Мечтата на мнозина българи хем да се ползват от консуматорските благинки на капитализма, хем да се уредят на държавна служба, се е сбъднала, но в Беларус. Магазините предлагат почти всичко, което може да се намери и у нас, а 95% от населението са на държавна работа, тъй като приватизацията почти не се е състояла. Поради това млякото им не го правят французи, обувките им не са китайски, големите им магазини не са австрийски или немски, ресторантите за бързо хранене не са американски, а бирата не я бутилират белгийци. На билбордовете няма реклами, а лозунги като "Младежта на Беларус се бори със СПИН", макар и да не е обяснено как точно. Пепси-колата е изписана върху етикетите на кирилица, както навремето бе и у нас. Същевременно е пълно с банкомати, а обменните бюра са клонове на банки и не лъжат.

Беларус днес много напомня на България в последните години преди 10 ноември - опитомен социализъм, опозиция, обхваната от дълбока дрямка, която чака властта сама да си извърши преврат, кротко население, което не е изнервено от безработица и безпаричие. Средната работна заплата е около 550 000 беларуски рубли (350 лв.), пенсиите са колкото нашите. Един учител се пенсионира с 360 000 рубли (220 лв.).

В момента



стандартът на живот в Беларус е по-висок



от този в Украйна и Русия. Има обаче една много важна разлика от България - те вече са имали своя 10 ноември веднага след разпадането на СССР, когато за 3 г. на власт там са били либералите на бившия президент Станислав Шушкевич. Започнатата от него приватизация, съпроводена от зараждане на бандитски групировки, масова престъпност и поява на безработица, очевидно не им е харесала и те са предпочели лозунгите на сегашния президент Александър Лукашенко, който обещал край на хаоса и твърда ръка.

Да посетиш Беларус не е толкова лесно. Нито една туристическа фирма у нас не предлага дестинация до там. Няма директен транспорт, а и визовият режим, който България наложи, доведе до реципрочна мярка. Група български журналисти обаче имахме шанс да се доберем до държавата, която правителството на САЩ нарича "последната диктатура в Европа".

Ако Беларус е диктатура, то това е една от най-модерните диктатури в света. Интернетът е общодостъпен по кабел, телефон и чрез компютърните клубове, където тютюнопушенето е строго забранено. Вестникарските будки преливат от опозиционна преса, която е в пъти повече от пропрезидентската, по БТ - държавната телевизия, и ОНТ - общественият тв канал, постоянно вървят холивудски филми. Продават ги под път и над път на видео и DVD, при това произведени от беларуския лицензиант на щатските филмови компании. Вярно, двете медии много внимават какво говорят, когато предават новини от президентството, но пък в цялата страна свободно се лови НТВ - руската частна телевизия, която



постоянно се подиграва на Лукашенко



Самият президент явно добре е изучил грешките на свои съратници по света и се опитва да не ги повтаря. За 4 дни зърнахме физиономията му само 3 пъти, и то защото нарочно я търсехме. На една малка снимка в музей, на портрет в една административна сграда и в съвместно обръщение с кмета на Москва към ветераните от войната, излъчено по държавната телевизия. В един вестник Лукашенко бе цитиран да се кара на шефовете на "Топлофикация-Минск", които при температура 7 градуса решили да спрат топлата вода на целия град заради профилактика. Но снимка нямаше.

Мит е и информационната мъгла - кабелните оператори транслират 24-часовата "Евронюз" на руски език, а също шведския канал "ТВ 1000" с порнодобавката след полунощ - също изцяло с превод на руски. И като капак на това - финансираното от САЩ радио "Свобода". То е обградило Беларус с мощни предаватели от всички страни на границата й и залива страната денонощно с антипрезидентска пропаганда и призиви за оранжеви революции. Никой не го заглушава, но и никой не го слуша - "Свобода" върви на беларуски език, който, макар и всички да разбират, се използва за общуване от едва 10% от населението.

Поканените да посетят Беларус се ползват от най-височайше внимание. Още от границата им се назначава



куратор, който да съпровожда скъпите гости



навсякъде. Кураторът е много специално лице с дълги традиции в цялото постсъветско пространство. Той е като личен лекар, на когото можеш да оплачеш болежките си. Педагог, който ти изнася лекции за това и онова. Той е пръв приятел на трапезата, който вдига тост след тост. Той е първото лице, което виждаш сутрин, и обикновено последното преди лягане.

Личен куратор е имал дори легендарният агент Ким Филби от първия ден на пребиваването си на съветска земя, та чак до смъртта си.

Нашият куратор е Анна Михайловна, етническа беларуска. Някога организационен секретар в комсомола, сега тя завежда отдела за "идеологическа работа" в община Гомел - втория по големина град в Беларус с 1,5 млн. население. Анна жертва трите най-ценни за нея дни в годината - около празника на победата, за да ни съпровожда навсякъде. Запазила ни е билети с централни места на градския стадион, за да гледаме парада. Вечерта ни води на огромния площад, за да проследим зарята. Площадът е пълен с млади хора, които при всяка пукотевица започват да крещят френетично и да викат "Го-мель, Го-мель".

В страна, която във войната е загубила 8 млн. от 10-милионното си население, е разбираемо защо този празник е много важен за всяко семейство. Няма дом без загинал роднина. Сред служебните задължения на Анна и колегите й идеолози в останалите градове е



изготвянето на агитационни плакати



за различните празници, украсата на населените места, снабдяването на медиите с "правилна" информация и... регистрацията на политически партии! Анна ни успокоява, че думата "идеологическа" няма нищо общо с комунистическите порядки. В Беларус действително има 2 регистрирани комунистически партии, но те се занимават основно с плюене една по друга. Първата е пропрезидентска и постоянно обвинява лидерите на втората, че са се продали на американците.

Задачата на отдела на Анна, който съществува във всяка беларуска община, е да прокарва сред населението идеологията на президентската политика. "След разпада на СССР изпаднахме в безтегловност и хаос. Комсомолът бе закрит. Появиха се наркодилъри, младежта попадна в ръцете им. Трябваше да се сложи край на всичко това. Затова президентът нареди да се създадат тези отдели", обяснява Анна. Всъщност идването на Лукашенко на власт е възвърнало под една или друга форма всичко, с което беларусите и без това са свикнали при СССР. На мястото на закрития комсомол и конфискуваните му от предишния президент Шушкевич имоти е създаден Беларуският републикански съюз на младежта (БРСМ). За президентството тази организация е неговата банка кадри.



Членството в БРСМ не е задължително, но е масово



- както и да се разбира това. Само в Минск и в Гомел младежкият съюз има по около 7000 членове. В навечерието на 9 май БРСМ в Гомел имаше регионално отчетно-изборно събрание, на което бе прието обръщение към младежите от града "срещу действията на лъжепатриотите, принизяващи значението и подвига на съветския народ, удържал победа над фашизма".

Политическите партии не са малко. Само в Гомел има регистрирани 28, повечето настроени срещу Лукашенко. В една президентска държава се очаква партиите да са много дейни. Опозицията в Беларус обаче не е такава.

Да вземем Социалдемократическата партия за народно единство. Тя има цели 2 офиса в най-луксозния гомелски хотел "Сож". За дните на нашия престой не намерихме нито един от лидерите й, защото



партията не работи по празниците



Когато си поел към Беларус с очакванията за изостанала и опасна държава, е достатъчно да сравниш обстановката там с положението в нейните съседи. На фона на почти разрушената пътна мрежа в Украйна, където на места по шосетата едва се забелязват остатъци от асфалт, в Беларус пътищата са добре асфалтирани и нямат дупки.

Каквото и да се говори за Беларус, човек трябва да отиде и да види сам.