|
| Димитър Денков |
Ето например рейтингът, който прочу по света университетът Ияо Тонг в Шанхай (вж. http://ed.sjtu.edu.cn/rank/2005). Както в други отрасли на ширпотребата,
шанхайската класация
роди още няколко китайски и разби северноамериканския монопол. По подобие на хокея, бокса или баскетбола той си присвояваше правото да нарича според разни свои критерии местните си класирания световни. Напротив, проектният колектив в Шанхай конфуциански пази ценностите на вътрешния двор в световната наука. Те са свързани с пет критерия - качество на обучение, определяно от броя Нобелови лауреати, учили в съответния университет; качество на преподавателския състав, видимо в броя нобелисти и световнопризнати учени; брой цитирания в основните научни области; изследователски резултати във фундаменталните и приложни науки; съответствие между академични резултати и претенции на университета. След експертни оценки и анкети класацията подрежда
500 най-добри
университета в света
и 100 по континенти. В световната десетка за 2005 са университетите Харвард, Кеймбридж, Станфорд, Бъркли-Калифорния, технологичните институти в Масачузетс и в Калифорния, Колумбийският университет, Принстън, университета в Чикаго и Оксфорд. Освен Кеймбридж и Оксфорд, европейската десетка включва още Империал колидж в Лондон и лондонския университет, Цюрихския технически институт, университета в Утрехт, Париж-6, Техническия университет в Мюнхен, Кралския институт в Стокхолм и университета в Единбург. От източноевропейските в световната стотица единствен се класира Московският държавен - 66-и; той е и 16-и в Европа.
Шанхайската класация естествено потвърждава по-старите рейтинги. Нейните резултати са следствие и на това, че както при производство на гащи, играчки за Макдоналдс и компютърни платки, и тук китайският опит се основава на най-прогресивните постижения на човечеството. Те обаче са с по-широк обхват и не се задоволяват само с критериите на академията.
Образецът им, както впрочем и на повечето класации, е ежегодният рейтинг на U.S. News & World Report (вж. http://www.usnews.com/usnews/edu/college/rankings). Списанието класира програми по икономически, педагогически, инженерни, медицински и правни науки. Използват се няколко вида данни - експертни оценки за качество, статистически индикатори за покритието му в научно-преподавателски и изследователски, библиотечно-информационен и финансов смисъл, както и изследвания за мнението на студентите и тяхната следдипломна реализация. В посочените пет области се следят над 1300 програми от близо 10 000 експерти. Списанието класира и фундаментални природни и социални науки само според докторските им програми. С голяма тежест са входните и изходните условия. Във входните се оценява качеството на приеманите студенти по успех, предишни научни постижения, спорт и пр. Изходните включват време за намиране на работа, начални заплати, престижност на компаниите, атестации, растеж в професията. Понякога се повишава тежестта на отделни индикатори - например сумите от проекти и поръчки, разделени на броя заети в съответните университети, печелените медали на олимпиади и др. Крайната класация е сборна от класиранията на отделните направления. За 2006-а тя се води от Харвардския университет, следван от Принстън, Йейл, Пенсилвания, Дюк, Станфорд.
Нейна разновидност е може би
най-авторитетната
световната класация
на образователното приложение на "Таймс" (www.thes.co.uk/statistics). За 2005 в световната десетка са Харвард, Масачузетският технологичен институт, Кеймбридж, Оксфорд, Станфорд, Бъркли-Калифорния, Йейл, Калифорнийският технологичен институт, Принстън, Екол политехник (Франция). Част от класацията на "Таймс" е тази на 1300 експерти от 88 страни, които трябва да подредят най-добрите университети в съответна област, без да броят своя. Тук води Бъркли-Калифорния, следван от Харвард, Оксфорд, Кеймбридж, Масачузетския технологичен институт, Станфорд, Токио, Принстън, Йейл и университета в Пекин. По-различно е класирането
според вниманието, което
се обръща на студентите
и възможностите им за научно израстване: води Екол Нормал Супериор, преди Джон Хопкинс, Йейл, Чикаго, Дюк, Колумбийския университет.
Освен в САЩ и Англия подобна класация се прави за Германия от сп. "Фокус". Тук първи е Мюнхенският технически университет, следван от университетите Лудвиг-Максимилиан пак в Мюнхен и университетите във Фрайбург, Хайделберг, Тюбинген, Хумболт - Берлин, Щутгарт, Констанц, Манхайм и Бон. Други немски класации са израз и на конкуренцията между водещите национални списания "Шпигел" и "Щерн". Рейтингът на "Шпигел" комбинира оценки на специалисти, работодатели и мнения на студенти. По-левият профил на списанието предполага електронни допитвания до огромен брой студенти - над 80 000, групирани по успех от гимназията, езикови умения, международен опит и извънуниверситетски активности. Най-добрите студенти класират на първо място Мюнхенския технически университет, следван от университетите във Фрайбург и Лайпциг.
Верен на по-консервативното си реноме, "Щерн" се ориентира по шансовете за трудова реализация. Списанието не прави толкова класация на университети, а онагледява светофарно придобиваните в тях професии. Основен критерий е бързото намиране на работа и началната заплата. Червеният сигнал и високият процент за безработица в национален и световен план стои пред китовете на немската университетска система от Хумболтово време - философия, класическа филология и история. Зелено грее пред интердисциплинарните информатики, приложни математики, биотехнологии и медицина.
А как стоят нещата у нас?
Най-вече удивителната ми скромност пречи да говоря за наши рейтинги, тъй като те са свързани с идеи, осъществени в двете класации на в. "24 часа" с асоциация Дебати (2004) и БГ-шанс (2005) от Чавдар Найденов и мен. Ще спомена само, че и до днес представянето на първия рейтинг най-точно отразява състоянието на университетската ни система. То беше озаглавено "Нещо като рейтинг на нещо като университети" и излезе в сп. "Критика и хуманизъм" през 2000 г. Там освен гореизброените критерии, бяха разиграни показатели от типа на "университета като брачен пазар", "надморска височина" и пр., за да се отличат по-добре различните институции у нас, използващи латинската форма на "всеучилище". Защото ако се ориентираме по световни мерки, до нея у нас се приближава един-единствен и не случайно само той стои в първата половина на сериозна световна класация. Тя е на испанския висш съвет за научни изследвания (CSIC), подреждаща университетите по качеството на електронното им представяне, научни постижения и цитирания в мрежата (вж. http://www.webometrics.info/top3000). Разбира се, става дума за Софийския университет "Св. Климент Охридски", поставен
на 1293-о място
от 3000 класирани
Другият университет в тази класация, към който донякъде върви определението български, е Американският университет в Благоевград. Той е на 2497 място. На 2964 място пък е Нов български университет.
Това потвърждава и общият извод от разните рейтинги: образованието днес е забележимо, само ако е в англоговоряща езикова среда и разчита на богати клиенти. Поради което във всички сериозни рейтинги над 50% от класираните са в САЩ, Канада и Великобритания, а неизменно води Харвардският университет. Неговите фондове надвишават годишния БВП на България, а бюджетите на всеки от университетите в първата стотица от класациите далеч надхвърля целия ни държавен бюджет за образование. Той е сравним с коледния оборот на хипермаркет покрай североамерикански или западноевропейски град с толкова жители, колкото са студентите и учениците у нас. Затова някои го мислят за подарък, но това вече е друга тема.