|
| Вдигането на ръка в час е широко разпространена практика по света. Лондонското училище "Джо Ричардсън" обаче вече я намира за стресираща повечето деца. |
Бележки "Без вдигнати ръце" са разлепени във всяка класна стая в училище "Джо Ричардсън" в Дагенхам, за да подсещат, че учителите ще решават кой да отговори.
Децата, вдигащи ръце, са едни и същи, докато останалата част от класа се свива назад, обяснява директорът Андрю Бак. Когато учителите се опитват да включат по-неактивните ученици, посочвайки някой от тях, това ги кара да се чувстват като жертви. Според Бак посочените ученици, които не знаят отговора, изпадат в паника, защото други се надпреварват да отговорят.
За да спести объркването на ученици, които не са подготвени, училището допълнително е въвело системата "потърси помощта на приятел". Тя позволява в рамките на определен регламент всеки ученик да номинира друг, който да поеме въпроса.
"Забраната за вдигане на ръка подобри нивото на внимание в час, защото учениците никога не знаят кога ще ги посочат", твърди Бак. Но от всички нови образователни методи, приети от училището при откриването му преди 4 години, този е бил най-труден за налагане.
"Вдигането на ръка е инстинкт и на ученика, и на учителя, защото толкова сме свикнали с него", обяснява Бак. Според него обаче това отблъсква онези ученици, които не разбират достатъчно материята или не желаят да мислят по нея.
Мик Брукс, генерален секретар на Националната асоциация на училищните директори, коментира, че за първи път чува за подобна политика. "Навикът да се вдига ръка трудно ще се промени, но като се замисля, може да има метод в това, което на пръв поглед звучи като лудост."












