Предизборната кампания у нас навлезе в своята "гореща фаза". Между предизборните послания на основните политически актьори, казват, нямало съществени разлики. Разликата е само количествена, в степента на наддаване - кой колко ще обещае. Рецептата, както и досега, е сготвеният подомашному неолиберализъм, но днес поръсен много по-обилно с обещания за повишаване на доходите и намаляване на данъците. Повече пазар, приватизация навсякъде - дори на училищата и болниците, и по-ниски данъци. Това, което е валидно за икономиката, е валидно за образованието и здравеопазването. Защото пазарът винаги побеждава, пазарният разум е винаги "справедлив".

Нещо обаче остава скрито в наддаването. Откъде идва смяната на ролите и това



силно "олевяване" на родните десни?



Преди избори винаги се обещава. Но сега има нещо в повече. След като новата вяра бе приемана слепешката повече от 15 години, в обществото започва да си пробива път усъмняването.

Един английски икономист - Колин Уилямс, неотдавна публикува статия с провокиращото заглавие "Митът за маркетизацията". В нея той твърди, че в съвременната пазарна икономика е налице тенденция на нарастване дела на непазарните дейности, които не са мотивирани от печалба. Казано иначе, има една неуловима, но ясна граница на пазарно господство и тя е в споделения, а не пазарно-обменен (меркантилен) характер на човешките отношения. И макар те да биват прогресивно "монетаризирани", все пак продължава да упорства един "остатък" - признанието и уважението към човешкото достойнство.

Този "остатък" у нас е на път да бъде унищожен. Магическото решение, което ни се предлага през всичките тези години, е едно и също: на мястото на всесилната Държава - всесилният Пазар, на мястото на стария План - спонтанното саморазграждане на държавата. Но да се каже, че се нуждаем от засилване на държавността, и то когато влизаме в един Европейски съюз в криза и когато се отваряме към глобализиращия се свят,



не означава, че сънуваме старата Държава



Пазарът, намаляването на данъците, приватизацията сами по себе си не са в състояние да разрешат проблемите ни.

И колкото и да звучи невероятно за правоверните икономически анализатори, историята, изглежда, си прави шега, отслабвайки до критична степен ролята на националната държава и на самата пазарна система в глобален мащаб. Причината за кризата на пазарната икономика обаче не е в нейната "социалност", нито в самата държава, а в дефицита на социалност и на ефективни (над)държавни механизми.

Идеологията на "свободния пазар" не възниква току-тъй. Откликвайки на групите, чиито интереси защитава, тя се опитва да оправдае узурпирането на властта от една олигархия уж в името на свободния предприемач. От играта обаче е изхвърлено именно мнозинството, на което е отредена в най-добрия случай пасивната роля на консуматор.

Накратко "свободната" пазарна икономика е една цинична маска, която прикрива господството на интересите на силните на деня. И когато опре до разпределянето на пари на принципа на солидарността, цената, която трябва да се плати, идва в повече. "А сега - казват икономически силните страни, групи и индивиди - да се конкурираме свободно." Тогава бедните остават в гетата и в периферията. Пазарът, оставен сам на себе си, без контролни и регулиращи механизми, стихийно, но систематично ги изтласква. Българите и румънците например в един момент идват в повече. И отхвърлянето на Европейската конституция е само предлог,



прикриващ последващото разпадане на център и периферия



Европа на различните "концентрични кръгове", "скорости" и пр. На бедни и богати в "клуба на богатите". Нещо, с което предстои да се сблъскаме въпреки всички приказки, които изприказваха управляващите.

Силата на левицата - забележете! - не срещу пазара изобщо (митът за антипазарно настроената левица), а срещу безпрекословното му господство над обществото, идва от неочаквана посока - кризата на неолибералната утопия. Пазар и общество, макар и да се пресичат, не съвпадат. Защото обществото никога не се изгражда изцяло и само върху еквивалентна размяна, то



винаги съхранява в себе си принципа на солидарността



Пазарът е пригоден инструмент за поддържане на вътрешното равновесие - цени, работна сила, заетост, доходи, - но той е безсилен да поддържа външното социално и екологично равновесие. (Производителите на цимент например нямат стимул да ограничават замърсяването, щом не плащат сметките за медицинско обслужване.)

Господстващата у нас пазарна утопия, унищожавайки, както навсякъде, защитните сили на националната държава, породи драстични социални противоречия. И проблемът не е в прекомерната държава, а в дефицита на държава, не в "левите сънища" за повече преразпределителна роля на държавата, а в деградацията на държавната роля до инструмент на една олигархия, прикривана от приказките за спасяващата роля на свободния пазар.