-----------------
Поетът Марко Ганчев е роден през 1932 г. в с. Марча, Дряновско. Гимназия завършва в гр. Дряново, а в София - българска филология. Работил е в редакциите на различни вестници и списания, бил е главен редактор на алманаха за хумор и сатира "Апропо" и на в. "Литературен фронт". Автор е на около 50 книги, за някои от които е наказван, а за други - награждаван. При социализма е изключен от БКП, а при демокрацията - от СДС, все заради несъгласия с партийната линия. От днес на пазара е най-новата му книга "Лай по кервана", със стихове от последните години.

---------------

- През лятото на 1989 г. вие заедно с още над сто интелектуалци, членове на Клуба за гласност и преустройство, подписахте обръщение до медиите в защита на гражданските права на българските мюсюлмани. Питам ви в качеството на сатирик, тоест своеобразен словесен "карикатурист" - смятате ли, че карикатурите на пророка Мохамед накърняват правата им? Оттук: оправдан ли бе съветът на премиера Станишев към родните медии да не публикуват карикатурите?
- Нерде Шан, нерде Багдад? Лично аз не си дадох труд да потърся въпросните карикатури в нашите вестници, които ги препечатаха. Доколкото ги мярнах по екраните, равнището им бе много по-ниско от това на Херлуф Бидструп, та щяха да ме разочароват. А за мене свободата на словото е тясно свързана с неговото качество. Не зная какво се крие зад серията на тия карикатури и зад палежите на датските посолства из мюсюлманските страни, но че не трябва да подпалваме с такива работи и нашата черга, съм сигурен, а то следва да бъде грижа и на всеки премиер.
- Напоследък се наложи мнението, че нашето дисидентство е доморасло и някак "неистинско". Вие например чувствате ли се дисидент? И как оценявате подобни коментари?
- Ами вие в предишния си въпрос напомняте, че сто и двайсет дисиденти са се осмелили при цялото могъщество на тоталитаризма да протестират чрез западните медии срещу изгонването на българските граждани от турски произход. Това ли му е "неистинското"?! Защо да смятаме, че вече е наложено мнението на гузните и бъзливите, които не са имали куража тогава да изрекат дори една сричка на несъгласие? Тия техни опити са упорити, но неуспешни, защото историята се пише по документи. Вече са излезли сериозни научни изследвания на историците Искра Баева, Наталия Христова, документални издания на фондация "Д-р Желев" и др. Напротив, в меродавните научни среди е наложено мнението, че българското дисидентство отговаря адекватно на българските условия както по обхват, така и по резултат.
- Навремето с колегата ви Георги Мишев застанахте почти сами срещу общественото мнение, обявявайки контрастачка срещу гладната стачка на Едвин Сугарев, заради което бяхте залети с доста помия в медиите. Оттогава изтече много вода. Сега как гледате на жеста на Едвин и на вашия жест?
- Тогавашната "гладна стачка" на Едвин Сугарев целеше свалянето на законно избрания президент д-р Желев. Тя беше един фарсов морален рекет, чрез който определени среди се надяваха да предизвикат исторически метеж. Видя се, че ако понякога историята се превръща във фарс, то фарсът никога не се превръща в история. Това само подсили болшевизацията на втората вълна на СДС и доведе до тъжната днешна гибел на тая организация, с която милиони българи свързваха благородните си въжделения за демократична обнова на страната ни.
- Как гледате на аферата с царските имоти? Имате ли някоя епиграма за царя?
- Не зная какви са имотите на царя, но зная, че царят е имот на България.
Съвременниците никога не могат да се оправят какво точно им се случва в момента, защото едно историческо явление се развива в рамките на няколко поколения. През десетилетията на цар Фердинанд е започнало значително и резултатно превръщане на периферната бивша турска провинция в съвременна европейска държава. Но нито тия десетилетия са били достатъчни, нито следващите на сина му Борис - за довършването на явлението. Едва сега, като политически деец на републиката, което е уникален феномен в света, третият и последен деец на династията ще дочака да види поне официалния завършек на явлението. Третото българско царство завършва през Втората българска република. Това съвсем не значи, че тия наши царе имат главната заслуга за тоя ни исторически процес. Някои от тях може дори и да са му пречили. Но да ги игнорираме като знаци по тоя наш път, това значи да блуждаем в безисторична мъгла ние, дето ужким толкова се гордеем с историята си, особено когато няма с какво друго.
- На 18 ноември 1989 г. синът ви Ганчо Ганчев издаде първия брой на първия независим седмичник "Независимост" у нас. Спомням си как го разнасяше на едно табло в центъра на София и какви тълпи се събираха край него. Какво пропуснахме да оползотворим от онова време?
- Пропуснахме преходния период в тая сфера. Преминахме директно от контролирани медии при социализма към купени медии при капитализма.
- Милион и половина българи са напуснали страната през последните 15 години. Мнозина откриват в това явление истинска трагедия и тотален провал на българския преход и на неговите архитекти. Как стоят нещата според вас?
- Мит е, че са ни напуснали най-квалифицираните, като гледам колегите и връстниците на по-малкия ми син Димитър, който е компютърен специалист. Но дори и върху тях ще има ползотворно въздействие да се съизмерят там с другите. Иначе тука, който от нас умее да прави нещо що-годе както трябва, се смята за велик. А там се вижда, че тия умения са си в реда на нещата. Омешването ни със света ще посмали агресивната ни тукашна грандоманщина, която е породена от комплекса за малоценност.
- Огромна част от българите смятат, че влизането ни в ЕС ще бъде някаква панацея. Но според някои икономисти реалното ни положение ще се влоши за немалък период заради драстичното ограничаване на сивата икономика, която храни една пета от българите. Какво означава за вас фразата "Ние в Европа"?
- Тая работа с Европата е нещо тъкмо за нас. Изведнъж ще направим огромна крачка към промяна, като си останем същите и не мръднем от мястото си. Досега бяхме в началото на тия, които са зле. Сега ще се озовем в края на тия, които са добре. Вярно е, че мястото ще е същото и ние ще сме си същите, но има голямо значение и как се наричат нещата. Нали в началото е било словото. А пък Андрешко, той бързо ще се нагоди, след като разбере, че е много по-изгодно да предлага качествена стока, вместо да се мъчи да мами с ментета германци и шведи.
- Забелязвате ли съживяване на българския книжен пазар? Какво ви е мнението за българските кандидати за Нобеловата награда?
- Ей сега ще проверя книжния пазар: току-що излезе от печат новата ми стихотворна книга "Лай по кервана". Съживяването на книжния ни пазар едва ли е количествено, но вече има доста хора, а не само несретници, които са готови да купуват и българска книга, стига да са сигурни, че е качествена. Работата е, че тия хора няма на чия оценка да се доверят. Липсва изявено литературно мислене. Едно време Георги Цанев не ни даваше дипломите, докато не се увери, че можем да боравим самостоятелно с литературните факти. Но след като той си отиде, се раздадоха много други дипломи. Колкото за Нобеловата награда, ако се посочи единен такъв български кандидат, най-после ще постигнем национално единение срещу него, като му изфабрикуваме и компромат.
- Преди време писахте, че хленченето ни е национална черта. Според вас валидно ли е това и за младите поколения? И какво е лекарството срещу него?
- И за тоя всеобщ хленч, от който, разбира се, младите се поизключват, са виновни част от медиите и политиците. С общи усилия успяват да накарат населението да хленчи срещу природни явления, каквито са например цените на стоките. То е все едно да искаш да спреш дъжда или вятъра, студа или жегата. Какво е лекарството? Каквото си е по целия свят: една стока можеш да си позволиш, друга не, и си гледаш работата. Но ако оставят човека да си гледа работата, тогава ще трябва и политици, и медии да си гледат тяхната. И ще се разбере, че властта, въпреки всичките си салтанати, е един пъдар, който пази имота на гражданите. А медиите са барабанът на глашатая за важни съобщения.
- Коя роля ви помага по-лесно да постигате душевен комфорт - на сатирик или на поет? Кои са оазисите на поезията в днешното време на битпазари и бутици?
- Отдавна са ми залепили етикета, че съм бил поет сатирик, но то е, защото все пак без етикети не може. По-скоро става дума за принадлежност към една поетика, каквато е иронията, а не към един литературен жанр, какъвто е сатирата. В оазис или в пустиня, комфортът на поета са все тия терзания: за какво човек живее, откъде идва, накъде отива. Няма днешно време, няма вчерашно. Има едно по-малко природно и повече изкуствено, самоизграждащо се животно, наречено човек. Ще намира ли то упование в себе си да преживява живота си с ведър дух, или ще го помрачава, като се оставя да го победят примитивните му инстинкти. Всяка съвременност само илюстрира с битови подробности тая еволюция, която не се знае накъде ще наклони и в която утешението ни е, че все още не е завършила.


КАРЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Традицията в българския театър

Българската трагедия
при всички власти
все е в две части:
част първа -
"Липсата на свобода в България",
част втора -
"Наличието на свобода в България".
А театърът си е стария.

("Лай по кервана", 2006 г.)
--------------------