|
Онова, което доста болезнено се наложи да проумея тази седмица, е: само въпрос на време е същият процент да пострада от "технологичната престъпност".
Лека-полека човек започва да си изяснява защо приятелите му от чужбина са параноично внимателни към употребата на кредитните си карти в България. Тези неща са нови за географските ни ширини. Но активността на "лошите" не намалява - просто част от тях ще заработят паралелно в друго русло. Че защо трябва да правиш мускули и да нападаш жертвата в тъмна улица, като можеш с елементарно информационно и техническо оборудване да се облажиш от банковата й сметка? Световната практика е красноречива дори в страни с много по-развита законодателна и наказателна система от нашата, пък
българинът е гений не само в писането на компютърни вируси
Технологичните измами ще му дойдат отръки.
Действието се развива в неделя - много лежерно предобедно време в центъра на София. Не работи нито един офис, нито една банка.
След класически оформена засада с "ливанска примка" (просто устройство, което пречи на терминала да върне картата на притежателя), изфабрикуван стикер с телефони - уж на националната картова система БОРИКА, и много любезен мъжки глас, който обяснява как ПИН-кодът е необходим за блокирането на картата... Ммм-да. Беше балъшки номер. Беше виртуозно изпълнен. Точно след час и половина банковата ми сметка беше чувствително олекнала.
Някъде из договора на всеки притежател на дебитна/кредитна банкова карта е записано, че ПИН-ът е индивидуално притежание и той не бива да се споделя с никого - включително със служители на банката или полицията. Зададено е в самото съкращение - ПИН означава персонален идентификационен код. Но както се оказа -
хората са масово неинформирани
по този въпрос и крайно небрежни към защитата на личните си данни.
Преди години го правеха по-елементарно - картата "залепва" в банкомата, а наоколо се навърта "доброжелател", който уж с цел да помогне на наивника го изнудва да си каже ПИН-а. Или просто държи под око изписването на кода. Сега го правят по-хитро - купуват предплатени карти за клетъчни телефони, представят се за оторизирани лица, уж "блокират" картата... И часове по-късно я намирате с чувствително намаляло парично съдържание.
Случилото се провокира и някои съмнения - дали пък този род престъпления удрят само неинформираните, разсеяните и махмурлиите в неделя сутрин? Не точно.
Институциите, които би трябвало да се грижат за парите и спокойствието на гражданите,
са също толкова неподготвени да ги защитят
Не че банката нямаше "денонощни" телефони за клиенти. Пише ги на дисплея на банкомата (този надпис мошениците не могат да скрият), пише ги и в указателя на моя собствен телефон. Само че, разбира се, няма кой да ги вдигне в почивните дни.
Не че банката няма охранителни камери. Но записът още се чака - и то след като полицията написа молба до охраната за предоставяне на копие.
Не че има уважаваща себе си финансова институция, която ще позволи - дори и в почивен ден - подозрителни личности да "опипват" сградата й и да залагат капани и фалшиви телефони на инсталирания в самата банка ATM-терминал. (Точно това прави тукашния случай коренно различен от екзотиката в съседна Румъния, където крадците бяха изфабрикували цял фалшив банкомат на стената на жилищен блок.)
Не че органите на реда имат особени шансове, дори и да получат записа - бандитите не пасат трева, а камерите не дават особено качествен образ. И ако не са от "контингента", най-лошото, което може да се случи, е да им разлепят образите по РПУ-тата.
Той хубаво настояваше Бате Бойко (макар и по друг повод - активирането на бомби чрез клетъчни телефони) при купуването на предплатени карти да се записват име и ЕГН - както е при абонаментните програми. Но в момента всеки може да си купи петнайсет "Прима"-карти и да проведе чрез тях каквито видове телефонна измама и тероризъм му е угодно.
Но българският потребител е като герой на Илф и Петров, у които "Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се".
Горчив опит
"Ливанската примка" пак се затяга
Отново почнаха измами с фалшиви телефонни номера върху банкомати
"Ливанската примка" отново се затяга около вратовете ни.
Поне около тези на наивните или забравилите каква беше тази хватка с екзотично име.
Само преди година МВР и банките избълваха поредица съобщения, даваха пресконференции с предупреждения за измами с банкомати, при които парите от дебитните карти на много хора се изтеглят чрез т. нар. "ливанска примка". Оказва се обаче, че измамниците продължават да действат, намират нови методи и нови жертви.
Чрез въпросната примка дебитната карта се задържа в четеца на банкомата и не може да излезе. После не притежателят й, а някой друг изтегля парите.
Случаи на измами с използване на "ливанска примка" бяха засечени у нас още през 2002 г. Примката е изработена най-често от тънка магнитна лента - от видеокасета например, която после се издърпва много лесно. Тя се монтира директно в отвора на банкомата, където се вкарва картата. Някои слагат и допълнителна рамка върху оригиналния отвор. От вътрешната страна примката е обработена по такъв начин, че да пречи на картата да излезе. Картата се "улавя" от примката, терминалното устройство не може да я върне и тук измамниците постигат първата си цел - собственикът остава с впечатлението, че по технически причини банкоматът е задържал картата.
Затова, преди да се пъхне картата в банкомата, най-добре е
да се провери за наличие на чуждо тяло
или монтирани допълнителни устройства в отвора. Ако нещо ви се стори подозрително, най-добре потърсете друг банкомат, казват полицаи.
Първоначално измамите се извършваха по следната схема - когато картата блокира, докато притесненият й собственик се чуди какво да прави, се появява някой мил непознат, който предлага компетентна помощ. Нерядко това са жени, които по принцип будят по-малко съмнение. Обикновено красноречивите мошеници убедително разказват как на тях се е случило да им блокира картата и знаят как да я извадят.
Миналата година полицията в София задържа мъж и жена, които действали по този начин. 36-годишният Борис К. и Даниела П., на 31 г., били наблюдавани дълго време, докато ги заловят на местопрестъплението пред банкомат край Руски паметник. Докато жертвата доверчиво набрала ПИН-кода пред очите на дамата, тя симулирала, че уж натиска правилните бутони, но апаратът пак оставал блокиран. След като клиентът си тръгнел, мошениците измъквали примката с картата в нея и изтегляли парите.
Напоследък обаче от полицията констатирали по-често друга практика -
джебчии крадат картите от дамски чанти заедно с тефтерче,
в което непредвидливи жени записват ПИН-кода си. Оказва се, че има доста дами, които не вярват на паметта си и сглупяват да поднесат наготово заветните цифри на крадците.
Постепенно методите се изтънчиха. Миналата година банките започнаха да предупреждават хората да не се обаждат на телефоните, оставени на банкомата, защото може да се окажат фалшиви. Миналата седмица в София е регистриран първата подобна кражба. Възможно е да е имало и други такива случаи, но потърпевши да не са съобщили в полицията.
Това "ужилване" става по друга схема. На самия банкомат е поставена фалшива бележка с изписан номер на мобилен телефон, на който да сигнализират пострадалите при проблеми с устройството. Когато паникьосаният собственик на картата се обади, любезен глас го моли да си каже ПИН-код. А щом той го направи и си тръгне, чакащите наблизо измамници измъкват картата от примката и спокойно изтеглят парите в нея с кода.
Има и още един начин за подобна измама, но той все още не е разпространен в България, тъй като е твърде скъп. Използват се
миниатюрни камери, наподобяващи чип,
които се прикрепят незабележимо към банкомата. Когато човек набира ПИН-кода си, камерата записва цифрите. Този номер предприемчиви българи прилагат в чужбина, където печалбите са в пъти по-големи. Въпреки това има информация, че и у нас е направена такава измама. Вероятно за проба.
Вече няколко пъти през последната година-две българи бяха задържани в различни държави след такива измами. През 2004 г. беше хваната най-мощната група от близо 20 наши сънародници, специализирали се в източване на кредитни карти от банкомати във Франция. 8 от тях бяха задържани в Ница, докато инсталират фалшиви клавиатури за запис на данните от карти и персонални кодове на клиенти в момента на теглене на пари. Други 10 българи бяха арестувани в София и Пловдив, където беше разбит цех, в който са изработвани сканиращите устройства и клавиатури, поставяни на мястото на тези на френските банкомати. Освен във Франция са теглени и суми от български банкомати, но със сканираните данни от кредитни карти на чужденци. Такива устройства били подготвени и за измами в Испания и Канада, съобщиха тогава от МВР.
За да се намалят до минимум възможностите за измами, свързани основно с копирането на карти, двете най-големи компании за издаване на международни дебитни и кредитни карти - MasterCard и Visa, още миналата година въведоха
специален стандарт за смарт-карти.
Те са с чип-микропроцесор и постепенно ще заменят сегашните, които са магнитни. Различното е, че в чип-устройството е вградена и защита срещу злоупотреби с информацията, записана на картата.
У нас в момента картите за банкомати са около 3 милиона и половина.
Каре
ПИН-кодът трябва да се знае наизуст
Румяна Русева
Специалистите предупреждават всеки да научи ПИН-кода на дебитната си карта наизуст. И да не го казва на никого при никакви обстоятелства. ПИН-ът служи за идентификация на собственика на картата единствено по електронен път. Той не фигурира дори в базите данни на банката и не може да бъде легитимация нито пред нея, нито пред БОРИКА.
Когато банкоматът задържи дебитната карта, гражданите трябва да се обадят на телефоните, които тяхната банка им е дала при получаване на картата. В случай че те не уведомят институцията, тя при проверка на банкоматите си ще открие задържаната карта, по номера й ще идентифицира притежателя й и ще му я върне.
Банките нямат законово изискване да поставят записващи устройства в своите клонове и в банкоматите си. Но почти всички го правят, тъй като това защитава както клиентите, така и самите банки. Камерите се поставят така, че да се разпознава лицето, което извършва операцията, а не данните, необходими за нейното извършване.
Уязвимостта на банкоматите е в надписа с телефоните, който се поставя върху тях. Тази част не е толкова добре защитена и това дава възможност на измамниците да поставят свои надписи с фалшиви телефонни номера. В объркването си от задържаната карта клиентите често звънят на тях и съобщават ПИН-кода си.
Най-добре е клиентите да имат подръка телефона на БОРИКА. Там само по име могат да идентифицират картата и да блокират сметката. Телефоните на БОРИКА, които работят непрестанно, са: 02/8705149, 9707616, 9707623.
Поне около тези на наивните или забравилите каква беше тази хватка с екзотично име.
Само преди година МВР и банките избълваха поредица съобщения, даваха пресконференции с предупреждения за измами с банкомати, при които парите от дебитните карти на много хора се изтеглят чрез т. нар. "ливанска примка". Оказва се обаче, че измамниците продължават да действат, намират нови методи и нови жертви.
Чрез въпросната примка дебитната карта се задържа в четеца на банкомата и не може да излезе. После не притежателят й, а някой друг изтегля парите.
Случаи на измами с използване на "ливанска примка" бяха засечени у нас още през 2002 г. Примката е изработена най-често от тънка магнитна лента - от видеокасета например, която после се издърпва много лесно. Тя се монтира директно в отвора на банкомата, където се вкарва картата. Някои слагат и допълнителна рамка върху оригиналния отвор. От вътрешната страна примката е обработена по такъв начин, че да пречи на картата да излезе. Картата се "улавя" от примката, терминалното устройство не може да я върне и тук измамниците постигат първата си цел - собственикът остава с впечатлението, че по технически причини банкоматът е задържал картата.
Затова, преди да се пъхне картата в банкомата, най-добре е
да се провери за наличие на чуждо тяло
или монтирани допълнителни устройства в отвора. Ако нещо ви се стори подозрително, най-добре потърсете друг банкомат, казват полицаи.
Първоначално измамите се извършваха по следната схема - когато картата блокира, докато притесненият й собственик се чуди какво да прави, се появява някой мил непознат, който предлага компетентна помощ. Нерядко това са жени, които по принцип будят по-малко съмнение. Обикновено красноречивите мошеници убедително разказват как на тях се е случило да им блокира картата и знаят как да я извадят.
Миналата година полицията в София задържа мъж и жена, които действали по този начин. 36-годишният Борис К. и Даниела П., на 31 г., били наблюдавани дълго време, докато ги заловят на местопрестъплението пред банкомат край Руски паметник. Докато жертвата доверчиво набрала ПИН-кода пред очите на дамата, тя симулирала, че уж натиска правилните бутони, но апаратът пак оставал блокиран. След като клиентът си тръгнел, мошениците измъквали примката с картата в нея и изтегляли парите.
Напоследък обаче от полицията констатирали по-често друга практика -
джебчии крадат картите от дамски чанти заедно с тефтерче,
в което непредвидливи жени записват ПИН-кода си. Оказва се, че има доста дами, които не вярват на паметта си и сглупяват да поднесат наготово заветните цифри на крадците.
Постепенно методите се изтънчиха. Миналата година банките започнаха да предупреждават хората да не се обаждат на телефоните, оставени на банкомата, защото може да се окажат фалшиви. Миналата седмица в София е регистриран първата подобна кражба. Възможно е да е имало и други такива случаи, но потърпевши да не са съобщили в полицията.
Това "ужилване" става по друга схема. На самия банкомат е поставена фалшива бележка с изписан номер на мобилен телефон, на който да сигнализират пострадалите при проблеми с устройството. Когато паникьосаният собственик на картата се обади, любезен глас го моли да си каже ПИН-код. А щом той го направи и си тръгне, чакащите наблизо измамници измъкват картата от примката и спокойно изтеглят парите в нея с кода.
Има и още един начин за подобна измама, но той все още не е разпространен в България, тъй като е твърде скъп. Използват се
миниатюрни камери, наподобяващи чип,
които се прикрепят незабележимо към банкомата. Когато човек набира ПИН-кода си, камерата записва цифрите. Този номер предприемчиви българи прилагат в чужбина, където печалбите са в пъти по-големи. Въпреки това има информация, че и у нас е направена такава измама. Вероятно за проба.
Вече няколко пъти през последната година-две българи бяха задържани в различни държави след такива измами. През 2004 г. беше хваната най-мощната група от близо 20 наши сънародници, специализирали се в източване на кредитни карти от банкомати във Франция. 8 от тях бяха задържани в Ница, докато инсталират фалшиви клавиатури за запис на данните от карти и персонални кодове на клиенти в момента на теглене на пари. Други 10 българи бяха арестувани в София и Пловдив, където беше разбит цех, в който са изработвани сканиращите устройства и клавиатури, поставяни на мястото на тези на френските банкомати. Освен във Франция са теглени и суми от български банкомати, но със сканираните данни от кредитни карти на чужденци. Такива устройства били подготвени и за измами в Испания и Канада, съобщиха тогава от МВР.
За да се намалят до минимум възможностите за измами, свързани основно с копирането на карти, двете най-големи компании за издаване на международни дебитни и кредитни карти - MasterCard и Visa, още миналата година въведоха
специален стандарт за смарт-карти.
Те са с чип-микропроцесор и постепенно ще заменят сегашните, които са магнитни. Различното е, че в чип-устройството е вградена и защита срещу злоупотреби с информацията, записана на картата.
У нас в момента картите за банкомати са около 3 милиона и половина.
Каре
ПИН-кодът трябва да се знае наизуст
Румяна Русева
Специалистите предупреждават всеки да научи ПИН-кода на дебитната си карта наизуст. И да не го казва на никого при никакви обстоятелства. ПИН-ът служи за идентификация на собственика на картата единствено по електронен път. Той не фигурира дори в базите данни на банката и не може да бъде легитимация нито пред нея, нито пред БОРИКА.
Когато банкоматът задържи дебитната карта, гражданите трябва да се обадят на телефоните, които тяхната банка им е дала при получаване на картата. В случай че те не уведомят институцията, тя при проверка на банкоматите си ще открие задържаната карта, по номера й ще идентифицира притежателя й и ще му я върне.
Банките нямат законово изискване да поставят записващи устройства в своите клонове и в банкоматите си. Но почти всички го правят, тъй като това защитава както клиентите, така и самите банки. Камерите се поставят така, че да се разпознава лицето, което извършва операцията, а не данните, необходими за нейното извършване.
Уязвимостта на банкоматите е в надписа с телефоните, който се поставя върху тях. Тази част не е толкова добре защитена и това дава възможност на измамниците да поставят свои надписи с фалшиви телефонни номера. В объркването си от задържаната карта клиентите често звънят на тях и съобщават ПИН-кода си.
Най-добре е клиентите да имат подръка телефона на БОРИКА. Там само по име могат да идентифицират картата и да блокират сметката. Телефоните на БОРИКА, които работят непрестанно, са: 02/8705149, 9707616, 9707623.
