Владимир Шейтанов е роден в София. Завършил е международно право в Москва. 17 години е кариерен дипломат. Има специализации по международна търговска политика в Световната търговска организация в Женева, в Джорджтаунския университет в САЩ и в УНСС. От 1999 до 2002 г. беше адвокат на българските медицински сестри в Либия. От средата на 2005-а е защитник на близките на загиналите моряци от кораба "Хера". Корабът със 17 български моряци потъна на 13 февруари 2004 г. в Босфора.





- Г-н Шейтанов, намирате ли нещо общо между делото в Либия и разследването около потъването на "Хера"?

- Общото е в генезиса на подобни инциденти и в необходимостта от цялостна държавна политика в отговор на една нова реалност, която възникна преди 15 години - мобилността на българската работна сила по света. Това не са случайни епизоди, на които може да се реагира с отделни действия. Либийският случай ни даде много важни и изключително скъпи уроци, които, струва ми се, не са усвоени добре. Поради това се допускат нови грешки, които генерират нови проблеми.

Поучена от уроците на либийското дело, българската администрация се държи по-отговорно. Въпреки това продължават да се допускат сериозни грешки. Една от най-сериозните е - несъблюдаване на международни стандарти на поведение на българската администрация. В казуса с "Хера" става дума за международния кодекс за разследване на инциденти по море. Той представлява стандартизирана процедура за действия. Нейният смисъл е да удовлетворява разностранните потребности на всички засегнати от инцидента страни - страната на флага, прибрежната държава, държавата, чиито граждани са в екипажа, дружеството-собственик на кораба.

- Неизяснен остава въпросът дали българските власти са можели да участват в разследването на инцидента с "Хера", след като не са поканени от турските власти?

- При такова разследване Кодексът предвижда разследването да започне незабавно. Само до този момент забавянето е почти фатално - на България от 2 години, на Турция - от година, а Камбоджа, която е страна на флага, изобщо не е участвала в това разследване. Международната процедура не е спазена и от трите страни, което е довело до заличаване на следи и улики - на 74 метра под морската повърхност.

- Как си обяснявате забавянето?

- Компетентните органи в България - "Морска администрация" и екипът на министерство на транспорта в предишния кабинет, не са изпълнили задължението си в подобни случаи.

- Дали това е небрежност, незнание или по-скоро са намесени някакви интереси?

- Нека да не правим ние изводите. Тече следствие. Достатъчно е да се констатира фактът. А той е - България като държава, чийто граждани са пострадали, не е взела участие в това международно разследване и е пропуснала възможността да защити българските интереси в доклада за инцидента, предназначен за Международната морска организация. Докладът на турската морска администрация е едностранчив. Авторите му неприкрито се опитват да прехвърлят отговорността върху собственика на кораба и страната на флага може би, за да се прикрие истинският виновник за трагедията с "Хера". Всичко това е толкова повърхностно, че буди истинско недоумение. Аз наистина недоумявам как съдбата на 17 български граждани не кара администрацията да се държи по-отговорно и по-професионално. В първите дни след трагедията наистина имаше спасителни операции, в които участвува и българската страна. Но това не е разследване на инцидента и причините за него. С голямо учудване разбрах, че докладът на турската морска администрация е получен от дипломатическото ни представителство в Турция още през декември 2004 г., след което е изпратен директно в Брюксел. Не зная на кого. Вместо тази информация по най-бързия начин да стигне в Национална следствена служба за нуждите на водещото се по това време следствено дело 34/ 2004-та година. По обиколния път, който този доклад е извървял - от Турция към Европейския парламент в Брюксел, от там чрез фракцията на "Зелените" до роднините на моряците във Варна и от там - към българското следствие - няма как да не се закъснее с две години.

- А вие откога разполагате с текста на този доклад?

- От средата на миналата година, когато се ангажирах активно със случая.

- И сега установявате, че докладът, който получи българският премиер през януари в Анкара, е същият, с който вие вече разполагате?

- Документът, който беше връчен на премиера Станишев по време на официалното му посещение в Турция миналия месец ,се оказа същият този стар документ, който вече година и половина обикаля европейските пътища.

- На 13 февруари изтече 2-годишният давностен срок и вече започва издаването на смъртни актове на моряците. В същото време роднините твърдят, че те са живи. Как според вас ще се процедира?

- От няколко месеца има заведено дело във Варна с цел да се ускори процедурата по издаване на смъртни актове. Някои от роднините поискаха признаването на смъртта чрез издаване на смъртен акт по съдебен ред, тъй като от това зависи издръжката на деца и съпруги. Две години те са лишени от тази издръжка. Това пряко уврежда интересите на семействата и заради това грешката, допусната от съответния чиновник или дипломат, има своето правно значение. Поради това аз съм поискал от Националната следствена служба и от МВнР да установят причината за забавянето на доклада и ако се установи, че конкретно лице има вина, да ни съобщят неговото име.

- Възможно ли е роднините да заведат искове срещу него?

- Не е изключено.

- А тези, които вярват, че техните роднини са живи...

- Ние все още не притежаваме убедителни доказателства за смъртта на моряците от "Хера". Намерени бяха телата само на трима българи. Без да влизам в подробности, които са следствени тайна, ще кажа само, че твърде много са неизяснените въпроси, които будят основателно съмнение. Поради това семействата, и особено майките на моряците, не вярват в официалната турска версия.

- Дали в следствието работят и по такава хипотеза - че може моряците да са живи?

- Следствието е задължено да работи по всички хипотези и защитата ще бъде много активна в отстояване на това.

- Има ли събрани нови доказателства в полза на хипотезата, че са живи след съобщението на евродепутатката, че има сателитни снимки, които доказвали това?

- Засега има улики. За доказателства все още не може да се говори, но надявам се, че следствието ще провери уликите.

- В турския доклад признава ли се, че корабът е потънал за 5 минути?

- Да.

- Това не буди ли съмнение защо такъв плавателен съд потъва светкавично?

- Много малко са случаите, при които кораб с такава плаваемост може да потъне точно за 5 минути. А в турския доклад са отчетени минутите, за които е потънал "Хера" - 5 или 6. Това естествено буди въпроси, които съм поискал да бъдат изяснени в рамките на разследването.

- Налага ли се допълнителна експертиза в какъв случай може да потъне кораб с такъв тонаж за 5 минути?

- Разбира се, че се налага сериозна експертиза. Тя няма да е допълнителна, а първата, която ще се извърши. Но тук е много важно мястото и ролята на специализираното разследване на морската администрация, което ние поискахме. Следствието и Морска администрация трябва да проведат отделни разследвания, както се изисква от Кодекса за разследване на инциденти по море. Защитата настоява разследването на Морска администрация да се извърши под нейно ръководство, но задължително с участието на доказани международни специалисти.

- Вие лично интересувал ли сте се в кои случаи е възможно да потъне кораб за толкова кратко време, освен ако не е ударен от друг плавателен съд?

- Интересувал съм се - ако се наклони странично и загребе със страничния си борд вода. С "Хера" обаче това не се е случило.

- Имаше версии, че корабът е превозвал ядрено оръжие на борда. Има ли някакви данни или следи за подобна версия?

- Навлизаме в следствената тайна и аз не мога да говоря по този въпрос.

- Възможно ли е делото "Хера" да надмине делото в Либия?

- Ако българското общество е заинтересувано как се осъществява правозащитната функция на българската държава по отношение на българите зад граница днес, ако не се отнася към всяка отделна трагедия кампанийно, то очевидно ще се заинтересува и от трагедията на "Хера". Не само количествено, сравнявайки жертвите - в единия случай 17 семейства, а в други случай 6 - но и по мащаба на трагедията, делото "Хера" има всички шансове да надмине трагедията в Либия. Много ще зависи от отношението и поведението на българската държава. Ако скандалното поведение на българската администрация по Либия се повтори и при "Хера", ще има сериозни обществени протести.

- Според вас коя истина ще излезе по-скоро наяве - истината за "Хера" или за Либия?

- Според мен истината за либийското дело е отдавна международно известна. Само политически щрауси могат да си крият главата в пясъка и да не виждат истината, показана от професионализма на професорите Монтание и Колици и други авторитетни учени. Изводът, че този процес е инсцениран и манипулиран, не е случаен. Потвърждават го много доказателства, които станаха известни на изключително широка международна аудитория.

- Защо според вас в Либия все още не се насрочва дата за делото на медиците ни?

- Няма да престана да се удивлявам на изненадите, които либийското дело поднася. Сега сме изправени пред поредната изненада - в момента се водят политически преговори за разрешаване на либийското дело, при положение че обвиненията срещу българите бяха отхвърлени от либийския съд след пет години съдебен процес. При липса на присъди се водят политически преговори за уреждане съдбата на българите, сякаш те са вече осъдени. Като че ли правосъдието е замръзнало засрамено и чака политическото решение, за да отсъди. Извинявайте, но това не е правосъдие. Тази гавра, на която са подложени българските граждани в Либия, поставя един изключително важен въпрос. Създава се прецедент за държавна политика в подобни случаи в бъдеще. Всяка погрешна стъпка ще отвори кутията на Пандора за бъдещи такива грешки.