|
половината население няма идея
дори за основните принципи, понятия и насъщните числови методи на стопанската материя. Попитайте околните си колко лева трябва да платите на един швейцарски франк, ако курсът на долара е 1.55 лева, а на франка - 0.81 долара. Ще видите, че дори това просто умножение ще затрудни поне 1/3 от средностатистическите нашенци. А колцина са онези, които могат да съобразят как влияе поскъпващият кредит върху цената на имотите? Истината е, че дори хора високо образовани и интелигентни показват остър дефицит на обща икономическа култура. Колкото и да е странно,
и бизнесът не прави изключение.
Като оставим настрана малцинството професионални икономисти, обичайният собственик и началник във фирма показва сходно ниво на знания за икономиката както средният българин. Сиреч фрапиращо ниско. Не случайно 1/4 от всички подадени през миналата година данъчни декларации са били сгрешени, а тази година се очаква грешните да достигнат 30%. Но понеже поне половината декларации са съставени от квалифицирани счетоводители, излиза, че са сгрешили по двама от всеки трима, които сами са готвили отчета си пред фиска.
Като понатрупа опит родният фирмаджия добива ловкост и рутина, които му позволяват да се справи с оперативните проблеми на собствения си бизнес. Даже сам интуитивно преоткрива истини и зависимости, познати на теорията отпреди векове. Това му е достатъчно, за да измисли някоя и друга хитрина, но по-далеч нашият бизнесмен не стига. Затова в огромната част от фирмите у нас
планирането липсва
дори на оперативно ниво, единици са онези, които имат капацитет за прогнозиране и стратегическо планиране. Незнанието излага огромен брой български фирми на риска да не съзрат овреме опасностите и промените на пазара. Само с хитрина и интуиция не можем да компенсираме дефицита от знания, липсата на информация и неумението да интерпретираме дори данните, които получаваме наготово. Опитът не може да замени
липсващото систематично образование.
И до днес за промените в икономическото образование говорим само в бъдеще време. Вярно, на всяка крачка поникнаха университети със стопански факултети, колежи и специализирани гимназии. Те обаче не са в състояние да покрият потребността от знания за пазарната икономика. Първо, защото не е като по света. Оскъдно финансирани, специализираните висши и средни училища заплащат на преподавателите по-скромни заплати, отколкото биха получили, ако се заловят за метлата и лопатата. Стипендиите на докторантите не покриват и порциона на средно голямо куче. Заниманията с наука и учебна книжнина са обект на индивидуалния ентусиазъм и се заплащат предимно със собствени средства на ентусиаста. Но проблемът не е в специализираното образование - при целия недоимък истинското професионално образование все пак се поддържа на прилично ниво. Работата е там, че
нужда от икономическа подготовка имат всички,
независимо от специалността и образователната им степен, защото всички се сблъскват с пазара. Познанията по икономика вече са част от абсолютния жизнен минимум. Те трябва да започнат да се трупат още по време на основното и средното образование. Нищо такова не забелязваме засега. Школската инерция не позволява бърза промяна на преподавания материал, а още по-малко - драстична подмяна на манталитета, аксиоматиката, начина на мислене. Затова си мисля, че за разпространението на икономически знания трябва да се търси нов начин, успореден и независим от просветната администрация. Една програма за икономическо ограмотяване на нацията ще стигне много по-лесно до хората чрез електронните медии и пресата, отколкото чрез школските читанки. Това е мащабен проект, който изисква усърдна подготовка и достатъчно финансиране. Но средствата, вложени в този проект, ще се възвърнат многократно и бързо, защото икономически грамотните хора по-лесно и безболезнено се адаптират към пазара и по-рядко търпят загуби, защото свикват да действат рационално.
!