|
- Заслугите са приемането в НАТО и ратификацията на договора за присъединяване към ЕС. Но това щеше да се случи с кой да е парламент след големите геополитически промени през 89-а г. Случи се тъкмо на този, без да подценявам работата, но и без надценявам усилието. Още повече че тъкмо този парламент с мнозинството си позволи преговорите с ЕК да се водят на тъмно, да се загърби народното представителство, което и до ден-днешен не знае какво точно е договорено.
Това е първият парламент, който разреши на депутатите всякакъв вид бизнес, без участие в директорски бордове. Стига се до парадокси. Например кюстендилската депутатка от НДСВ Ваня Цветкова кандидатства с фирмата си за обществена поръчка към община Кюстендил, а ресорен зам.-кмет е Огнян Цветков. Не е съвпадение на фамилиите. Мъж и жена са. Съпругът дава на съпругата обществената поръчка и така върви семейният бизнес! Чак такива "врътки" в предишни парламенти не са допускани.
Друг парадокс са рекордите по краткотрайност на заседанията. Един депутат от НДСВ казваше: "Сутрин, като тръгна на работа и перна жена си по задника, като се върна той още вибрира. Но не защото е голям, а такова ми е работното време!" И наистина пленарните заседания бяха по 9, по 15 минути. Ето и днес, пак няма кворум!
Ами парламентарният контрол? Няма друг премиер, който да е пазен повече от Симеон Сакскобургготски. Той е по-пазен от Роналдо, Роналдиньо и Ромарио, взети заедно. Практически не можеше да му се зададе въпрос!
- Какви бяха отношенията между управляващи и опозиция в този парламент?
- Погледнато външно, можехме да седнем, да пием кафе. В предишни парламенти това беше невъзможно. Все пак НДСВ е дете на БСП и СДС, както СДС и БСП са деца на БКП, така че сме в братовчедски политически отношения. Но що се отнася до законодателните изяви на левицата, няма кой знае каква промяна в сравнение с предишните парламенти.
- Кой беше най-инфарктният момент във вашата работа и кой - най-забавният?
- Най-инфарктният беше извън парламента, когато управляващите искаха да закрият 118 жп линии в България, едната от които беше в Гюешево. Тогава блокирахме гарата в Кюстендил в знак на протест. Имахме разрешение за един час, но останахме и след това. Страхувахме се полицията да не приложи сила. Не го направи. И в крайна сметка спасихме само тази линия.
Най-забавният момент е свързан с моята чанта. Трябваше да пътувам в провинцията. Влизам в залата да си взема чантата. В това време тече проверка на кворум. Бяха стигнали до 120. И като влизам, те викат: "А, ето го кворума!" На другия ден чантата беше снимана по всички вестници. Под една от снимките пишеше: "Парламент, който се крепи на една чанта!" Тя се скъса, но я носех допреди два дни. Нали на нея се крепи парламентът!
