положителен", допълни Първанов.
Първанов повтори становището си, че трябва да се направи всичко необходимо за премахване на имунитетите. Държавният глава определи като добър начина, по който са решени въпросите с дознанието и омбудсмана.
"Трябва да се промени конституцията, защото така страната ни ще има по-голяма увереност, че докладът на Европейската комисия този път ще бъде положителен", допълни Първанов.
Промените в конституцията
Приетите на първо четене промени са третата поправка в конституцията. Първата бе направена през 2003 г. и засягаше само съдебната власт. Втората бе през 2005 г. и бе свързана с изисквания за членството ни в Евросъюза - като например даването на право на чужденци да купуват земя в България. Сегашните изменения също са посветени главно на съдебната власт. Те предвиждат:
- парламентът да изслушва и приема годишните доклади на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор;
- парламентарен импийчмънт на тримата големи в съдебната власт - главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Идеята е 2/3 от депутатите да могат да ги отстраняват при трайна невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година, при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт;
- нови правомощия на министъра на правосъдието, който ще изготвя проекта за бюджета и ще управлява имуществото на съдебната власт, ще прави предложения пред ВСС за назначаване, повишаване, понижаване и освобождаване на магистрати, ще организира квалификацията на магистратите, ще осъществява контрол върху магистратите за реда на образуване, движение и решаване на делата;
- ограничаване на депутатския имунитет - народните представители да бъдат разследвани вече и за престъпления от общ характер, а не само за тежки, предвиждащи 5 години затвор, както досега. Това ще става обаче след искане на главния прокурор и разрешение от НС;
- закрепването на дознанието в конституцията;
- закрепване на институцията омбудсман в конституцията.
- парламентът да изслушва и приема годишните доклади на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор;
- парламентарен импийчмънт на тримата големи в съдебната власт - главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Идеята е 2/3 от депутатите да могат да ги отстраняват при трайна невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година, при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт;
- нови правомощия на министъра на правосъдието, който ще изготвя проекта за бюджета и ще управлява имуществото на съдебната власт, ще прави предложения пред ВСС за назначаване, повишаване, понижаване и освобождаване на магистрати, ще организира квалификацията на магистратите, ще осъществява контрол върху магистратите за реда на образуване, движение и решаване на делата;
- ограничаване на депутатския имунитет - народните представители да бъдат разследвани вече и за престъпления от общ характер, а не само за тежки, предвиждащи 5 години затвор, както досега. Това ще става обаче след искане на главния прокурор и разрешение от НС;
- закрепването на дознанието в конституцията;
- закрепване на институцията омбудсман в конституцията.