Гладкият преход в лидерството на една организация или държава по принцип се приема за достоверен показател за нейната зрялост. Поради традиционно непредсказуемата и взривоопасна ситуация в Косово мнозина наблюдатели предсказват дестабилизация и ожесточена борба за власт след кончината на "бащата на нацията". Ибрахим Ругова се бе превърнал в икона на борбата на косовските албанци за независимост. Изучавалият лингвистика в Сорбоната политик основава през 1989 г. първата посткомунистическа партия в провинцията - Демократична лига на Косово (ДЛК).

Посредством избора на име Ругова най-вероятно е търсил сходство с исторически значимата за албанския национализъм Призренска лига от 1878 г. Докато Призренската лига се свиква в условията на разпадане на Османска империя, то партията на Ругова се формира в условията на разпадането на Югославската федерация. Лигата от 1878 г. не цели организирането на въоръжена съпротива срещу Османската империя, а въздействие върху Великите сили в навечерието на Берлинския конгрес за предотвратяване на откъсването на територии, населени с албанци от империята.

ДЛК изповядва сходна философия - Ругова напълно отрича използването на въоръжена сила и насилие. Вероятна причина за това е прагматичното разбиране, че директната конфронтация с мощната югославска армия ще доведе до трагични последици за косовските албанци.



Пацифизмът на Ругова му завоюва международно признание,



включително и наградата "Сахаров" на Европейския парламент за 1998 г. Пълното отрицание на въоръжената съпротива от страна на "косовския Ганди" му носи и негативи. Когато Дейтънското споразумение, което слага край на войните в Босна и Херцеговина и в Хърватска, пренебрегва исканията на косовските албанци, много от тях осъзнават, че стратегията на Ругова няма да ги доведе до независимост. Идва времето на Армията за освобождение на Косово (АОК) и на нейния радикален лидер Хашим Тачи. След края на войната обаче Ругова успява да се завърне триумфално на косовската политическа сцена и става първият официален президент на провинцията. Неговата харизма и политическо влияние му осигуряват позицията на председател на екипа, който ще представлява косовските албанци в международните преговори за окончателния статут на провинцията.

Преждевременната смърт на Ругова заплаши да дестабилизира провинцията в този критичен за бъдещето й момент. Появиха се многобройни версии относно това кой ще наследи Ругова като президент на Косово, лидер на преговорния екип и председател на ДЛК. Едновременното овакантяване на тези позиции създава огромна опасност от сблъсъци между влиятелните косовски кланове.

Трите най-влиятелни политически фигури в Косово доскоро бяха президентът Ругова и двама лидери на разформираната АОК - министър-председателят Рамуш Харадинай и лидерът на най-голямата опозиционна партия Хашим Тачи. Първият почина, а вторият си подаде оставката, след като Международният трибунал в Хага го обвини във военни престъпления. Тачи обаче нямаше шансове да се пребори за най-престижната от овакантените позиции - тази на президент, тъй като той се назначава от парламента на Косово, в който партията му няма нужното мнозинство. За изненада на външните наблюдатели



от ситуацията се възползва професорът по право в Прищинския университет



Фатмир Сейдиу. За разлика от Тачи и Харадинай той има доста безлична биография - не е участвал в бойните действия и дори е забранил на синовете си да се включат в АОК. Въпреки че е съосновател на ДЛК, той винаги е оставал в сянката на Ругова. Много косовари го определят като двойник на починалия президент, тъй като напълно споделя неговата политическа визия. Има обаче голяма разлика между двамата - Сейдиу няма авторитета на харизматичния си предшественик. Това може да предотврати неговия контрол над останалите две овакантени позиции - лидер на партията и на преговорния екип.

Евентуален претендент за председател на най-голямата косовска партия е Неджет Дачи, който в момента е председател на парламента. Дачи е много популярен в Косово и дори бе спряган за кандидат за президентския пост. Той обаче не се радва на подкрепата на влиятелни фракции в партията и е обвиняван в политически опортюнизъм.

Ролята на ръководителя на преговорния екип е огромна. Тачи, с прякор Змията, е най-сериозният противник на Седиу в борбата му за тази позиция. Приносът на командир Тачи за достигане до тези преговори е огромен и той би искал да материализира заслугите си. Според някои наблюдатели отказът му да се кандидатира за президент свидетелства за намерението му да концентрира усилията си в борбата за позицията на главен преговарящ. Подобно развитие обаче едва ли ще бъде подкрепено от международната общност, която се опасява, че военното минало на Тачи ще втвърди неотстъпчивостта на сръбската делегация.

Прогнозите за ожесточени борби за разпределение на наследството на Ругова изглеждат неоснователни и косовският политически елит демонстрира неочаквана зрялост. Дали обаче това впечатление е само привидно и претендентите се подготвят да нанесат своя голям удар ще покаже времето.