Седя си вкъщи, гледам си детето и току дочувам политически вопли, че сме затънали в яка демографска криза, българите сме на привършване, циганите ще ни асимилират, трябват спешни мерки, дайте да дадем. Даже консултативният съвет при Първанов умувал по въпроса, а някакви експерти сколасали и програма да напишат как да се разреши проблемът. Похвално, но като оставим предизборните фойерверки настрана, има някои съвсем елементарни неща, които могат да се свършат, за да се улесни животът на хлапетата и родителите им. С програми и укази деца не се правят.

Какво показват простите изчисления. Онези прословути 360 лева, спестени от данъчната основа, никого няма да накарат да стане родител, защото само памперсите ще му струват повече. Всъщност за отглеждането на едно бебе отиват толкова, но месечно, и то ако не му се купуват дрехи и играчки.



160 лева майчински са смешна сума



и никоя майка не разчита само на тях. Ако пък отглежда сама детето си, това е чиста проба фантастика. А всички управници накуп е редно да се изчервяват само при споменаването на унизителните 18 лева на месец за дете, които дори не се полагат на родителя, ако той взима разкошната заплата от 201 лева, да речем.

Но все пак, колкото и държавата да пречи, деца се раждат. Има даже плаха надежда - с всяка изминала година новите бебета са малко повече от предишната. Но какво се случва с тях? Гордата майка гледа детенцето няколко месеца и понеже парите (въпросните 160 лева) не стигат, се налага да тръгне отново на работа. Ако си наеме бавачка, това ще й струва между 300 и 500 лева на месец. Тогава тя отива в яслите и разбира, че е страшно закъсняла. Защото, оказва се, подобно на аристократите отвъд Ламанша, които преди рождението на наследника са се погрижили да го вкарат в листата на някой престижен колеж, българските родители трябва да подадат молба за ясла при първия рев на хлапето. Толкова ли много деца се народиха, без статистиката да забележи, или яслите изведнъж изчезнаха, но фактът е налице - места няма.

В столичния квартал "Младост" например има 12 ОДЗ-та с групи за най-малките, където според общинската наредба приемат деца от 10 месеца до 3 годинки. Приемат, ама само на хартия, защото



в 12-те градини са натъпкани вече 280 малчугани



На вратата на едната градина вече виси табелка, че поради препълване на групите от септември ще се приемат само деца, родени през 2003 и 2004 г., сиреч над 2-годишни. В другата въобще не взимат деца, които не живеят в съседните блокове, а в повечето искат и спонсорство. И как няма да искат, след като парите не стигат за нищо - нито за бельо, нито за препарати, а пък най-малко за играчки и забавления. Навсякъде обаче групите преливат. Според гореспоменатата наредба всяка група в яслата може да се състои максимум от 16 дечица, но на практика те са по 30. 30 едва прохождащи бебешори, поверени на една медицинска сестра и една често ядосана на света "лелка".

Майките от квартала търсят връзки, пишат молби и в крайна сметка събират пари за бавачки, защото детенце, за което е подадена молба през лятото, към днешна дата е на 36-о място в списъка на чакащите. Само в "Младост 2" не достигат места за 120 мъничета.

В същото време една цяла детска градина в "Младост 1", 52-о ОДЗ, е била продадена преди около 5 години на някаква фирма и сега вероятно собственикът се бори за разрешение върху терена да построи блок.



В много от другите заведения има наематели -



частни училища, данъчна служба, БЧК, читалище и какво ли още не. Това се е случило пък, когато през 90-те години децата в квартала станаха кът, градините пустееха, общината нямаше пари да поддържа детски заведения с маломерни групи.

От районната администрация си знаят дерта и сега кметът на "Младост" умува как да прекрои договорите за наем на частниците, заели помещенията на децата, за да освободи място. Само че всичко това е съвсем недостатъчно. Нови държавни ясли и детски градини не са строени от времето на Брежнев, оттогава повечето не са и ремонтирани. Ръждясалите катерушки около сградите на градините плачат за съдебна възбрана. За сметка на това в полите на Витоша има чудесни частни заведения с малки групи, дворове, лекари и педагози, които струват около 400 лева на месец - непосилна сума за много семейства.

Демографската криза, разбира се, в малките селища продължава. Там остават празни училища и детски градини. Младите се изселват - към София, Варна, Пловдив. На мястото на тези, които заминаха за чужбина през 90-те години, идват новите млади. Кой ти е мислил преди десетина години, когато е разпродавал детските градини?

Ето това, уважаеми господа от консултативния съвет, си е истински проблем. При това държавен, а не общински проблем, тъй като и демографията си е държавна работа. Сал един кмет, възмутен, че децата преживяват с лютеница и вафли, не стига, пък бил той и Бойко Борисов, нали?