В Тополовград почти всички са безработни. Работа имат само дърводелците и ключарите - минат, не минат два-три дни, и току ги викат в общината да сменят вратата и бравата на кметския кабинет, защото са постоянно разбити. Взломаджиите са известни на всички, но никой и не помисля да ги арестува, защото са от политическия каймак на градчето. Веднъж вратата я трошат хората на БСП, за да настанят вътре своя човек Петър Пашов. Веднага след тях с ритници я изкъртват поддръжниците на отстранената кметица Николинка Вълчева и на свой ред нахлуват вътре.

Битката за кметския кабинет изглежда на пръв поглед гротескна в това далечно и забравено от Бога градче. В Тополовград всички фабрики са отдавна ликвидирани, няма икономика и хората се чудят как да избягат в чужбина или поне в друг град. Общината е останала единственото действащо предприятие, което е в състояние да осигурява работни места. Който я контролира, той ще смогне да даде работа на все още неизбягалите от града свои привърженици и съответно ще има огромни шансове да победи в бъдещите избори. Ето затова борбата за кметския стол се води със зъби и нокти и скоро няма изгледи да приключи.

Тя,



борбата, започна веднага след последните местни избори



през 2003 г. Спечели ги социалистът Данчо Трифонов. Тогавашната опозиция, съставена основно от хора на НДСВ, поиска касиране на вота, защото за селата Мрамор и Радовец липсвали чернови на секционните протоколи. Съдът наистина касира вота, но само за тополовградския кмет. Кметовете в двете села магистратите не пипнаха, макар че липсващите протоколи отразяваха и техния избор. Подобни странности съпътстват политическия живот в Тополовград и до днес.

Частичните избори през 2004 спечели д-р Николинка Вълчева, издигната от НДСВ. Основният й лозунг бе да изчисти Тополовград от хората на БСП. Нищо, че само две години преди това самата Вълчева бе общински съветник от соцпартията.

Докторката управлява една година, макар че по закон тя никога не е встъпвала в длъжност. Вълчева не е полагала клетва пред кворум на местния общински съвет. На 1 юли 2004 тогавашният областен управител на Хасково Георги Зарчев я закле служебно пред едва осем от 17-те съветници на Тополовград. Такава процедура не е предвидена по закон. Въпреки това Вълчева не само зае кабинета, но в качеството си на кмет е подписвала документи, издавала е заповеди и е кадрувала.

През 2005



жълтите решиха, че докторката не е техен човек,



и заедно с хората на БСП в местния парламент я свалиха. За временен кмет бе определен червеният Петър Пашов. Споменатият вече Зарчев атакува всичко това с три дела в съда. Магистратите все още не са се произнесли по две от тях - за избора на Пашов и определянето на комисия, която да го въдвори в кметския кабинет. Съдът обаче реши съдбата на Вълчева, като прекрати третото и най-важно дело - за отстраняването й, - тъй като новият областен на Хасково Райна Йовчева оттегли жалбата на предшественика си. Това бе потвърдено от тричленен състав на ВАС на 12. XII. 2005 година, където пише, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Въпреки това Вълчева, без въобще да е страна по делото, го обжалва пред петчленен състав на ВАС, а един бургаски прокурор видя в това мотив да я върне на поста.

На 20. I. 2006 Димитър Диамандиев от Бургаската апелативна прокуратура разпореди възстановяването на Вълчева. Диамандиев няма как да не е бил наясно, че ВАС вече се е произнесъл по отстраняването й, а жалбата на Вълчева пред петчленния му състав е недопустима. За всеки случай прокурорът предвидливо е вмъкнал текст: "Доколко е допустима тази жалба може да реши единствено съдът." Така или иначе прокурорските нареждания трябва да се изпълняват и докторката в момента отново активно кметува. Според БСП за няколко дни тя е успяла да уволни служители, заподозрени, че работят за противниците й. Също така е подменила и състава на дисциплинарния съвет в общината - единствения орган, който може да уволнява хората със статут на държавни служители, вероятно с идеята скоро да започне да кадрува и сред тях.

Шосето, свързващо Ямбол и Тополовград, е така изронено, че само остатъците асфалт напомнят, че



някога това е бил междуградски път



Самата настилка вероятно е била полагана още по времето на другаря Червенков, защото според свидетелствата на местни жители асфалтираните за последно при другаря Живков пътища във и около Тополовград са и досега в поносимо състояние.

Старото име на града е Каваклии, кръстен на прословутия кавак (от турски - топола) на Али. В момента жива топола не се забелязва в Тополовград.

Някога тук е била централата на оловно-медната мина "Устрем", имало е завод гигант - за производство на медицински инструменти - "Медикотехника" АД, съществувала е флотационна фабрика, дори цяло миньорско селище. Те са осигурявали работа на поне 3000 души от официално регистрираните 6890 жители на града. Сега всичко това е ликвидирано. Единствената гордост на тополовградчани е читалището. От около 10 години към него функционира самодейна театрална трупа, която е причината всяка пролет тук да се провежда балкански фестивал на самодейните театри.

Центърът на Тополовград представлява огромен ретросоцплощад. Строителство на нови сгради няма - всичко е от време оно. Градът е сив.

Но



сградата на общината е жужащ рояк



Разделена е на два кошера. Третият етаж е окупиран от червените, защото там е кабинетът на председателя на Общинския съвет Марин Инджов, който също така е и градският шеф на БСП. На втория са се барикадирали хората на Вълчева.

Около Инджов са насядали червени активисти и жълти съветници. Те се оплакват един-друг от лошата Вълчева. "Тази жена е некомпетентна. Тя си мисли, че да си кмет значи само да разхождаш фусти наляво-надясно по света", възмущава се юристката на БСП Кера Спирова. И вади списък с пътуванията на кметицата в странство. За бедна община като Тополовград д-р Вълчева си е позволила да иде дори и до Индия. А тези дни е пристигнала и покана от общинските управи в Мексико, Акапулко, Канкун и Юкатан докторката непременно да ги навести и тях. Срещу скромната цена от 2940 евро за целия пакет пътувания. Самият Инджов пък се жалва, че шефовете на БСП в София са останали напълно глухи за молбите му да окажат помощ в създалата се ситуация. "Нито Станишев ме прие, нито президентът", приплаква той.

На другия стол е седнал доскорошният координатор на НДСВ Николай Семерджиев. Тъй като той лично е издигнал навремето Вълчева за кмет, сега се ядосва основно на себе си. Някога борец срещу БСП, сега Семерджиев им е коалиционен партньор. Той разпалено обяснява как Вълчева гази Закона за обществените поръчки и търговете ги печелят все приятелски фирми. Най-много гняв събира обаче ексцентричното й решение да доведе за заместник-кмет някакъв непознат софиянец на име Александър Георгиев. Същият този Георгиев обяснявал, че е юрист, но в заповедта му за назначение срещу графата "трудов стаж" има вписани две нули. На всичкото отгоре самата Вълчева също не била от Тополовград, а от Кубрат. "Когато реших да уволня Георгиев, той изчезна. Прати в общината някакъв болничен и щял да се лекува на домашния си адрес. Ние пък му изпратихме заповедта за уволнение на посочения адрес в София. Отвърнаха ни, че такъв човек не живее там. Ама на другия ден,



след като Вълчева разби кабинета



и пак стана кмет, Георгиев отново цъфна тук", гневи се вр. и. д. кмет Пашов.

Фенклубът на Вълчева пък се състои от хора на ДПС и "Атака". Всички те са се барикадирали в кметския кабинет и умуват как да преборят закона. Гледката там е следната: Вълчева седи в центъра на стаята. Около нея са насядали най-върлите й фенове - бъдещата й снаха Павлина, директорът на Дома за мъже с психични отклонения Крайо Краев и бдителни граждани, между които е Надя Герджикова. С нетърпящ възражение тон последната изрежда имената на общинарите, които трябва моментално да бъдат уволнени. Кметицата кима одобряващо.

През това време из огромния ретросоцплощад в центъра на Тополовград се лутат трима младежи - едни от малцината все още неизбягали от градчето, объркани в пълната си безизходица.