Беше в оня нежен час пред разсъмване - славеите късаха гърла в розовите храсти около басейна, ранобудните лястовички се стрелкаха във въздуха, стрижеха синкавата мъгла и опашките им поразително напомняха новия фрак, който си уши за Подписването. Горещи длани пролазиха под копринените чаршафи и се плъзнаха по напрегнатото му тяло.
- Нямаме кворум.... - промълви в просъница той.
- Имаме, имаме! - изкиска се тихичко жената до него. - Само ...
|
|