Българското битие клокочи абсурдно, игриво и весело като детска броилка. Помните: онче-бонче, счупено пиронче, риба-щука, махай се оттука. Без логика и особен смисъл. Числа и рими, рими и числа. Разбира се, действителността няма с какво да се римува.

Е, при здрав напън и будно политическо самосъзнание току и някакъв много случайно и дълбоко кодиран смисъл вземе, че изпърха. В трамвая например една баба дундуркаше невръстното си внуче, като му напяваше: ала-баланица, турска паница, ай, гиди Ванчо, наш капитанчо.

- То какво излиза - изсумтя накрая един гражданин със слаби нерви - в България все турската паница е пълна, не се налапаха мамицата им либерална, ами взеха и нашите Ванчовци на софрите си да примамват.

Трамваят като отведнъж се разцепи на две. Едната му половина припозна в тоз дървен философ симпатизант на "Атака", другата половина наум си каза, че човекът, макар простоват и безпардонен, добре брои.

Ние няма да търсим рими, нито смисъл, нито дори скрити библейски, нумерологични и прочие значения зад числата в броилката. Търсим чисто и просто числа и естествено е да започнем с едно. Само един кандидат за главен прокурор или единствена кандидатура за наследник на Филчев - ето го началото, ето я единицата в тотото на независимата българска съдебна власт, ето го чудото. Да не се състои битка за такъв висок пост, да няма кандидати тук, където всеки живее с идеята, че го бива ако не за министър, то поне за областен управител или главен прокурор. Борис Велчев спечели състезанието със самия себе си, а всеки, или поне всеки амбициозен човек, знае, че това е най-трудното състезание.

След едно идва две, в нашия случай преливането е малко зловещо, защото в една дупнишка фабрика за обувки починаха две работнички - две сестри. Други две сестри бяха изнасилени и убити в Пазарджишко - като зловеща поанта в иначе оптимистичната статистика на овладяната престъпност в родината. А числото три не само през седмицата, но и през този мандат си е константно, сложно число, надрастващо опозицията плюс-минус, черно-бяло, ин-ян и прочие. У нас е познато като коалиционно число, което предопределя тромавостта на пазарлъка, протяжния алъш-вериш на властта. Ей на как си седи вакантно агенционното местенце на туристически шеф, мерне се името на Лучано и пак се скрий. Но тъкмо то ни подсеща, че правителството търси за тоя пост съвършения човек, а съвършени хора няма - съвършено е числото четири, защото назовава формата на квадрата.

Квадрат като челюст на изумен вожд, открил педерастко-педофилска инвазия в собствените си квадратни редички.

А петиците - като двойките - ни връщат в черната статистика: от началото на годината до тоя момент пет лекарски грешки, завършили със смърт. Шестиците са оценка за отличие, поне в българските училища и университети, но един Министър и един Полковник им придадоха допълнителна тежест.

Първият - Петков, обяви, че ще изпълни заповедта на правителството и за невъзможно време направо номерата на автомобилите у нас ще бъдат подменени. Министърът обяви и шест приоритетни направления, по които МВР ще работи. Но между шестици и шестаци има разлика. А вторият "отличник", началник-щаб на Сливенската танкова бригада и по прякор Пинчъра, упражнявал сексуален тормоз над шест танкистки.

И нека с числото седем турим край на броилката, защото инак така ще нагазим в абсурда, че излизане няма. Всеки час в страната стават по седем кражби от домове, банки, офиси или граждани, сочи статистиката - и по кое от шестте направления МВР ще ги предотвратява и бори не се изяснява нито в нашата броилка, нито никъде.

То и в трамвая е ожесточена тарапана, затова освен отколешната мечта да кача софийския кмет, който и да е той, на средство от градския транспорт, може и маршрутка в пиковите часове на деня, ми хрумват и две броилки. Една конкретна, с наближаването на моята спирка: едно, две, три, вдишай дълбоко и край на пътуването със скапания трамвай. И една абстрактна при слизането: едно, две, три, в българските игри, четири, пет, шест - ако имаш достойнство и чест, седем, осем - и вече висиш на косъм, девет, ако стърчиш дори не като връх, като хребет, десет, единайсет, дванайсет - от само себе си знай се,

че идва 13,

и ето,

вече висиш на въжето.