:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,907,668
Активни 109
Страници 34,775
За един ден 1,302,066

Политиците не умеят да питат, защото не умеят да слушат

Президентът Ширак сам даде диагноза на властта си преди референдума за Евроконституцията
Въпросът, който ви поставяме, не е въпросът, на който се готвите да отговорите, заяви патетично френският президент Жак Ширак на сънародниците си в навечерието на референдума в неделя. В превод от политически на човешки език това означава: ние ви питаме дали одобрявате Евроконституцията, а не дали харесвате правителството на Жан-Пиер Рафарен. И за по-сигурно президентът намекна, че вече е взел мярката на премиера. Така че гласувайте с "да"! - няма страшно за вашите социални придобивки, няма риск от още по-висока безработица.

Трябваше да останат 48 часа до референдума, за да се усети Ширак, че между народа и неговата резиденция



в Елисейския дворец няма чуваемост



Твърде късно, отсече почти единодушно вчера и парижкият, и провинциалният печат. Президентът похвали сънародниците си в обръщение по телевизията, че са дали пример за "образцов демократичен дебат". В действителност с предупреждението си за сбъркания въпрос той потвърди, че дебат между народа и властта въобще не е имало, че демокрацията просто не се е състояла.

Франция, която е душата на европейската идея, днес олицетворява нейната криза. Тя е пример за дълбокото разцепление между администрация и народ, между еврокрация и нации. За каква Европа става дума: на бюрократите или на народите? Впечатлението, че нова Европа се гради в Брюксел от анонимни чиновници, че няма кой да чуе гласа на обикновените хора, убива и най-добрите намерения.

Неадекватното поведение на политиците бе илюстрирано най-добре от "бащата" на Евроконституцията и бивш президент на Франция Жискар д'Естен. Той пръв подхвана преди две години дебата, че влизането на Турция в Евросъюза заплашва интересите на Франция, и прочете смъртната присъда на "детето си". Националистите трябва да са му много благодарни, защото веднага размахаха Евроконституцията като плашило: тя отваря пътя на Турция. Без нея би бил в сила само Договорът от Ница, който предвижда разширяването на ЕС да приключи с приемането на България и Румъния.

Но те не спряха дотук, а продължиха да плашат французите и с



предполагаемо нашествие на българи и румънци



Посланието към френската работническа класа бе следното: те идват да вземат работните ви места, като продават евтино труда си. Ако ли пък не дойдат, ще привлекат вашите работодатели, които ще изнесат работните ви места от Франция в България и Румъния. И в двата случая оставате на улицата. Очевидно лозунгът на работническата солидарност от ХIХ век "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!" не трогва никого в Евросъюза през ХХI век.

Усилията на българските политици да представят пред Европа страната си като бедна, но симпатична не печелят приятели. Не само Франция, но и Германия, която е другият главен компонент на европейския мотор, даде засечка поради смесването на дебата за вътрешната политика с дебата за европейското бъдеще. Германците, които за разлика от българите имат кръвна връзка с нашия премиер Симеон Сакскобургготски, не се трогнаха ни най-малко нито от роднинството, нито от историческите жертви, които е правила неговата династия за техните интереси. Триумфът на десницата на поредица провинциални избори бе гарниран с антибългарски лозунги, за които бе достатъчно да се вземат примери от почти всекидневните публикации в германския печат. Българите? Това са незаконните гастарбайтери, наркотрафикантите, мафиотите, проститутките, фалшификаторите на пари - това е мафията, пусната да шета свободно от правителството на Герхард Шрьодер. Дойде ли десницата на власт, ще сложи бариерата. Как да не й дадеш гласа си?

Правителството на



Симеон прави грешка като всички еврократи,



като се кичи пред изборите с подписания, но все още недействащ договор за присъединяване към ЕС. Неговото послание звучи така: ние уредихме работата, целувайте ръка! В същото време то не направи почти нищо, за да заприлича народът поне малко на другите нации, с които ще се сродява в ЕС. Какво изненадващо има тогава, че те не го харесват и го отхвърлят? А истината е толкова проста: колкото по-малко бъде ограбван народът, толкова по-голям шанс има да бъде приет в Евросъюза. Трябваше да наближат избори, за да започнат родните политици да го уверяват, че мислят само как да му увеличат доходите. Но и те като Ширак май закъсняха да покажат, че го чуват или поне че дават ухо на желанията му. Затова вместо на въпроса за кого ще гласувате, хората предпочитат да отговорят на друг въпрос: има ли смисъл да се гласува? И да накажат целия политически елит, който отдавна не ги слуша за нищо.
30
1756
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
30
 Видими 
28 Май 2005 00:47
Публиката не се интересува от подробностите в ЕС. Защото Бог високо, Цар далече. За разлика от тук, в западните страни има достатъчна прозрачност за и около ЕС. Стига човек да иска намира всичко. Направо сдъФкано. Но манипулациите все пак хващат дикиш. Винаги се намират добри флейтисти повеждащи мишките далеч от сиренцето. ..

... но понякога мишките се усещат и се снишават. Дори се осмеляват да гласуват против. Ще видим след няколко дена как френските мишки виждат бъдещето.

28 Май 2005 01:11
Група мой познати, запалени футболни фенове от Манчестър, неотдавна пресякоха България на път за Истанбул. От всичките държави които са преминали - най-тягостно впечатление им е направила България гледана от прозореца на вагона... Думите им бяха - подтискащо е впечатлението на изоставеност, мръсотия и разруха... Полето между два града до река (предполагам че е било между Пазарджик и Пловдив) буренясало и незасято (?!) Необяснимо е как е възможно това в една европейска страна (?!) и т.н....
28 Май 2005 09:13
Абе тия, французи и германци не само обичат, но и ядат и имат кореми, с които мислят. И сега ква стана тя автора, откри тази истина, от време оно: Всяка идеология минава през стомаха...Ваше благародие госпожа чужбина...
28 Май 2005 10:17
"Германците, които за разлика от българите имат кръвна връзка с нашия премиер Симеон Сакскобургготски" - маслинката на мартинито.....
28 Май 2005 10:20
продължиха да плашат французите и с предполагаемо нашествие на българи и румънци

Къде ви лъже и манипулира Терзиев?
Льо Пен плаши французите не с българите и румънците, а с "опасността български и особено румънски цигани, които са много повече, да залеят Европа".

Германците, които за разлика от българите имат кръвна връзка с нашия премиер Симеон Сакскобургготски, не се трогнаха ни най-малко нито от роднинството, нито от историческите жертви, които е правила неговата династия за техните интереси. Триумфът на десницата на поредица провинциални избори бе гарниран с антибългарски лозунги


Къде ви лъже и манипулира Терзиев?
Днес Царя открива българска църква в Берлин, а след това баварците ще го обявят за почетен гражданин на гр.Кобург.
Не само германците, но и французите имат кръвна връзка с Царя.
Но и на най-долнопробният германски и френски журналист не би му минало и през ум да оспорва безспорния български произход на Царя.
Такива идиоти, в т.ч. и журналисти, има само в България.

Понеже болшевизираната българска журналистика е идеологически увредена и затова некадърна да информира обективно българското общество, прочетете интервюто на френския журналист Фредерик Митеран, син на Франсоа Митеран, с Царя.
За да сте и вие информирани поне колкото французите.
Обърнете внимание на добронамереността на Митеран към българската Царска династия, по времето на която Франция се считаше за най-големият враг на България на запад.

Министър-председателят даде интервю за френската телевизия TV5
25.05.2005 г.

ФРЕДЕРИК МИТЕРАН: Г-н премиер, благодаря Ви за възможността да разговаряме непосредствено преди парламентарните избори на 25 юни и за това, че ни приехте тук, в Министерския съвет. Ще спомена само, че над нас е българският герб с царската корона, а до нас - българското и европейското знаме. Този декор ме подсеща за две неща: преди всичко, че се намираме в една класическа по същността си ситуация – Вие бяхте избран триумфално преди 4 години или поне триумфално спечелихте изборите, което предизвика небивал международен интерес и съвсем естествено по-късно този интерес намаля. Спечелихте изборите в атмосфера на изключително въодушевление, след което дойде времето на разочарованията, както се случва на много политически мъже. Всъщност Вие станахте жертва на един международен и определено европейски феномен, а именно – известно недоверие, което хората хранят към политиците; от друга страна, в момента е предизборна ситуация, която е много несигурна, и не е ясно какви ще са резултатите от изборите. Това е една класическа и в същото време особена ситуация.

Според проучванията на общественото мнение Вие печелите все
по-голямо одобрение и е съвсем очевидно, предвид всичките разговори, които проведохме, и всичко, което успяхме да прочетем, че присъствието Ви на политическата сцена съвсем не е историческа случайност. Тъкмо напротив, независимо от изборните резултати, Вие ще останете завинаги централна фигура в българския политически живот. И едно последно нещо: ако в България и в българските медии вашата личност е остро критикувана и разделена между аргументите “за” и “против”, в международната преса продължавате да се радвате на много положителна оценка, като се има предвид, че България успя да се справи забележително добре с предизвикателствата, пред които беше изправена в процеса на присъединяване към Европейския съюз.

И така, най-напред, какво мислите за картината, която току-що Ви обрисувах?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Мисля, че е доста реалистична. Това наистина е една особена ситуация или по-точно без аналог досега. Вземете дори само онова, което ни заобикаля физически, то също отразява до голяма степен мисленето на хората. Имам предвид, че сме наследили една определена система, ако щете и тази сграда, и макар че целта ни е Европа, ние сме българи и живеем в България. А що се отнася до короната, мисля, че тя по-скоро символизира независимостта на българската нация, а не други форми на управление.

Ф.МИТЕРАН: Нека да поговорим за Европа, г-н премиер! През тези четири години тук беше свършено много в икономически план. Първото, което прави впечатление през всичките тези години, е приблизително 5 % икономически растеж годишно. Вие дойдохте тук, когато страната страдаше от хиперинфлация, имаше голяма безработица и в тези две направления Вие отбелязахте изключителен успех!

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Това, което мога да кажа, е, че имах добър екип, защото според мен е много важно да се работи в екип. И точно това ни позволи толкова бързо и многократно да постигнем икономически напредък. Искам да подчертая, че икономическото развитие се дължи до голяма степен и на юпитата, които влязоха в политиката, някои от които оставиха изключително добри позиции в чужбина, за да дойдат и да работят за България. Предполагам, че това са хора, които са повярвали в мен.

Ф.МИТЕРАН: Кое според Вас ги е мотивирало? Патриотизмът, способността Ви да убеждавате или, може би, авантюризмът, който се крие в това да напуснеш да речем една голяма застрахователна компания или голяма банка в чужбина и на 30 години да се захванеш с подобно начинание?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Предполагам, че от всичко по малко, защото за всяко нещо винаги има много фактори, или поне аз така мисля. Причината никога не е само една. Защото все пак е огромно предизвикателство да се опиташ да помогнеш на страната си. Смятам, че тъкмо това даде на всички ни желанието и смелостта, защото си е нужна смелост, за да правим това, което правим, и да доведем нещата до край.

Ф.МИТЕРАН: Вие често възлагате отговорности на другите, нали?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Да, и това не беше нещо типично преди. Имам предвид склонността, която усещам, шефът да бъде възприеман като всеможещ. Докато на мен все ми се струва, че в 21-ви век, в Европа и още повече за едно демократично общество това никак не е характерно. Всеки трябва да се научи да поема отговорност, което не беше особено поощрявано по времето на комунизма. Аз лично много държа на това и мога да кажа, че такъв е начинът ми на работа. Изключително много се концентрирам върху работата си и понякога, като че ли, отделям по-малко време на комуникацията в сравнение с някои други. Но така или иначе съм наясно, че човек не може да каже всичко, както и не може да свърши всичко наведнъж, все пак денонощието има само 24 часа.

Ф.МИТЕРАН: И така, когато дойдохте начело на правителството и съставихте този екип от млади хора, на които дадохте шанс, давахте ли си сметка за това колко много проблеми предстоят и дали според Вас те го осъзнаваха?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Не смея да говоря от тяхно име. Що се отнася до мен, имах известни подозрения, защото съм наблюдавал страната в продължение на 50 години, а през последните години след 1996 г. имах пряк контакт с тукашната реалност, така че имах представа за положението. Но във всички случаи е различно нещата да се наблюдават отстрани и когато човек заеме подобна отговорна позиция.

Ф.МИТЕРАН: Не бих искал да съм неучтив към нашите приятели, румънците, но тъй като България и Румъния бяха поставени в нещо като пакет при преговорите, говореше се, че румънците ще се оправят по-бързо, а сега се оказва, че българите са тези, които се развиват по-бързо. На какво според Вас се дължи това?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Трудно ще ми е да отговоря с две думи, но мисля, че фактът, че Румъния е два пъти по-голяма от България, предполага повече и по-големи проблеми. Затова не бих поставил акцент само върху една от разликите между двете страни, все пак ние имаме една и съща система на управление, в една и съща част на Европа сме.

Ф.МИТЕРАН: Кое беше най-сериозното препятствие, което трябваше да преодолеете, най-голямата трудност?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Може би, това да съживим икономиката, така че нещата да вървят и да се чувства доверие, като в същото време запазим валутния борд, т.е да се съобразим с МВФ и Световната банка, които да следят и, в добрия смисъл на думата, да ни “ограничават” в желанието ни да водим една много по-активна социална политика. Да балансираме между двете неща, защото и едното и другото имат предимства - благодарение на МВФ в момента няма инфлация, валутата ни е стабилна и общите параметри също са много положителни, но в същото време нямаше как в рамките на този мандат да реализираме социалните си намерения.

Ф.МИТЕРАН: Случвало ли се е да спорите остро с МВФ и Световната банка?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Бих казал, че преговорите с двете институции са нелеки, но поне до момента нещата се случват по най-добрия и задоволителен начин и за двете страни.

Ф.МИТЕРАН: По пътя към Европейския съюз по време на Вашия мандат бяха осъществени и значителен брой законодателни промени с цел хармонизиране с европейските норми. Налага се впечатлението, че страната се радва на същата свобода, каквато има и в другите европейски страни...

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Да, струва ми се, че ако можеше да се измери степента на демократичност, тя би била много висока. И разбира се, както сам казахте, хармонизирането в законодателен и административен план изисква големи усилия, едно заради някои вкоренени навици, а също и поради липсата на опит с нормите, които ще трябва да спазваме. Така че, все още има какво да се иска, особено по отношение на съдебната реформа и администрацията, която е непрестанно обвинявана за своята тромавост, както и да направим тази администрация по-близка до хората и по-полезна.

Ф.МИТЕРАН: По време на вашето управление ли беше премахнато смъртното наказание?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Не, това вече беше направено.

Ф.МИТЕРАН: Защитата на малцинствата е особено важна в България, където има значителна турскоезична общност, роми, а също и онези, които определят себе си като македонци. Вие досега определено водихте политика на протегнатата ръка спрямо турското малцинство...

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Това донякъде е определено исторически, прагматично е и, разбира се, е вярно. Убеден съм, че така и трябва да бъде. Но, знаете ли, не бих сложил акцент само върху турската общност, защото в България 15% от хората са мюсюлмани. Една част от тях са турци, останали след Освобождението през 1878 г., защото тук са се чувствали добре, друга част от тях са българи, които през 5-те века османско господство са се ислямизирали, както и една голяма част от българските роми, които също са мюсюлмани. И тези 3 групи образуват въпросните 15%.

Струва ми се, че в нашата част на Европа, като се имат предвид трудностите и драматичните събития, които се случиха малко по на запад от нас, ние сме един добър модел. Българите винаги са били толерантни и никога не са отдавали толкова голямо значение на произхода, нито пък на религиозната принадлежност.

Ф.МИТЕРАН: При всички положения сега определено се чувства едно успокоение, защото при комунистическия режим имаше опит малцинствата да бъдат унищожени.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Така е, повече от 300 000 турци по онова време е трябвало да се укрият в Турция, с всичките последствия, които можем да си представим. Но за щастие това вече е в миналото.

Ф.МИТЕРАН: Вие лично какво очаквате от влизането на България в Европа?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Според мен Европа трябва да бъде съюз, а и аз съм европеист по убеждение и според представите ми за историята вярвам, че това е един чудесен проект, който трябва да бъде завършен. Ние също сме част от процеса на оформяне на тази общност и мисля, че всяка страна внася нещо, било то културата или пазара си, а също така и възможността да се поставят някои социални въпроси. Не може да се гледа едностранчиво – че бедните страни ще тежат на европейския бюджет. Смятам, че нещата са много по-сложни и като цяло много по-положителни. Това, което очаквам, е съгражданите ми да са наравно с останалите европейци, което ни се полага и по право, защото ние всъщност сме в Европа от векове. Освен това става въпрос и за справедливост, тъй като цели 50 години ние сме били толкова изолирани от Европа, към която се стремим в момента, така че можем да говорим и за един вътрешен импулс, можем да търсим емоционален момент...

Ф.МИТЕРАН: За Вас всъщност това е краят на войните, защото България изключително много е страдала през целия 20 век и това, което ми прави впечатление е, че страната Ви е в мирни отношения с всичките си съседи.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Определено. Такива са и правилата на играта, като се има предвид, че вече сме член на НАТО...

Ф.МИТЕРАН: Европа е също така и съвкупност от трудности и аз бих искал да отбележа нещо и това е, че сред французите и немците например съществува подозрението за силен проамериканизъм от страна на новоприсъединилите се държави: посещението на президента Буш в балтийските страни, позицията на България по отношение на войната в Ирак, има известно очакване за проамерикански настроения в новите членки, че те въпреки всичко биха предпочели САЩ пред Европа. Какво мислите Вие за това?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Аз не виждам нещата по този начин, защото според мен българите като цяло доста положително възприемат идеята за Европейския съюз. Членството ни в НАТО носи със себе си и определени последствия, така че при действие на Алианса е нормално и ние да имаме своето участие.

Ф.МИТЕРАН: Ако имаше американски бази тук, как щяхте да го приемате?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Тези дни започват обсъжданията, но това няма да са бази като тези в Германия например, а по-скоро нещо като складове, които ще бъдат активизирани в случай на нужда, тъй като и американската политика изцяло се промени. И за тях самите излиза твърде скъпо да имат контингенти, които да са постоянно тук. Мисля си, че идеята е по-скоро да има ротация, която едновременно да служи и за военна тренировка. Най-важното според мен е това, че ние успяваме да поддържаме чудесни отношения с Европа. Още веднъж ще кажа, че съм убеден европеец и много хора мислят като мен, но това съвсем не изключва добрите отношения със Съединените щати, с Русия или със средния Изток, които не са твърде далеч от нас.

Ф.МИТЕРАН: Вашият контингент в Ирак ще бъде ли изтеглен?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Убеден съм, че никоя държава и никое семейство не иска неговите деца да са някъде далеч, където са застрашени. Ние вече загубихме десет войници и петима цивилни граждани и естествено не можем да забравим за това. Така че, идеята на Парламента е да запазим присъствието си там до края на годината, като, разбира се, обсъдим това с нашите съюзници и преценим какво точно би могло да е присъствието ни в Ирак – например логистично. Има различни варианти. Но засега сме там, а също в Косово и Босна, както и в Афганистан.

Ф.МИТЕРАН: Знам, че един важен проблем, който се опитвате да разрешите, е трагичната история с българските медицински сестри, задържани в Либия след процес, определен от международните експерти, наблюдаващи случая отблизо, като пародия на съдебен процес, и които ги заплашва смъртно наказание. Полезна ли ви е Европа в работата ви да защитавате и да спасите българките там?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Този проблем е изключително сложен, като се има предвид колко много фактори са от значение, например икономически – Либия има голям дълг към нас, две концесии за проучване на петрол са предоставени на България; важна е и международната обстановка - атентатът в берлинската дискотека, случаят “Локърби“, промяната на външната политика на Либия, подписването на договора ни за присъединяване към ЕС и естествено добронамереността и подкрепата от страна на държавите, които са шокирани от присъдата.

Мисля, че трябва да бъдем изключително внимателни по този въпрос, особено когато той се обсъжда навън, за да се улесни работата за разрешаването му и най-вече – работата на двете правителства, които са пряко засегнати от него. Иначе не бих си позволил да коментирам либийското правосъдие, това е една суверена страна, обвързана с други ситуации, по отношение на която има много инсинуации, затова трябва да бъдем изключително внимателни и аналитични към всичко това, както и да проявим разбиране към трагедията на либийските семейства, загубили децата си или чиито деца са болни и да се съсредоточим върху възможностите за разрешаването на този трагичен случай.

Ф.МИТЕРАН: Положително ли се отнасяте към идеята за присъединяването на Турция към ЕС?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Често ми задават този въпрос, вероятно защото сме съседи. Ние се разбираме прекрасно с Турция, която е шест пъти по-голяма от България. Няма да се впускам в други разсъждения. Искам само да кажа, че поне според мен е доста странно едно противоречие – докато евроатлантическият пакт възприемаше Турция като европейска страна в продължение на 50 години, когато войските й бяха на разположение и от голяма полза при един евентуален конфликт със Съветския съюз, сега, в контекста на имиграцията, някои си позволяват да кажат: “Съжаляваме, но вие не сте европейци”!

Ф.МИТЕРАН: Може ли да се каже, че има известно разочарование по отношение на европейската идея, нещо, което се наблюдава в много европейски държави и което за българите би могло да бъде още по-дълбоко, като се има предвид затрудненото им материално положение? Дали част от хората няма да си кажат: “Да, премиерът се погрижи за влизането ни в Европа, но не се погрижи достатъчно за нас”, че се работи за България и не толкова за българите?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Вероятно това би могло да важи за онези от моите съграждани, които са в тежко материално положение, но съм сигурен, че при втори мандат ние ще можем да се ангажираме много повече с отделния човек, защото сега вече макроикономическите параметри са установени и нещата вървят добре. Мисля, че у нас подкрепата за Европа е много силна, имам предвид хората, които знаят, че положението ще се подобри, че ЕС ни гарантира и свобода, и разни права, все неща, от които са били лишени. Няма го усещането, че ще загубим нещо, по-скоро ми се струва, че младите тук са въодушевени от идеята да участват в нещо подобно.

Ф.МИТЕРАН: Предлагам Ви, г-н премиер, да видим кадри от първото Ви посещение през 1996 г. след 50-годишно изгнание...

Изключителният ентусиазъм, с който Ви посрещат хората, ме кара да Ви задам един малко по-личен въпрос: Много често не успявате да скриете вълнението си, например при срещите Ви с Вашите съграждани, и в същото време за Вас се казва, че сте доста резервиран, че не разговаряте достатъчно... каква е истината – може би, сантиментален и резервиран...?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Вярвам, че истината винаги е някъде по средата или поне според мен е така. Така че нито едното не е напълно вярно, нито другото, а по-скоро и от двете по малко. Аз съм особено чувствителен към добрината на хората и когато видя, че има такива, които са изцяло добронамерени и които разбират какво правя, това ме трогва. От друга страна, съм резервиран, защото това си е моят начин на работа и начинът, по който гледам на нещата. Изпитвам ужас от популизма, от мисълта да играя някаква роля, толкова е фалшиво. Сигурно съм твърде стар, за да се променя, но това съм аз. Мисля, че човек е господар на мълчанието си и жертва на онова, което казва. Това е.

Ф.МИТЕРАН: В известен смисъл историята на Европа е и Вашата лична история, толкова тясно са свързани. Това вероятно предизвиква особени чувства у Вас и изисква огромни усилия, за да успее човек да владее чувствата си.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Съвсем правилно сте отгатнал.

Ф.МИТЕРАН: По отношение на комуникацията – всички казват, че сте много симпатичен, възпитан и мил, че сте изключително толерантен и от друга страна, пресата тук, която е напълно свободна и често е доста агресивна към Вас. Често Ви обвиняват за това, че не сте склонен да говорите надълго, че не винаги е ясно точно какво имате предвид. Разказаха ми една забавна история – по време на пресконференция журналист Ви задава въпроса “Извинете, колко е часът?”, Вие отговаряте “11.15ч.” и журналистът отвръща “Благодаря Ви за конкретния отговор!”

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Това се случи на аерогарата. Предполагам, че ако въпросният журналист беше имал възможността да е на мое място, щеше да ме разбере по-добре, но това си е негово право. Във всички случаи, все ми се струва, че съм тук, за да свърша някаква работа, а не да приказвам или да обсъждам проблемите си. Това е начинът, по който винаги съм работил и както Ви казах, трудно ще ми е да се променя.

Ф.МИТЕРАН: Положението на хората в България, положението на пенсионерите, положението на една немалка част от населението въпреки всичко си остава недобро, дори бедно... И когато спечелихте изборите, казахте, че за 800 дни положението на хората ще се подобри значително, а това се е оказало доста по-сложно и естествено сега Ви отправят упреци, че не сте спазил обещанията си. Какво бихте отговорил на това?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Причината за това вероятно е, че нещата се абсолютизират и се гледа на тях, образно казано, от позицията на наблюдаващия, а не на онзи, който е на бойното поле... Освен това, на моята възраст въпросът за положението на възрастните хора ме вълнува особено много. И ако се отчете увеличението на пенсиите с 43% през тези 4 години, не мисля, че това може да се определи като провал, особено предвид ограниченията, с които трябва да се съобразяваме и за които вече споменах, наложени ни от МВФ; отбелязахме напредък и по отношение на безработицата, която намаля с 6%, виждам данните за покупателната способност на хората преди и сега и те са впечатляващи – в никакъв случай не може да се говори за инфлационна тенденция. Неведнъж съм обяснявал защо казахме тъкмо 800 дни. Голяма част от онова, което обещахме, че ще направим, беше факт едва няколко месеца по-късно и нещата продължават да се подобряват. И макар че заради успехите от последно време ни обвиняват в предизборна пропаганда, трябва да сме наясно, че за да се осъществи последователна и разумна политическа, е нужно време. Но, разбира се, винаги ще се намерят критици и винаги ще има какво още да се направи.

Ф.МИТЕРАН: Какви са приоритетите за подобряване на живота и здравето на хората, например някои болници са в особено тежко положение.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Много от болниците се закриват, защото не отговарят на европейските изисквания, и ние трябва да се съсредоточим върху останалите. Това са проблеми, които са от съществено значение за всяка страна – образованието, здравеопазването, администрацията и т.н. и ние не правим изключение. Много се говори за корупцията например. Бих искал да знам в коя държава няма корупция, а мога да кажа, че съм пътувал много. Така че, според мен е нужен повече обективизъм, да се каже в кои конкретни области има корупция, а не да се правят общи заключения и твърдения.

Ф.МИТЕРАН: Вие страдате от злините, характерни за посткомунистическите страни?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Истината е, че много малко хора знаеха как да се пренастроят от една тоталитарна и централизирана система към пазарна икономика.

Ф.МИТЕРАН: От една страна, е фактът, че 50 години комунизъм значително са отслабили способността за инициативност, способността да се поемат отговорности, но от друга страна, трябва да проявим съчувствие към всички онези, които са били осакатени от системата, към всичките тези бедни хора, живели по един определен начин толкова дълго време...

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: ... и които сме наследили. Именно, не бива да се забравя защо са в такова положение, а не да се търси причината само в сегашното управление. Трябва просто да се работи, да дадем всичко от себе си, за да компенсираме тези хора, и аз мисля, че точно това правим.

Ф.МИТЕРАН: Друг често срещан проблем в бившия комунистически блок е появата на мафията, икономическата престъпност и на мен ми се струва, че и България страда от този проблем...

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Ще кажа единствено, че тя продължава да страда, че е страдала много повече и че с приемането ни в НАТО и предвид всичките мерки, които произтичат от Европейския съюз, този феномен ще намалява. Можем да се похвалим с големи успехи в борбата с тях, още повече че работим прекрасно с чуждите служби, включително и със Съединените щати, и отбелязваме напредък.

Ф.МИТЕРАН: Представяйки си картината на Вашето посрещане при първото Ви завръщане в България, която видяхме преди малко, според Вас как е възможно след 50 години комунизъм, през които Вие и семейството Ви сте били представяни от официалната пропаганда като самия дявол, как си обяснявате това триумфално завръщане... дали това не се дължи на разказите на възрастните жени за старите времена.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Възможно е. Причината вероятно се дължи отчасти на популярността на баща ми, на факта, че подобни режими /комунистически/ не са били особено харесвани, както и на добрината на моите съграждани, на тяхната толерантност, както и надеждата за промяна – всичко това донякъде обяснява този феномен.

Ф.МИТЕРАН: Вие очаквахте ли го?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Въобще. Това, което си мислех, че ще заваря, беше групи от няколко човека, но не и повече от половин милион души (и това не го казвам аз, а полицията, когато никак не се одобряваха подобни посещения), които ме посрещнаха още на летището, което е страшно много...

Ф.МИТЕРАН: Как успяхте да запазите българското си гражданство, защото по онова време всички си мислеха, че комунистическата система може и да еволюира, но че ще остане тук завинаги? Това благодарение на образованието, което Ви е дала майка Ви ли е, или фактът, че още отрано сте държали да поддържате тесни връзки с българската общност в чужбина, с емигрантите, или, може би, желанието Ви да докажете на самия себе си, че ще успеете да се завърнете, коя е причината?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Добър психолог сте! Мога да кажа, че причината е по малко от всичко това, както и трагедията, която преживях като дете, чувството на дълг към родината ми, връзките с българите, строгостта, с която ме е възпитавала майка ми, в преклонение пред всичко българско, а също и контактите, които поддържах с бежанците, с които се срещах и българската общност. Моите съграждани са си дали сметка, че съм съвсем в течение на нещата.

Ф.МИТЕРАН: Има много книги, посветени на живота Ви, и, ако ми позволите да използвам един английски идиом, може да се каже, че животът Ви е “success story” (историята на един успех) – напускате България с няколко долара в джоба си, почти без никакви пари, майката Ви Ви възпитава изключително строго, поощрявайки Ви в същото време да учите сериозно – говорите осем езика, имате блестящо образование, съумяхте да изградите живота си и да печелите добре, а едновременно с това принадлежите към царско семейство... и все пак някак се дистанцирате от останалите, казвате, че не желаете да бъдете част от салонното общество, затова се чудя дали не сте се стремял в известен смисъл към реванш, казвам го в добрия смисъл на думата, или да докажете нещо...

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Не, просто чувствах, че това трябва да направя. От друга страна, аз съм вярващ човек и благодаря на Бог за това, което ми се случва. Така приемам нещата.

Ф.МИТЕРАН: Докато бяхте в изгнание в Мадрид през 90-те години, малко по малко възобновихте контактите си с българската политическа класа, дори и с такива хора, които бяха Ваши противници, и може да се каже, че постепенно ги опитомихте, както и те Вас, защото със сигурност и Вие сте научил нещо от тях...

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Да, обмяната на опит е нещо много хубаво. Трябва да има диалог.

Ф.МИТЕРАН: И тогава не пожелахте да дойдете на чело на правителството и да водите политика на исторически реванш. И нещо повече – Вие сте в непрекъснат контакт, в диалог, с бившите комунисти, България има за президент човек, чието детство е минало при комунистическия режим и с когото поддържате отлични отношения... всъщност онези, които би трябвало да очакват от Вас историческа отплата, Ви критикуват за това поведение. Какво бихте им отговорили?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Предполагам, че причината е желанието ми да лекуваме раните си и да гледаме напред, без да се опитвам да пренаписвам историята. Мисля, че преди всичко трябва да поддържаме диалога, да търсим преди всичко онова, което ни свързва, а не онова, което ни разделя. Такова е усещането ми, освен че така действам винаги, и това е, в което вярвам, защото съм убеден, че е правилно. След толкова години на конфронтация, залитане в различни посоки и разделение на “червени” и “сини”, смятам, че накрая успяхме да се обединим, доколкото е възможно, разбира се. Иначе историята е тази, която ще покаже. Много е рано да съдим, а и винаги може да се критикува, но това не води доникъде.

Ф.МИТЕРАН: И все пак комунистите превзеха властта тук крайно насилствено – хиляди хора бяха убити и много от тях – екзекутирани...

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Това стана по време на Съветската окупация, нещо, което се случи в много други страни, не само тук. И аз пак ще попитам какъв е смисълът да се връщаме назад и да “мъстим”? Фактите са такива, каквито са, ние можем да анализираме обстоятелствата ретроспективно, но практически е по-добре да насочим енергията си към бъдещето. И засега ми се струва, че това се оценява все повече, че съгражданите ми го отчитат.

Ф.МИТЕРАН: Две неща правят впечатление: първото е, че никой вече не говори за монархия?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Това просто не е в дневния ред на обществото. Има толкова много други въпроси за разрешаване, така че и за мен това не е актуален въпрос.

Ф.МИТЕРАН: Затова ли сте сам тук, децата Ви, към които сте много привързан и съпругата Ви, която много обичате, като цяло стоят настрана?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Знаете ли, съпругата ми, която ме подкрепя вече 43 години, ме познава добре, знае в какво се състои работата ми в момента, а и в държавната йерархия аз съм трети по ред и тя няма особени отговорности. Въпреки това съпругата ми е много активна и се занимава с нещата, които оставих, след като напуснах Мадрид – за 50 години там бях положил доста усилия, които вече бяха дали резултати, колкото и скромни да са те. Синовете ми също до един имат сериозни професии и аз съм много щастлив от този факт, снахите ми също работят и би било доста трудно този малък свят, вече изграден навън, да се премести. Това е проблемът; ако се бях върнал тук преди 25 години, нещата щяха да са съвсем различни. Има и известни идеологически и политически предразсъдъци, съществува страхът, че ако синовете ми се върнат, ще плъзне убеждението, че имам някакви династични стремежи. А всъщност ние сме едно съвсем нормално семейство като всички останали.

Ф.МИТЕРАН: Има ли все още сред политиците или в обществото хора, които са враждебно настроени към Вас?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Не мога да кажа, но предполагам, че това би било логично и много възможно, но не мога да Ви кажа някакво съотношение.

Ф.МИТЕРАН: Още в началото на разговора ни споделих, че по общо впечатление присъствието Ви тук е вече утвърдено и че сте в сърцето на политически живот. Вие съумяхте да изградите добри отношения с всички, защото когато дойдохте тук за първи път през 1996 г., не познавахте много хора!

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Не, бях опознал някои хора чрез медиите или които бяха идвали да ме видят. Едва по-късно създадох тези контакти.

Ф.МИТЕРАН: Когато се видяхме преди 15 години, на тръгване аз Ви цитирах едно изречение на Луи XVIII, където се говори за Вашия пра- прадядо, това все пак не е чак толкова отдавна – става дума за Луи Филип, скритият претендент за престола. И Луи XVIII казва за него: “Той не се движи, но усещам, че напредва”, мисля, че е бил прав. Сякаш точно това се случи и през последните 15 години: вие вървяхте по пътя си и се придвижихте напред. В кой точно момент решихте да предприемете тази стъпка, да се върнете за втори път и да се включите в политиката, може да се каже - изумявайки политическата класа. Кое беше катализаторът, който Ви накара да го направите тъкмо тогава? Да не би някой интелектуалец да Ви се е обадил или да е дошъл да Ви види?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Това беше вече през ‘86-та година. Това беше като резултат от моите наблюдения, вече Ви казах, че нямам навика да приказвам много, но за това пък наблюдавам. Мисля, че за всяко нещо е много важно да се избере точния момент. И реших, че в началото на 2001 г. моментът е дошъл.

Ф.МИТЕРАН: Предлагам Ви да видим каква беше атмосферата през 2001 г., след като вече бяхте спечелили изборите...

Ф.МИТЕРАН: Знаете ли кое ме изненада безкрайно? Говорите като Франсоа Митеран. Казвам го като комплимент…

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Благодаря.

Ф.МИТЕРАН: Г-н премиер, такъв беше климатът през 2001г., когато вашето движение спечели изборите. Сега имаме повод да се върнем назад към постиженията и пропуските за изминалите 4 години. Това което ме учуди тогава беше, че изглежда Вие имахте колебания дали да станете министър-председател, а може и да се лъжа, въпреки че вашето движение, което бе създадено два месеца по-рано, спечели изборите. Лъжа ли се и ако сте имали колебания, защо?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Въобще не се лъжете. Това е огромна отговорност. Отговорност, за която не бях подготвен. Затова исках да се ориентирам, да разгледам нещата в детайли, защото аз дори и не очаквах толкова убедителна победа; тя не ми позволи да не стана министър-председател. И въпреки това исках да се ориентирам и да съм сигурен, че мога да поема тази отговорност.

Ф.МИТЕРАН: Не съжалявате ли за избора си?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Не, опитвам се да приемам нещата такива, каквито са. Върша си работата и не си задавам много въпроси. Може би по-късно ще спра, за да разсъждавам относно избора си. Ако може да се каже, че допринасям за това нещата се подобряват, значи не съжалявам.

Ф.МИТЕРАН: На 63 годишна възраст Вие правите нещо, което някой по-млад би бил склонен да направи. Но Вие загърбихте целия си живот в Мадрид, организиран, сравнително комфортен, приятен в социално отношение. Все пак това е важно.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Може би. Обобщавам това понякога с девиза, написан на казарма в Испания: “Всичко за родината.”

Ф.МИТЕРАН: Понякога, когато имате трудности, не Ви ли съблазнява мисълта за Мадрид. Предполагам, че сигурно изпитвате разочарование, загриженост, дори мъка, когато нещата не вървят, както Вие искате.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Да, със сигурност. Чувствал съм дори отчаяние, но в това е предизвикателството. Някой казваше на английски, мисля, че беше кралицата майка на Великобритания: “Never complain, never explain.” (Не се оплаквай и не давай обяснения!). Мисля, че е безсмислено да се оплакваме. А и обясненията не вършат кой знае каква работа.

Ф.МИТЕРАН: Откъде идва Вашата издръжливост и снизходителност? Защото през тези 4 години Вие показахте голямо умение, не само като човек, а като премиер и политик, да премисляте. Казват, че не е лесно да се работи с Вас. Трябва да ставаш в 4 сутринта, Вие работите 16 часа на ден. Не знам дали бих искал да работя за Вас, защото съм сигурен, че сте ужасно взискателен.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Взискателен съм преди всичко към себе си. Колкото до снизходителността, това ми доставя удоволствие. Аз изисквам много, защото в крайна сметка се опитваме да свършим работата си добре.

Ф.МИТЕРАН: Има дискусии относно връщането на личните царски имоти. Тези имоти, толкова важни ли са? Те са съпоставяни със стандарта на живот на населението…

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Имотите бяха върнати с реституция, както и на повечето мои съотечественици, чието имущество е било конфискувано. Имало е наистина частна собственост. Родителите ми и дядо ми са отчитали много прецизно кое е принадлежало на короната и кое е било лично имущество. Така че върнатите имоти са били изцяло частни, както и на другите граждани. В една правова държава, където се говори за чужди инвестиции и за собственост на чужденци, малко е преувеличено да се поставя това под съмнение. Аз и сестра ми направихме дарение от 98 декара парк близо до София. Ако този въпрос притеснява някои хора, то това са онези, които са повлечени от инерцията на предишната система. Но от практична гледна точка това е дискусия, която е много удобна и ще се употреби в предстоящата кампания да се опетни някой, като се каже, че е богат. Бих казал, че трябва да е обратното, защото това е гаранция, че този човек не краде. Но това би било малко цинично от моя страна.

Ф.МИТЕРАН: Всички знаят, че Вие водите аскетичен начин на живот...

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Нямам нужда от повече. Когато става въпрос за държавни пари, съм категоричен, защото това са чужди пари. Опитвам се да наложа това мислене. Много от сътрудниците ми го виждат и прилагат. И вярвам, че така трябва да бъде.

Ф.МИТЕРАН: Какво научихте през тези 4 години? Човек винаги се учи, а мисля, че човек като Вас, който наблюдава всичко толкова внимателно, сигурно е научил много неща.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Изключително много, наистина. Ще ми отнеме доста време, за да Ви изредя всичко което съм научил. Благодарение на работата научих много неща, защото трябва да съм в течение на всичко. Разбрах, че държавната администрация е …

Ф.МИТЕРАН: Едно предприятие

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Не е предприятие. Има много трудности при нейното аеродинамизиране. Нещата не се случват толкова бързо, колкото ни се иска. Възникват 1001 спънки. В Испания гледах по телевизията граждани, които коментираха правителството: “Можете да направите това и това…”, и сега, когато имам сегашния опит, си давам сметка, за огромните трудности, за търпението и издръжливостта, които трябва да притежава човек. И за вярата в сънародниците ни, също така.

Ф.МИТЕРАН: Имате ли толкова власт, колкото хората си представят, че има един премиер.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Със сигурност не. Ако исках да бъда авторитарен, щях да бъда. Но аз вярвам в работата в екип, в делегирането на власт. Това не е “големият началник”, който раздава заповеди. Хората са били свидетели на това прекалено дълго.

Ф.МИТЕРАН: Политическата класа, която беше принудена да Ви приеме, понеже спечелихте изборите, която Ви опозна и която опознахте, припомням специфичните Ви отношения с президента, който е бивш комунист, дали тази класа не си мисли “Той така и така е тука, ще свърши мръсната работа, но в един момент ще се измори и след това - край”. Съществува ли тази нагласа?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Не мога да го потвърдя. Това е хипотеза като всяка друга.

Ф.МИТЕРАН: Във Франция премиерът има огромна власт и се вижда, че той привлича общото недоволство.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Да, той е като гръмоотвод. Съдба.

Ф.МИТЕРАН: Правили ли сте грешки?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Да, със сигурност. Наистина съм много самокритичен. Но благодарение на това човек се учи, защото съвършенство има само горе. Всеки прави грешки, но положителното е да се учиш от тях, а не да ги повтаряш.

Ф.МИТЕРАН: Вие казвате, че също както при колата, не трябва да се гледа дълго в огледалото за обратно виждане, а да се гледа напред.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Е, нужно е от време на време да поглеждаме и в огледалото.

Ф.МИТЕРАН: От време на време.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Да, като отправна точка, но все пак е важното да гледаме напред. Защото да управляваш, значи да предвиждаш. Иначе се оставяш на течението или на конюнктурата, което е проява на липса на уважение към съгражданите ни.

Ф.МИТЕРАН: Нещо, което ме учудва сега, след срещата ни преди 15 години, е, че не сте се променили много.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Много снизходително от Ваша страна.

Ф.МИТЕРАН: Съвсем не. Вие сте все така премерен, сдържан и разсъдителен. Но ми прави впечатление, че сега сте доста по-спокоен. Ще ми се да Ви попитам: щастлив човек ли сте? Имам такова чувство.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Да. Всеки ден благодаря за това, което ми се случва.

Ф.МИТЕРАН: Този оптимизъм отразява ли се на действията Ви?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Не, това е вътрешно спокойствие, не оптимизъм. Защото аз съм по-скоро песимист, здраво стъпил на земята, който доскучава на хората. Но вътрешното спокойствие е това, което ме води.

Ф.МИТЕРАН: За втори път по време на интервюто използвате думата “скука”. В интервюто от 2001 г., което току-що видяхме, обяснявате на журналистите, че сте скучен. Казвате че сте скучен на хората, а това съвсем не е така.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Може би, защото виждам много хора, които са много по-...

Ф.МИТЕРАН: експанзивни

Ф.МИТЕРАН: Казахте, че сте третият човек в държавата. В конституционно отношение е истина, но това не е ли кокетиране. Защото когато сте на улицата, когато отидете в някое село, хората Ви наричат “Царя”...

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Просто това изисква функцията ми. Същото важи и за съпругата ми. Това откъде идваш, просто е определен факт и не е необходимо да се обяснява. Не може да се “поправиш”. Не мога да се родя отново и да не съм това, което съм бил. Трябва да съумееш да съчетаваш това с необходимостта да си верен гражданин на Република България.

Ф.МИТЕРАН: Дали в основата на стремежа Ви към всеобщо съгласие не се крие и фактът, че всички политици, които в сравнение с Вас са доста млади, са като Вас, т.е. те са като деца. Не те правят настоящата история.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Точно така. Време е да започнем да гледаме на нещата тъкмо по този начин. Младите ще дадат на страната по-силен тласък напред.

Ф.МИТЕРАН: Както вече казах, не сте се променили въобще. Извинете за фамилиарната забележка, но мисля, че не греша, и ми се струва, че на 63 години сте се подмладили, спечелвайки изборите и поемайки тези важни функции, така както би се справил един млад човек. Имам усещането, че тази младост не е загубена.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Ще видим.

Ф.МИТЕРАН: Дали защото остава още много работа за вършене.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: О, със сигурност. Така е по принцип в живота. Винаги съм си мислел, че нямам достатъчно време за всичко, което искам най-вече да прочета, а и да направя. Тук става въпрос за работа, за това да си свършиш прецизно задълженията.

Ф.МИТЕРАН: Още веднъж ще Ви попитам: понякога не Ви ли съблазнява мисълта за Мадрид.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Ще излъжа, ако Ви кажа, че не мисля за Мадрид. Но едно е да си мислиш и друго е да го направиш. Естествено, че в трудните моменти съм изпитвал носталгия, защото там си бях изградил със собствени сили един свой свят. Там е минала голяма част от живота ми, там са и децата ми, на които много държа, внуците и средата ми. Но трябва да приемаме нещата такива, каквито са, и да вървим напред.

Ф.МИТЕРАН: Вие много успешно се занимавахте с бизнес, изграден със собствени усилия, справяхте се съвсем сам. Вероятно това Ви е било от полза през годините?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Несъмнено. Опитът ми, контактите, и преди всичко мисленето, което ми позволява да правя разлика между частните и държавните дела. И, разбира се, контактите, които си създадох тогава, са многобройни. Имах шанса да съм заобиколен от много приятели, световни политици. Това също доста помогна на работата ми на този пост.

Ф.МИТЕРАН: Случва ли Ви се да срещнете сред държавниците, сред важните политици хора, с които при никакви обстоятелства не можете да се разберете.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Още не. Но така или иначе, има много хора, които още не познавам. За момента обаче не. Любопитен съм да намеря такива хора.

Ф.МИТЕРАН: Всъщност, по характер Вие сте жизнерадостен песимист.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Да, това са двете страни от моята същност.

Ф.МИТЕРАН: И все пак винаги успявате да откриете положителната страна на нещата.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Да, иначе бих бил съвсем мрачен.

Ф.МИТЕРАН: Предлагам сега да видим архивни кадри, които се отнасят за баща Ви. За кратко ще видим и Вас. Действието се развива през 1943 г...

Наблюдавах Ви, докато гледахте документалния филм. Вълнението Ви беше осезаемо. Толкова неща, които познавате много добре. Спомняте ли си тези моменти?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Да. Макар че не присъствах на погребението, бяха ми го спестили. Но за сметка на това ходих три пъти в катедралата, в седмицата на поклонението пред тленните останки на баща ми.

Ф.МИТЕРАН: Пазите ли лични спомени от баща си?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Да, въпреки че навремето нравите бяха различни и децата ги държаха малко настрана. Но си го спомням, когато се връщаше от работа и вечеряхме заедно. Понякога идваше да ме види, когато вече си бях легнал. Или по време на излети из страната. Сестра ми има повече спомени, защото е с 4 години по-голяма от мен. А аз бях на шест, когато загубих баща си. Тогава човек има по-ограничени възприятия.

Ф.МИТЕРАН: Правите това, което е правил баща Ви – обикаляте страната. Казват, че след 23 години на престола, цар Борис е познавал лично всички българи. Той е познавал страната в най-малки детайли, Вие правите същото...

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Аз нямам чак толкова време, макар че наистина бих искал. Въпреки съвременните технически възможности, толкова съм ангажиран, че не успявам да пътувам много. Иначе ми доставя голямо удоволствие и колкото повече опознавам страната, толкова повече откривам, че е красива и че имаме невероятни възможности, свързани с туризма и хиляди други неща.

Ф.МИТЕРАН: Да, туризмът се развива...

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: А природата е направо изумителна. А миналата година туристите бяха 4, 5 млн., което е много.

Ф.МИТЕРАН: Изучавате ли начина, по който баща Ви е управлявал страната. Разказахте ми за всичко, което майка Ви е казала за страната, за обичта й към баща Ви. Но връщате ли се към тези пасажи, към този период?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Сигурен съм, че всяка епоха, всяка личност са ситуирани в даден момент. Пренасянето през времето ми се вижда малко рисковано. Може би е логичен стремежът да следваме някого, да се учим от други, но според мен трябва да живеем в настоящата реалност, в епохата, в която сме, с проблемите, които имаме и перспективите пред себе си. В противен случай твърде много време бихме изгубили в разсъждения как да действаме.

Ф.МИТЕРАН: Как мислите, защо баща Ви е оставил толкова добри спомени?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Великите неща са прости. Дължи се на неговия патриотизъм, със сигурност.

Ф.МИТЕРАН: Както и на способностите му...

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Несъмнено. Знаете, че ситуацията в България не е била от най-удобните.

Ф.МИТЕРАН: Да, показва го филмът от 1943 г.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Да, смятам, че това е една от причините, а вероятно и заради доброто му отношение към всички. Той се е движел сам, други са били времената. Но това е създало цяла една легенда, в добрия смисъл на думата.

Ф.МИТЕРАН: Тази легенда помогна ли Ви?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Със сигурност. Често казвам, че съм това, което съм благодарение на тези обстоятелства.

Ф.МИТЕРАН: Младите по улиците на София, тези, които за облечени с дънки, които са толкова динамични, дали знаят цялата тази история?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Питам се дали въобще се интересуват от нея. С възрастта човек започва да си задава въпроси, вероятно защото има повече време. Аз се усмихвам и си казвам, че сигурно съм динозавър, като се има предвид кога е започнала службата ми към обществото – фактически на 6 години.

Ф.МИТЕРАН: Според Вас по кои черти на характера Ви приличате на баща си?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Аз не бих могъл да се сравнявам. Някой друг трябва да ни сравни, иначе няма да е обективно и струва ми се, дори малко претенциозно.

Ф.МИТЕРАН: А майка Ви, не може да не Ви го е казвала? Сигурно цялото Ви семейство е казвало, че приличате на баща Ви.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: По отношение на външната прилика, казвали са го.

Ф.МИТЕРАН: Наистина. Поразителна е.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Но не бих се задълбочавал в детайли. И не мога да се сравнявам с толкова специален човек.

Ф.МИТЕРАН: Той е бил и учен, човек с енциклопедични познания.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Той имаше познания във всички области. Особено се интересуваше от ботаника и от локомотиви – символа на прогреса по това време. Много обичаше локомотивите.

Ф.МИТЕРАН: Изборите ще се проведат съвсем скоро. Какви са възможностите, върху които разсъждавате?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Като се има предвид моето крайно благоразумие, моя реализъм, смятам, че наистина трябва да изчакаме до вечерта на 25 юни, за да говорим за резултати. Всичко останало е ненужна спекулация. Но ако трябва да реагирам, както подобава на моето възпитание и на образованието ми (и ще го кажа заради хората, които ще работят на поста ми в бъдеще), мисля, че трябва да се търси коалиция. Вярвам, че това е, което ще съответства най-добре на манталитета ни. Това ще помогне на страната ни да напредва по-бързо и по-сигурно към Европа.

Ф.МИТЕРАН: По традиция, политическата система в България е много раздробена. Вие обединихте няколко партии в движението, което основахте преди 4 години. Сега решението не е ли отново да се коалират раздробените единици? И по-скоро в дясно или по-скоро в ляво ще се случи това?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Това също зависи от резултатите от изборите. И най-вече трябва да се види кое ще е най-благоприятно за страната. За мен най-важният параметър е да видим кое ще подхожда най-много на нашето общество.

Ф.МИТЕРАН: Политическата класа страхува ли се от Вас?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Не мен трябва да питате. Не вярвам да плаша, когото и да било.

Ф.МИТЕРАН: Не става въпрос за страх във физическия смисъл на думата...

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Понякога те виждат отношение, което не са наблюдавали преди. Но все пак и аз имам само две ръце и една глава и смятам, че всички си дават сметка, че не могат да очакват нещо кой знае колко невероятно да се случи.

Ф.МИТЕРАН: Мога да предвидя без притеснение, че след 50 години ще има много исторически книги за Вас. Какво бихте искали да пише за Вас?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Може би, че съм бил “някой, който се е опитал да си свърши добре работата”. Това вече би означавало много.

Ф.МИТЕРАН: Човек, който си е свършил работата…

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Или поне е опитал.

Ф.МИТЕРАН: Г-н Премиер, благодаря Ви за интервюто.



28 Май 2005 10:35
"...демокрацията просто не се е състояла..."
щампован изказ, щампован мозък, щампа, клише. Това ми е последният коментар под този авторитет
28 Май 2005 10:44
Натиснете тук
28 Май 2005 10:59
какво се чуди ширак че администрацията и народа във франция на практика живеят в различни светове. вие виждате в БГ какво самочувствие имат чиновницие, а във Франциq за да заемеш сериозен държавен административен пост трява да минеш спеиална академия. познайте като излязат оттам дали бъдещите администратори не се чувстват богоизбрани супер-хора. чакай ти да приемат съвет, акъл и мнение от който и да е. а народа е ясен - стадо. страхливо, глупаво, дребнаво, късогледо стадо. свой най-голям враг.
28 Май 2005 12:36
СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: .... чувството на дълг към родината ми, връзките с българите, строгостта, с която ме е възпитавала майка ми, в преклонение пред всичко българско

Интересно каква възпитателна методика е използвала Царицата-майка, за да му създаде чувство за дълг към родината и преклонение към всичко българско.
Не вервам да е работила по Чичо Фичовата one, който разяснявал на щерка си "Върви, народе възродени" на английски, та да "почувства" по-добре българския дух на този гениален химн.
28 Май 2005 12:54
Ф.МИТЕРАН: Има ли все още сред политиците или в обществото хора, които са враждебно настроени към Вас?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Не мога да кажа, но предполагам, че това би било логично и много възможно, но не мога да Ви кажа някакво съотношение
*
Ф.МИТЕРАН: Когато се видяхме преди 15 години, на тръгване аз Ви цитирах едно изречение на Луи XVIII, където се говори за Вашия пра- прадядо, това все пак не е чак толкова отдавна – става дума за Луи Филип, скритият претендент за престола. И Луи XVIII казва за него: “Той не се движи, но усещам, че напредва”, мисля, че е бил прав. Сякаш точно това се случи и през последните 15 години: вие вървяхте по пътя си и се придвижихте напред. В кой точно момент решихте да предприемете тази стъпка, да се върнете за втори път и да се включите в политиката, може да се каже - изумявайки политическата класа. Кое беше катализаторът, който Ви накара да го направите тъкмо тогава? Да не би някой интелектуалец да Ви се е обадил или да е дошъл да Ви види?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Това беше вече през ‘86-та година. Това беше като резултат от моите наблюдения, вече Ви казах, че нямам навика да приказвам много, но за това пък наблюдавам. Мисля, че за всяко нещо е много важно да се избере точния момент. И реших, че в началото на 2001 г. моментът е дошъл.
*
Ф.МИТЕРАН: Има дискусии относно връщането на личните царски имоти. Тези имоти, толкова важни ли са? Те са съпоставяни със стандарта на живот на населението…

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Имотите бяха върнати с реституция, както и на повечето мои съотечественици, чието имущество е било конфискувано. Имало е наистина частна собственост. Родителите ми и дядо ми са отчитали много прецизно кое е принадлежало на короната и кое е било лично имущество. Така че върнатите имоти са били изцяло частни, както и на другите граждани. В една правова държава, където се говори за чужди инвестиции и за собственост на чужденци, малко е преувеличено да се поставя това под съмнение. Аз и сестра ми направихме дарение от 98 декара парк близо до София. Ако този въпрос притеснява някои хора, то това са онези, които са повлечени от инерцията на предишната система. Но от практична гледна точка това е дискусия, която е много удобна и ще се употреби в предстоящата кампания да се опетни някой, като се каже, че е богат. Бих казал, че трябва да е обратното, защото това е гаранция, че този човек не краде. Но това би било малко цинично от моя страна.

Ф.МИТЕРАН: Всички знаят, че Вие водите аскетичен начин на живот...

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Нямам нужда от повече. Когато става въпрос за държавни пари, съм категоричен, защото това са чужди пари. Опитвам се да наложа това мислене. Много от сътрудниците ми го виждат и прилагат. И вярвам, че така трябва да бъде.
*
Ф.МИТЕРАН: Политическата класа, която беше принудена да Ви приеме, понеже спечелихте изборите, която Ви опозна и която опознахте, припомням специфичните Ви отношения с президента, който е бивш комунист, дали тази класа не си мисли “Той така и така е тука, ще свърши мръсната работа, но в един момент ще се измори и след това - край”. Съществува ли тази нагласа?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Не мога да го потвърдя. Това е хипотеза като всяка друга
*
Ф.МИТЕРАН: Мога да предвидя без притеснение, че след 50 години ще има много исторически книги за Вас. Какво бихте искали да пише за Вас?

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Може би, че съм бил “някой, който се е опитал да си свърши добре работата”. Това вече би означавало много.

Ф.МИТЕРАН: Човек, който си е свършил работата
28 Май 2005 14:37
ДОКТОР-а-ТИ ЗА ЦАР ПРАВ-е-ЖКИ РЕДЯТ
НА-ДУПВАТ ГО ОТ ВСИ СРАНИ И ГО ЗОВАТ
ТОЙ БИЛ СПОРТИСТ НА ПОКЕР СЪС УСЕПХИ
не-ЗЪРАШИЛ “УЙ-ЕСТ ПОЙНТ” ЗА ДА ГО РАЗБЕРЕМ !

...

(снимка: натиснете тук)

За Гъзо трябва царски “докторат”
Гол хуй със две Мъ-ДА да закъчат !
Царчето САКС-о-ФОН без образование е ОН
НО , Колега Доктор ста-НА ми сега Бон-Бон !
...
Така Академично дупедавците от ВИФ-а
Заголиха му гъзерите царски, за да видим
Пропаганда за изборите му редят сега
Спортисти и студенти в избор да се призоват !
...
Дърво фиданка посадил за пърлама пред репортери
Кучетата да лаят ще го препикават без проблеми
Дърво е посадило келемето царско най-геройски
А-каде-МИ-я шапката то ВИФ-а да покаже свой-СКИ ?!
...
Войници прати във Ирак със САЩ
Чужди интереси да защити не българска страна
Спортисти и студенти ограбиха с години
Буш и Юди грабнаха на Българи пари-ТЕ !
...
За т-УЙ освиркан бе тържествено юдея
Кога сади дърво пред спортно пололение
И дядо му освиркан е от тях
Смърт за юдите и Цар !
...
Той и Те грабят и убиват ни сега
България да става колония за САЩ
Дол.....У , юдите и цар проклет
Народът Господ Дар и да се разбере !
...
ОТ ВЕСТНИЦИТЕ НИ ЛЮБИМИ ЩО ТРЪБЯТ
СЪС НОВИНАТА , “ ЦАРСКИ ДОКТОРАТ “
ОТЪРКАХА ГЪЗА СИ СЪС СЕМИОНА, НАШИ
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВОТО НАРОДА, ВАШИ !


(снимка: натиснете тук)

Стефан д-р Диминър Чолаков - Народен дас-Кал по
Физическо Възпитание и Култ-Тура - Майстор на
Спорта по Ориентиране и пързаляне със ски !

http://members.lycos.co.uk/kungcholi/

http://members.lycos.co.uk/kungcholi/inde x.php?p=links

28 май 2005
Шведското Карал-левство
--
--

Студенти протестираха пред премиера преди да получи научна титла
Симеон: Нестандартното мислене е доста здравословно Академията благодари на младите в кабинета за залата

http://www.ddlinks.com/klimov/facesofden. JPG

КОПКА
Първата копка на нова зала, която трябва да носи името на бащата на Симеон се отложи със седмица


(снимка: натиснете тук)


ТИТЛА
Премиерите на България и Македония станаха почетни доктори на училището по библиотекознание

http://www.monitor.bg/article?sid=&aid=41 501&eid=368

Да не се стряскаме и да не се опитваме да превърнем в политическо решението за лотарията, призова премиерът


Снимка: ЕМИЛ ИВАНОВ


(снимка: натиснете тук)


Симеон Сакскобургготски посади дърво в двора на висшето училище по библиотекознание, след като той и македонският премиер Владо Бучковски получиха званието "Достор хонорис кауза".

28 Май 2005 15:01
Абре НЕЗНАЙКОООО, къде си да ни светнеш по въпросите на тъпите франсета? Тия кратуни ша ни претаковат конституцийката, май.
Ама съзирам твой пръст тан - помниш ли вица, който завършва така:"Елате да си узмете лордо ...."
28 Май 2005 19:38
Луи XVIII казва за него: “Той не се движи, но усещам, че напредва”

А бе и аз го усещам, че напредва, ама иди го обясни на Сергей Дмитриевич, Надка и Костов. Не секи е от сой като нашиьо с Луи XVIII, та да го разбЕре.
Сал един Незнайко е дето са сеща, ма он нещо си трае коварно.

28 Май 2005 20:07
Трае, щото утре ще е ПРОТИВ - ако си плаща данъците у французко де

Редактирано от - M.C. на 28/5/2005 г/ 20:09:58

28 Май 2005 23:13
мдааа незнайко яко се е скатал нейде. За сметка натова лицето Павлик досажда по същият начин както на времето форумеца Скарлет. същия патос, същата досада. (да ме прощавате)
28 Май 2005 23:15
А, и чоли-боли се преродил като младост. И постват атаки, и сеидеровци. Бе големи чудеса ни чакат.
29 Май 2005 00:12
АТАКА-А-А-А
29 Май 2005 11:21
"Политиците не умеят да питат, защото не умеят да слушат"
.
"в Елисейския дворец няма чуваемост" - И не само там,
и това не иде от акустиката на дворците, а от Приказката за стълбата.
.
Наистина, много са причините, поради които французите ще гласуват с не.
Но, това не е лошо.
И не означава краи на Единената Европа.
Това ще е шамар за всички политици (и нашите включително). За тяхната глупава, алчна и нечовешка политика. Обърната с лице само към парите, които всъщност са фолцвагена на рацингер.
За това, че те се мислят не само за богоизбрани а и за равни с Него.
Жалко!
.
Ех, а времето... е слънчево.
(ц-ц-ц-ц-)
...
29 Май 2005 14:06
... то не направи почти нищо, за да заприлича народът поне малко на другите нации, с които ще се сродява в ЕС.
Какво изненадващо има тогава, че те не го харесват и го отхвърлят?
А истината е толкова проста: колкото по-малко бъде ограбван народът, толкова по-голям шанс има да бъде приет в Евросъюза.

Светослав Терзиев
29 Май 2005 19:15
Западна Европа постъпи подло с България.Първо неотрализира боеспособността на българското население като съкрати значително числеността на Българската армия, направи някакви удобни реформи в енергетиката, а сега се правят на "ударени"!Бог си знае работата!Той си знае кой е прав и кой е крив!Viva USA!
29 Май 2005 20:55
..и за УСА ще има да говориме. Ти, почекаи малко...
29 Май 2005 21:32
АЗ пък съм СИГУРЕН, че французите ще гласуват "ДА!" на Евроконституцията!
Щом Льо Пен казва "НЕ!", то французите би трябвало да кажат "ДА!"- както на президентските избори, когато избраха Ширак, за да НЕ е Льо Пен!!!
29 Май 2005 21:43
Параграфе, на друго място писах, че се страхуваш дя се наречеш комунист, ама пак си въртиш параграфа 22...Очертай се бе колега, стига си подчертавал изреченията си... Мислиш, че щели да кажат да, а мислиш ли изобщо...
29 Май 2005 21:52
Параграфе, прощавай, пишеш, че си сигорен или сигурен
29 Май 2005 22:01
MILCHO,
НИКОГА НЕ съм се страхувал- нито съм се срамувал!- да се САМОнаричам ТУК / и НЕ само тук!/ Комунист- какъвто считам/след 1991 г./, че съм по УБЕЖДЕНИЯ, а НЕ по партийно членство !
Нямам причини нито да се срамувам, нито да се страхувам да се САМОнаричам Комунист!
Резултатното "Мислене" е сложна умствена дейност! НЕ е за всеки, MILCHO !!!
29 Май 2005 22:21
Това, вече е за всеки Милчо, не за мен, позравления, Параграфе. Трудно е да си комунист когато всички са "демократи", както навремето всички бяха членове на ОФ и "подкрепяха народната власт", взеха дипломи и сега ни ги размахват във вид на еврозаплати от Там, и ни поучават но нейсе, кълбото се върти...
29 Май 2005 22:35
MILCHO,
И аз това казвам винаги, когато иде реч за това: че "Лесно е да си комунист при Комунизма и демократ при Демокрацията- всеки го може! Но НЕ всеки го може да е "Демократ при Комунизма и Комунист при Демокрацията!"- най-малкото е, че НЯМА келепир/а , значи, предполага се, че ИМА Искреност и Убеденост/ !!!
29 Май 2005 22:43
НОВИНАТА: Според съобщение на Франспрес, французите казаха "НЕ!" на Евроконституцията!!!
Този път Логиката ми ми изневери!!! НЕ познах за вота на французите! Въпреки, че исках той да е тъкмо такъв- да кажат "НЕ!" на Евроконституцията!- но се съмнявах! Моля французите за извинение!!!

Редактирано от - paragraph39 на 29/5/2005 г/ 22:46:26

29 Май 2005 22:44
И за да не ме изкарат педераст бих добавил и родолюбие...
29 Май 2005 22:46
Е, казах ли ти аз, че не трябва да бъдеш Сигорен, параграфе, французите не обичат българско сирене...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД