Най-консенсусното мнение между нас, българите, за управниците ни е, че са маскари. Тоест - горе са се курдисали едни, от които ни е срам. Некомпетентни и мошеници. Това ние артикулираме често и на всеослушание. А най-консенсусното мнение сред управниците за българите е, че не са стока. Андрешковци и тарикати. Прости, но лукави. Един вид - не случихме на народ. Само дето това управниците никога не заявяват публично; споделят го само помежду си, след повечко чашки и в изблик на доверие и близост. (Авторът все пак го е чул няколко пъти, не говори току-така.)

Някои от българите стават управници, а някои от управниците управляват-управляват, па вземат, че отново станат българи, тоест - обикновени хора без власт.

Ей този парадокс не ми дава мира. Тази метаморфоза на местата при запазена сума и събираеми, тази вечно обновяваща се като живота игра,



този evergreen рефрен



И понеже на мен въпросният рефрен силно ми е омръзнал, се мъча да изляза от музиката и да вляза в логиката. Не е лесно.

Но да пробваме. Първо: ако са прави управниците, то те са си живи мъченици. И като Апостола Левски се жертват, за да спасяват неблагородното и неблагодарно племе, наместо да идат да управляват по-достойни граждани в други страни. (Дали вместо "Съединението прави силата" не би трябвало тогава на Събранието ни да пише "Народе????")

Ако са прави обикновените хора, то пак е чудо. Как така не се намери система, която да туря на държавното кормило чисти и свети люде, ами все маскари се възкачват? Бе султан и цар ги назначаваха, бе съветско политбюро ги одобряваше, бе по мажоритарни и пропорционални листи ги избирахме, бе система д`Ондт и пряк вот - и все тая ли?

Та няма ли толкова подхождаща ни рецепта по цялата земя, чрез която да си изберем най-елитния елит, образец на скромност, мъдрост и всеотдайност?

Ако е вярно второто, ще излезе, че няма.

Ами ако са прави и тези, и онези? Тогаз и Иван Хаджийски да излезе от гроба, пак няма оптимизъм за нази, мисля си.

Но дотук с шегата. Вътрешно всички знаем за какво става дума.

Няма реторика, по-силна от работата, няма патос, по-въздействащ от личния пример, няма обществен морал, по-важен от собствения.

Затова хората, които делегират вътрешните си дилеми и личния си зов към съвършенство на политическите сили, винаги са ме изпълвали с недоверие и жал. Те са два вида - първият вид са циниците. Дай да се обединим, за да побараме кормилото и благините за нас и нашите хора, е кредото на този вид. Не са ми приятни, но ги разбирам.

А вторите са тези, които трескаво вярват, че има алгоритъм, по който да изчислиш добрата политическа сила. Която е съставена от воините на светлината, правилната армия на чистите и добрите. За да им предоставиш свенливия си по момински блян по всеобща справедливост и лично добруване. И всеки път да се изумяваш като ученичка пред първото си неразположение: "Ах, този се оказа крадец, а този педофил! Как горко сбърках! Но нейсе, ще подиря правдата при някои други."

Тези не ги разбирам.

Хората, на които се крепи страната ни и благодарение на които съществува,



са тихи герои



Отличават се по това, че си гледат работата и спазват закона. Ни депутатът, ни мюфтията струват колкото каруцаря, обикалящ рано всяка заран софийските кофи, за да измъкне нещо, което става за продан, и да се прибере, за да си стегне детето за училище. (Познавам и такъв човек, за съжаление, малцинство сред своите). Та въпросният човек не краде, храни коня, кучето и челядта, и има два големи кусура ли, дерта ли, не знам. Но ги има. Те са - не плаща данъци и е с режим на тока.

Но се надява хлапетиите му да са грамотни един ден и да живеят без дертовете му.

Струва много повече и от политика, който не може да накара един квартал роми да си платят тока, но пръв тича да ги развращава с електорални подаръчета на наш гръб, щом опре до урни.

Сигурен съм, че данъчният инспектор, който яде ножа, можеше да си го спести. Като си мушне една пачка в джоба и затвори очите навреме, или просто като си затрае пред заплахата. Както много негови колеги. Но не го направи - затова



той е спасителят на съвременна България



Един журналист се завря при продажен нотариус, за да разнищи простата схема на фалшивите покупко-продажби. Коли и недвижимости там циркулираха като листове хартия, ако ги носи правилният човек. (Така продаде и колата на президента, ако си спомняте).

Това е стотици пъти по-рисковано, отколкото да пишеш локумени дописки за личния спонсор, повярвайте. Но всяка професия, както и всеки живот, дава мегдан за избор - чест или далавера. Оздравяване на цялото, наречено България, или трупане на вирусчета. А тези вирусчета са и около отделната личност, не са само около парламента и министерствата. Вирусчетата почват от това - да цапнеш лампата от асансьора, да си излееш маслото от мотора в канавката, да туриш магнитче на електромера, да занесеш подаръче на даскалицата, за да пише шестица на щерката, щото ще кандидатства, да обърнеш кофата за боклук, щото никой не гледа, да си измиеш колата в реката, щото е по-евтино, да продаваш дрога, вместо да бачкаш, щото е по-лесно, да удушиш момичетата, за да не те издадат, че си ги изнасилил.

Може да са несъпоставими неща, но все са болест. А не спасение.