Около дълги празници и преди избори все повече се натрапват симптомите на единението между партии, правителство и народ в нищонеправенето. Започва се с мечти, идва политическа реалност, а след нея - житейска практика.

Например така:

На миналогодишния конгрес на партия Българска социалдемокрация Милен Велчев предложи междупартийно споразумение за приоритетно финансиране на образованието. Времето и мястото на изявата не бяха случайни - преди 24 май и на форум, засвидетелствал огромното влияние на Александър-Томовата формация. След този призив партийните лидери и мозъчни тръстове престанаха да се въртят като хамстери по кръга НАТО-Дивания-ЕС-АЕЦ-Триполи-Бенгази-Магистрала "Тракия"-БНТ. Откликвайки, те се юрнаха на консенсуса, сякаш никога не бяха управлявали. Каквито са си блеъровци във външната политика, лесно станаха такива и във вътрешната с каканиженето: образование, образование, образование. Под мантрата се роди



новият образ на българските азбукарчета



Те, милите, не висят в геймнята, не се друсат по дискотеките, а същи ирландчета - взират се в екраните на училищните лаптопи, пишат есета за присъединяването към ЕС и правата на животните, танцуват ръченици и танга в светли физкултурни салони. Първо в София, например във Факултето, а после в други градове и - защо не? - из селата.

Разбира се, верни на мисиите си, политическите сили не само мечтаеха, но и работеха.

Най-консенсуалната наблегна на майчиния език и либералното самосъзнание на цветята в букета от етноси.

ОДС го удари на евроатлантически ценности, субсидиарност и езикови умения на средната класа.

БСП застана зад конституционните пожелания за задължително образование, поиска безплатни учебници и long life learning за пенсионери.

ДСБ почна да внедрява консервативни нагласи у гражданите чрез последните достижения на теологията и политикономията.

БЗНС (n+1) се застъпи за земеделие, републиканизъм и расово животновъдство.

Извън партийната си принадлежност депутати продължиха да настояват за разширяване на образователната мрежа в избирателния им район с университет или поне колеж.

КНСБ и "Подкрепа" заплашиха със стачка, тъй като учителските заплати останаха под тези на сержант в полицията. Бойко Борисов защити сержантите.

Зорките неправителствени организации копи-пейстнаха проекти за образование на/в етнически, сексуални и религиозни малцинства.

По-конкретно всички поискаха компютри и обучение по западен език.



А НДСВ? ТОЙ кимаше позитивно, а с ръката на Милен Велчев



внесе за одобрение поредния бюджет, изграден на принцип, който крепи всеки консенсус у нас - разпределение на средства според просто наличие на пари, хора и институции. Бюджетът бе одобрен. Парите за образование бяха обидно малко - горе-долу колкото оборотът на хипермаркет около западноевропейска столица. Със сигурност обаче се увеличиха несимволично.

Няколко са източниците на тази сигурност.

Първо, по-малко станаха хората. Удържайки ниска раждаемост вече тридесетина години, основната клетка на обществото още по-убедено сътрудничеше на държавата за разширяване на кръга на несимволичните неползватели на бюджетни средства. При това не само с оглед на образованието. Сигурността, че наследникът ще подпомага след време с по някое евро или долар родителското тяло, винаги ще надхвърля доверието в НОИ и пенсионните фондове. Затова семейните съвети все повече планират обучение и работа в чужбина.

Друг източник са



гроздообразно отпадащите при всеки по-горен клас



Най-вече те са циганета, ала усилените процеси на интеграция засягат все повече турчета, българчета, китайчета, че дори арменчета и еврейчета. Училището на живота дава повече шансове за успех в дейности, по които учениците и бездруго са по-подготвени от учителите си. Формални трудности по признаване на такова образование има, но с помощта на услугата "продажба на дипломи" държавата е на път да ги преодолее. Подкрепа, малко скръбна в личен план, дойде от преподавателското съсловие - броят на умиранията при високите възрастови групи никога не е за пренебрегване при връзването на бюджета.

Затова е любопитно защо се търси консенсус между политическите партии? Та него го има! Иначе някой щеше да се мъчи с информационни системи, ученически и студентски регистри; щеше да финансира държавни структури по изходни или потребителски критерии; щеше да закрие фабриките за дипломи; щеше да направи дори матурите. Щеше, ама не.

И с право, че току-виж се развалил празникът, около който с балове и гуляи ще се яви новата зрелост на нацията, а с нея - истинският й интерес за наука и образование.

Честит 24 май!



-------

* Поради основополагащия характер на статията тя преповтаря варианта от 22 май 2004 г. със следните малки разлики: оформена е в минало време, актуализирани са някои реалии - "Кербала" е сменено с "Дивания", "Централни хали" - с "магистрала "Тракия", "СДС" е станало "ОДС", "ОДС" - "ДСБ", а вместо "то" за НДСВ е дадено по-коректното "ТОЙ". Авторът дарява хонорара на 18-о СОУ в София, бивша Трета мъжка гимназия, за закупуване на тълковни и синонимни речници на българския език.