Изпреварват ли европейските университети северноамериканските? Класацията на "Таймс" на 50-те най-добри европейски и американски висши училища дава причина да мислим, че това може наистина да е така.

Да вземем за пример класирания на последното, 50-о място в Европа университет - "Ла Сапиенца" в Рим. В общата световна класация той се подрежда на 125-о място. За сравнение 50-ият университет в Северна Америка - консорциумът между Джорджаун, САЩ, и Ватерло, Канада, държи 159-а позиция в света. Контрастът е още по-рязък, ако изключим от списъка канадските висши училища и се спрем само на американските.

На фона на тези сравнения би било невярно да се твърди, че Америка държи палмата на първенството. Наистина Харвард е първият в света, а в Топ 10 попадат други шест американски вуза. Слизайки по-надолу обаче, европейските университети преобладават.

Тези статистически разлики могат да се приемат за показателни и за по-фундаментални различия между образователните култури в двата региона. През 2004 г., когато германският университет Хайделберг бе 47-и в света, германците реагираха остро. Властите застанаха зад позицията, че основната роля на университетите е да произвеждат подготвени за икономиката на знанието професионалисти в големи количества. И че наличието на голям брой компетентни университети е за предпочитане пред малко свръхелитни. През 2005 г. Хайделберг се качи до 45-о място, но Германия остана с едва 9 вуза в класацията на водещите 200 университета в света, превръщайки се в най-големия губещ сред основните играчи.

Европейските държави като цяло трудно отстъпват образователен суверенитет в полза на Брюксел. Но вече се появяват първите знаци на сближаване. Това до голяма степен се дължи на натиска от ЕС за повече държавни субсидии и инвестиции от бизнеса за научни изследвания. Макар че поставената цел - до 2010 г. за наука да се заделят 3% от брутния вътрешен продукт - вероятно няма да бъде постигната, бюджетите на водещи европейски нации, включително Великобритания, растат. Много е вероятно и самата Европейска комисия да увеличи финансирането по това перо.

На фона на това може да се очаква, че европейските университети ще започнат търсят пътища за преодоляването на един виден от рейтингите свой основен недостатък - относително слабото производство на широко цитирани изследвания. В момента САЩ държат първите 8 места по цитати на един преподавател. На 9-а позиция по този показател е шведският университет "Готенбург" - европейският университет с най-много научни цитати.

Положително влияние ще окаже очакваният в следващите 2 години старт на Европейския съвет за научни изследвания. Той е замислен като контратежест на американската Национална научна фондация и ще финансира най-добрите изследвания на конкурсна основа.

Ниските нива на цитиране на много европейски университети се компенсират от друга тенденция, която би следвало да радва Брюксел. Повечето европейски университети са далеч по-международни от американските и азиатските си конкуренти. Докато "Сити юнивърсити" в Хонконг води с най-много чуждестранни преподаватели, следващите три в класацията по този критерий са европейски висши училища. Европейски университети държат общо 11 от първите 20 позиции, абсолютен световен лидер е Швейцария с 6 от 20 институции.

Същото важи и за студентската мобилност. Европейски институции държат 13 от първите 20 места. Американският университет с най-много чуждестранни студенти - Масачузетският технологичен институт, е на 27-о място в света.

По новия показател - мнение на работодател, европейските университети още не могат да изместят Харвард от първото място. Но 9 от първите 20 в света са висши училища от Европа, включително и испанският хуманитарен и икономически университет "Есаде" - рядък успех за испанска институция.