За последните 5 г. числеността на прослойката, която можем да причислим към средната класа, се е утроила, а бедността е намаляла два пъти. Днес вече близо 1/5 от българите потребяват като истинска средна класа, но само 2% от тях се смятат за живеещи много добре. Това сочат изследвания на агенция "Медиана", които с "натурални" показатели приземяват традиционно навъсения към живота българин. Той купува все повече и повече бяла и черна техника, реди по-богата трапеза, плаща повече за образование и почивка...
Всичко това масовият българин смята за лична заслуга, в никакъв случай на държавата, обществото, околните. Ако пък наистина е беден, вината е изцяло на държавата. Сякаш няма нищо изненадващо - българинът приватизира успехите и национализира неуспехите си така, както пишман бизнесмените приватизираха печалбите и национализираха загубите на държавните предприятия в началото на Прехода.
И тук е първият голям капан за партиите: българският гласоподавател е "онтологически" несклонен рационално да се довери - на когото и да е. Камо ли пък да признае заслуги другиму и заради това да му повери властта. Последното го видяхме през 2001-а, когато правителството на Иван Костов бе свалено от власт.
Освен че обективно живеят по-добре, а субективно не си го признават, българите не крият позитивните си очаквания за бъдещето. Според изследвания на "Алфа рисърч" очакващите подобряване финансовото състояние на семейството си от традиционните 16-19% за първата половина на царския мандат са скочили до 39% този месец. Същевременно намаляват очакващите обедняване - от около 1/3 през 2002-2003 г. до 1/5 в началото на 2005-а. Спада и огромният процент на семействата, не очакващи промяна в стандарта си на живот - от около 45% през 2002-а и 2003-а до 39% в първото полугодие на 2005-а.
Увеличаването на оптимизма и намаляването на песимизма в личен план са добра основа за рационално политическо участие. Та нали на избори все пак се продава бъдеще. Тук обаче е вторият капан за партиите: доколко избирателят изхожда от личния си интерес и търси неговото политическо представителство?
Масовият гласоподавател подхожда към политическия пазар не толкова от осъзнати като лични, а от наложени като масови потребности и проблеми. Нима наистина за близо 70% от хората безработицата е първият проблем на страната, при условие, че без работа са 13%? Да не би наистина половината население да е възмутено от корупцията, щом като масово участва в нея от двете й страни?
Така българският избирател се явява като двоен призрак на политическия пазар: хем е изначално убеден, че няма кой да му предложи стоката, която му трябва, хем идва на сергията да търси стока, която лично може да не му трябва, но смята за престижно да заяви. В резултат - покупко-продажба няма, но търговията си върви.
Основните проблеми в България*
| Безработицата | 69,5% |
| Здравеопазването | 54,6% |
| Престъпността | 53,6% |
| Корупцията | 52,1% |
| Ниските доходи | 50,5% |
| Наркотиците | 27,4% |
| Облагането | 27,3% |
| Бюрокрацията | 27,2% |
| Пътищата | 25% |
| Съдебната система | 24,2% |
| Замърсяването | 23,4% |
| Образованието | 22,3% |
*Данните са от национално представително проучване на "Алфа рисърч", май 2005 г.
