|
Парламентът напук оцеля. Разцепления сред НДСВ наистина имаше, но те бяха буря в чаша вода в сравнение с главоломното люспене, обхванало сините.
Отиващото си Народно събрание ще бъде запомнено с няколко неща. На първо място това е втори пореден парламент, който си изкарва мандата. Този факт е уникален не само за последните 15 години, а и за българската история от Освобождението насам въобще, изключвайки, разбира се, периода 1944-1989 г. Парламентът умря, да живее парламентът - именно това се случва вече за втори път у нас -
властта се предава плавно и полека
като между монарх и престолонаследник. Очевидно е, че политическите страсти вече не водят до пагубни сътресения, предсрочни избори и т. н.
За което няма как да не се признае заслугата на НДСВ и лично на лидера му. Те успяха да въведат бонтон в отношенията с опозицията, какъвто преди определено липсваше. Нападките им не надхвърляха изявления като това на Даниел Вълчев, че БСП се справя добре в ролята си на опозиция и затова трябва още един мандат да си остане такава.
На второ място това беше истинско коалиционно управление. Първоначално властта бе съставена от две партии - НДСВ и ДПС, а впоследствие към него се включиха и отцепилите се от жълтите нововремци. Съвместното управление на НДСВ и ДПС бе съпътствано с много удари под кръста и неведнъж сякаш бе на ръба да се разпадне. Фактът, че то се задържа обаче също би могъл да се смята за положително явление. Защото по всичко личи, че у нас вече абсолютни мнозинства едва ли ще има и т. нар. коалиционна култура ще е много важен фактор за управлението на държавата. Остава само политиците ни да се научат да се договарят помежду си по-рафинирано. И разпределението на властта да не вони толкова много на пазарлък в стил Капалъчарши, както бе при последния ремонт на кабинета например.
Третото уникално нещо за този парламент е фактът, че за първи път управляваща партия има всички шансове да се представи много добре на следващи избори.
Това се дължи не толкова на големите успехи на НДСВ, а на факта, че и левицата, и десницата не успяха за 4 години да осъзнаят какво стана на 17 юни 2001 г. и да намерят най-доброто противодействие. Вдясно не им стигна цял мандат, за да се разберат кой кой е в демократичния свят. Вследствие на което всички десни партии заедно вероятно ще имат по-малко депутати, отколкото ОДС на предните избори. Вляво пък просто разчитаха, че идва техният ред да управляват, и не се постараха особено. И това може да им изиграе лоша шега - като на власите на края на Дунава. На този фон за НДСВ не беше много трудно да си изгради в обществото
образ на най-малкото зло
И Симеон да е толкова желан за премиер.
Според запознати, когато Ахмед Доган уговарял Симеон да се явят заедно на изборите, той се позовал на разчети, според които НДСВ само няма да има повече от 60 депутати в следващия парламент. Такава според Сокола била логиката след управлението на Жан Виденов и Иван Костов. Дори и Доган да се окаже прав обаче, това пак ще е успех за НДСВ. През 1997 г. БСП имаше 58 депутати, но полюсите тогава бяха само два. През 2001 г. ОДС събраха едва 51.
Иначе ще останат паметни и първите дни на жълтите депутати - когато те се лутаха из кулоарите като паднали от Марс. Тепърва предстои да се види дали законите, приети от 39-ото НС, са качествени и доколко работят. Макар и изтъркано, не може да не се отбележи и това, че в мандата на този парламент влязохме в НАТО, подписахме с ЕС и бе осъществена първата промяна на конституцията.
)
