Въпреки че менгемето на предизборното говорене вече здраво ни е хванало, истинското "нападение" на политиците срещу народа официално стартира днес. До 19 часа тази вечер всички листи с кандидат-депутати трябва да са регистрирани в районните избирателни комисии и с това де факто да започне избирателната кампания. Вече съвсем законно ще ни заливат лозунги, блага и обещания.

Всъщност



днес изборите свършват



Заради спецификата на българската избирателна система и най-вече заради манталитета на българските политически лидери регистрирането на листите до голяма степен финализира изборния процес. В огромна степен вече е ясно кой ще влезе в следващия парламент. Когато БСП сложи активист начело на листата във Враца, когато ДПС покаже първия в Кърджали, когато СДС класира водач в Пловдив - тези хора не са кандидати за депутати. Те са сигурни депутати. Самото гласуване в България винаги е било формално. То просто утвърждава партийната воля. Демокрацията всъщност е дирижирана.

Това е стара истина. Тя звучи ужасно, но е факт. Ако в България имаше нормални политически партии, в които решенията се вземат колективно, проблемът нямаше да е толкова тежък. Ако можеше да гледаме на ръководствата на



родните партии като мозъчен тръст,



който е загрижен за бъдещето на родината, минусите на пропорционалната избирателна система лесно щяха да бъдат компенсирани. Но това не е така.

Проблемът е, че в българските партии решенията се вземат еднолично от лидера или от тясна група активисти. Важни решения като състава на листите са тема табу за редовия партиец.

Вижте НДСВ. Хубава партия. Но когато стане въпрос за редене на листи,



тя тотално се разминава с демокрацията



Листите се пишат от един човек - Симеон Сакскобургготски. Йордан Лечков разбра това - Драган, Стоян и Петкан могат да предлагат, но царят решава. Демократично ли е това? Не, разбира се. Монархично е. За 4 години битуване из политиката НДСВ доказа, че е една от най-централизираните, една от най-едноличните партии.

Другата е ДПС. Доган може да е болен, може да е толкова сецнат, че да не може да излезе от вкъщи, но той винаги еднолично е редял листите. И всички в ДПС чинно са чакали благоволението му.

А Костов? Костов беше Командир, но истината е, че в сравнение със Симеон и Доган той спазваше, дори и формално, демократичните способи за взимане на решение. Той дори направи нещо революционно на тези избори - даде право на структурата си във Варна с нещо като миниреферендум да подреди листата. Лошото се случи после -



Командира не издържа на демокрацията



и промени класирането в точно в тази листа. Получи се нещо като предварителните избори едно време в ОДС - всички гласуват, а накрая някой вади химикалката и пренаписва резултатите.

Днес ОДС действат по друг, не по-малко странен начин. Надежда Михайлова и коалиционните й партньори редят листите, но те не минават дори и през формалното одобрение на върховните партийни органи. А партийците чакат с трепет да разберат дали кметица на район в София ще бъде кандидат-депутат в Плевен.

На този фон тежката машина на социалистите, от която априори се очаква да върви като запорожец, изглежда като луксозна лимузина. БСП нареди листите си далеч преди другите, съобрази се (разбира се, частично) с настроението на структурите и така предотврати бунтовете, които тези дни се случват и в НДСВ, и в ДПС, и в десните партии.

А бунтовете преди изборите изяждат главите на лидерите. Това е закон.