След като безмълвно и безропотно бяха приети поредните рестрикции върху вътрешния кредит, наложени от Международния валутен борд, сега на дневен ред иде следващ политикономически хит: искането за



лимитиране на външните кредити



за българските фирми и банки. За тази следваща офанзива във войната за стерилизация на българската икономика предупреждаваме от близо година, когато авангардната идея покълна в една халтура на фонда от серията "работни документи". Преди седмица започна разпяването на икономисти-беквокалисти за нова черна PR кампания. Тя ще ни втълпява колко вреден е "брутният външен дълг" и колко мъдро ще е да порежем плахото стопанско оживление от последните няколко години, като ограничим външното му финансиране. В употреба пуснаха



откровени опашати лъжи



за коварни схеми, които българските банки уж използвали, за да заобиколят ограниченията върху кредитирането. Забележете, че още никой не е доказал ползата от продължаващите цяла година рестрикции на кредита. Напротив, очевиден е техният провал. Макар абсолютната сума на кредита да намалява (с около 15% за второто и третото тримесечие на 2005 г.), дефицитът на текущата сметка на платежния баланс (дето трябваше да преборим) бележи нови рекорди. За да не се признае провалът, сега се фабрикуват лъжливи лакардии. За да заобиколят наредбите на БНБ, банките ужким кредитирали от името на свои офшорни посестрими. Няма такова нещо. За периода след май 2005 г., когато бяха наложени ограниченията, кредитите за български фирми и граждани от чужди банки са се увеличили едва със 170 млн. евро до 1.2 млрд. евро. За сравнение в началото на 2004 г. чуждите банки имаха с 200 млн. по-големи вземания. Наблюдаваме един



съвсем естествен процес



на пренасочване на кредитните потоци. Фирмите с доказана кредитоспособност, които успешно могат да получат кредит както у нас, така и от чужди банки, естествено избират по-добрите за тях условия. Докъм 2003 г., когато кредитът у нас бе скъп и трудно достъпен, предпочитан бе кредитът отвън. След като лихвите в страната спаднаха, стана по-лесно да се ползва вътрешен заем. Новото затягане на кредита в страната пренасочва интереса обратно към чужбина. Присъствието на чужди банки на националния кредитен пазар обаче си остава (засега) в рамките на незначителните 1.5% от общия дълг на фирмите. Няма никакви "схеми" и нашествие на офшорни банки. Последното би било невъзможно, най-малкото, защото върху лихвата по офшорния кредит българската държава събира 15% данък, а така той става неконкурентен на условията, предлагани от банките в страната. Важно е да се разбере, че



кредитните ограничения са ялови



и че кредитът никога няма да може да се възпре, докато съществува пазарна икономика. Само може да се ускъпи и да се насочи към уродливи форми. Нека припомним, че дори средновековните борби с лихварството са завършили с пълен крах. Дори забраните на Корана и шериата да се взема лихва не са изкоренили кредита (но са родили ислямското банкиране, което успешно фасонира заема като "съучастие в дейността" или разсрочено плащане на цената на купуваните стоки; така лихвата се представя или като дивидент, или като част от цената на стоката). Убеден съм, че където не са успели фанатичните последователи на безпаричния Иисус, нито фундаменталистите тълкуватели на пророка Мохамед, и послушниците на Международния валутен фонд ще се провалят с трясък. Всъщност



кредитът е неуловим



и опитите за възпирането му приличат на опит да се прокопае тунел сред морето. Ако на банките се забрани да дават кредити, те пак ще намерят начин да финансират проекти, които си струват, и хора, които са готови да дадат обезпечения и да плащат лихвите. Могат например да купуват дялове във фирми срещу ангажимент за обратно изкупуване. Могат да продават на клиентите си търговски дългови книжа (облигации, записи на заповед), гарантирани от банката или някой нерегулиран специализиран фонд. В драстични случаи могат да продават валута с отсрочено плащане (например 5-6 години) и пак - решили ли са да кредитират, ще кредитират.



И защо не?



Нали точно този е единственият аргумент, който натежа за отказа от паричен суверенитет? Възстановяването на финансовата стабилност и на достъпа до финансовите пазари, намаляването на цената на кредита и привличането на преки чуждестранни инвестиции бяха целите на валутния борд. За разлика от държавния дълг външният дълг на фирмите не пречи никому, той генерира растеж. Получените пари са вложени във фирми, които създават доход. Днешните 8.7 млрд. частен дълг към чужбина са един от най-впечатляващите показатели за постигнатото в българската икономика. Държавите с най-стабилни финанси привличат повече външни вложения: депозити, кредити и инвестиции. Ако частният външен дълг бе вреден, страни като САЩ и Великобритания да са го закъсали здравата (техният дълг е най-висок спрямо брутния им продукт). Ами Швейцария, в чиито банки са депозирани капитали на стойност десетки пъти годишния брутен продукт на алпийската държавица?