Село Искра, Първомайско. Навремето е било голямо село, с близо 5000 души население. Сега са останали малко над хиляда. Като се запролети, та до края на есента мъжете си намират сезонна работа по големите градове в страната. През зимата мерят площада на селото, пушат поскъпналата "Арда", бавно брадясват и търкат с лакти масите в кръчмата.

В центъра, на площада се намира масивната триетажна сграда на читалище "Иван Вазов". Тази година селото ще чества 110 г. от основаването му. Във фоайето му прашасват заключени зад решетка купи и медали на едновремешния волейболен тим, както и непотребните вече носии на фолклорния ансамбъл, печелил серия награди в Копривщица. Читалището не разполага с телефон. Няма отопление. За електрически печки пари няма, а голямата чугунена печка на последния етаж пуши като парен локомотив, когато се запали. И затова не може да се използва. За компютри и интернет да не говорим - лъчите на новата политика на Министерството на културата в областта на читалищното дело още не са огрели с. Искра.

В тези сурови условия читалището се опитва да оцелее и да заживее втори живот благодарение на Петра Тодева, на кметицата Василка Паунова, както и с усилията и безкористната помощ на 76-годишния бай Георги Акабалиев - живата история на този край и последния "мохикан" с възрожденска закваска в кръвта.



Село Искра нашумя през последните години



покрай археологическите разкопки от програмата за изследване на Източните Родопи, които провежда в землището му екипът с ръководител доц. Иван Джамбов, заместник-декан на философско-историческия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Както и покрай родените тук братя близнаци Румен и Росен Иванови, които са на път да се превърнат в истински медийни звезди.

Двайсетинагодишните момчета са подредили в момента в една от залите на читалището своя сбирка. Те се пристрастяват към археологията и старината още преди десет години. В шести клас се записват в кръжока по краезнание на учителя си по история Бисер Ташев. Той и тогавашната им учителка по български език, а днес секретар на читалището Петра Тодева запалват огъня на изследователската страст в гърдите им. Обикаляли навсякъде, събирали отломки - керамика, кост, бронз - след тракторите и фадромите на иманярите, присламчвали се към археолозите. Изгълтали всички книги по темата в читалищната библиотека. Започнали да си водят съвсем професионално дневници с описание на намереното. Дори прекъснали училище след осми клас, за да се посветят изцяло на връхлетялата ги страст. Родителите им Христо и Тамара реагирали удивително спокойно. Така се родила колекцията им от предмети на бита и домашните занаяти, описана подробно в прецизно водени дневници.

"Преди години е съществувала музейна сбирка в Искра. Била е окрадена и впоследствие закрита", обясни пред "Сега" ситуацията доц. Джамбов. "Едва след нашите проучвания, които направихме през последните 7-8 години, се понатрупа отново известно количество археологически и етнографски материал. Огромна заслуга както за откриването на голяма част от експонатите, така и за съхраняването на намереното имат Румен и Росен. Според мен - допълва историкът - именно това е един от начините, по които може да се постигне патриотично възпитание у местното население."



Колекцията на близнаците е изследвана



от асистентката на доцента Петя Калоферова, самата тя родом от селото, в дипломната й работа "Поселищният живот в района на с. Искра, Първомайско, от праисторията до късното Средновековие". Чрез нея момчетата имат шанса да се запознаят и с доц. Джамбов, който ги взема под крилото си и поставя интересите им на професионална нога. Няколко сезона вече момчетата работят с археологическите екипи на Пловдивския университет при разкопките в самата Искра, на ранновизантийската крепост в Сопот, на античния форум в Пловдив, на разкопките край Татул, Кърджалийско, на крепостта на болярина Лютица край Ивайловград с екипа, воден от Бони Петрунова.

Може би тази година информацията от разкопките край село Искра ще засенчи дори блясъка на златото от поредната разкопана тракийска могила. Защото по предварителни данни, най-вероятно районът ще се окаже седалище на една от християнските епископии от времето на Първото българско царство, а именно епископия Буково.

"Епископията Буково, обяснява "по-големият" с 15 минути близнак Румен, се споменава за пръв път на границата на IX-X век, през 902 г., през времето на византийския император Лъв VI Философ (886-912 г.) После се споменава по времето на византийския император Йоан Цимисхий. Много учени, като проф. Василка Тъпкова-Заимова, ст.н.с. Петър Коледаров, Васил Миков локализират епископията Буково в сегашното село Буково (в съседство на Искра). Но направените през миналата година открития може би ще променят това мнение, като локализират епископията Буково в днешното землище на с. Искра. Това, разбира се, са предварителни резултати", напомня младият кандидат-археолог. Тази година с доц. Джамбов ще продължи упоритата работа по този проблем, свързан с точното локализирането на епископията.

Още на петата минута разговор човек разбира, че познанията на двамата братя са удивителни. Благодарение на настойчивостта на доц. Джамбов миналата година, след краткото прекъсване, те завършиха и гимназия в СОУ "Симеон Велики" в Пловдив, където, респектирани от знанията им,



съучениците им и учителите ги наричали Професорите.



И вече са готови за студенти. Тази година ще държат кандидатстудентски изпити, за да запишат любимата си специалност в Пловдивския университет.

Няколко пъти досега в печата братята са споменавани като роми. Всъщност баща им Христо е българомохамеданин с корен от Сърница. А родът на майката Тамара са преселници от турското село Искече, Гюмюрджинско. Издръжката на семейството лежи изцяло върху ръцете на бащата, който е сезонен работник, строител, защото майката от известно време е нетрудоспособна. Всяка събота Румен и Росен пътуват до Пловдив за кандидатстудентски курсове. Само пътят им с автобуса струва 50 лв. на месец.

"Един лист хартия да им потрябва, абе един кламер, дето се вика, или обикновен, най-прост молив за скиците, или химикалка, момчетата трябва да си го купят сами, читалището не може да им помогне с нищо", гневи се безадресно на изпроводяк бай Георги Акабалиев. Самите момчета и баща им не казват нищо на тази тема. Може би защото хората от Източните Родопи са горди хора. А може би, защото близнаците знаят, че имат другото - любовта към археологията. Която не се купува с пари. И която в крайна сметка е довела до великите исторически открития през вековете.