Какво става в мозъка, когато човек отвори очи? А когато ги затвори? Как си представя предметите един сляп човек? Образуват ли се картини в мозъка, когато виждаме? Защо очите често ни създават илюзии? Защо изобщо имаме две очи? Защо човек възприема видяното по-бавно и щеше ли да го има киното, ако това не беше така? Защо все пак възприемаме "невъзможните картини на Ешер" и защо някои рисунки създават неприятни усещания? Защо, защо, защо...

------

Науката не може да отговори на всяко наше "защо". На нея направо свят й се е завил, като е пресметнала колко много не знае за комбинацията "мозък-око". А каква е сметката? Десет на единадесета степен са невроните в мозъка; всеки от тях прави връзки, т. нар. синапси, с 1000 свои съседи, което прави десет на четиринадесета степен неврони и връзки. Е, това е повече от звездите в нашата галактика. Какво изобщо можем да разберем при толкова хиксове в уравнението? "Човечеството по-скоро ще стъпи на Марс, отколкото да разбере как мозъкът обработва това, което виждаме", хваща се на бас д-р Димитър Митов от Института по физиология към БАН.

Засега учените имат по-голям успех в събирането на данни за номерата на зрението, отколкото в обясняването им. Цели 70% от мозъчната кора се занимават с преработката на информацията от видяното. Знаят се само най-общи принципи на преработка на зрителната информация, но как тя се кодира, е доста неясно, казва д-р Митов. В "Око и мозък" един чужд професор много се ядосва как може хората да си мислят, че очите продуцират картини в мозъка. Ако беше така, трябваше да имаме вътрешно око, с което да виждаме тези картини. Истината се оказва доста по-банална - става въпрос за кодиране и декодиране на зрителна информация с помощта и на електрически импулси. Може да е глупаво от философската страна на въпроса човек да си изгражда вътрешна картинка, след като вече има външна. Но защо тогава решетки от диагонално разположени бледи бели и черни ивици човек вижда като шахматно поле, т. е. вертикално-хоризонтални? Очевидно зрението си има свои собствени вътрешни принципи.

Исторически погледнато, Платон е мислел, че виждаме не защото светлината прониква в окото, а заради частици, които излизат от него и обладават обкръжаващите предмети. Днес вече се знае, че става въпрос за кодове. Често обаче се смята, че очите действат като фотокамера. Но и това не е вярно - принципите на възприятие на зрителната система са много по-различни. Показателен е фактът, че досега не е измислена машина, която може да направи и блед опит за конкуренция с човешкото око на тема преработване на зрителна информация.



Да вземем една котка



Тя може да е бяла, черна, сива; може да е легнала, присвита или да се готви за скок. Ние обаче винаги й приписваме една и съща категория - котка, защото зрителната система може да разпознава вариантите и да им приписва една категория. И най-сложните алгоритми на полицейските компютри за разпознаване на човешки лица са просто жалки в сравнение с възможностите на зрението. Обяснението на този феномен е в това, че зрението възприема с отделни механизми формата, ориентацията, местоположението на котката. Хитро е, защото човек не използва шаблони за всички видове вариации на обекта, а различни части от мозъка обработват различни аспекти на изображението и след това те се събират, обяснява д-р Митов.

Може ли светът да е по-различен от това, което виждаме? Науката не знае, но е убедена, че все пак еволюцията най-добре е преценила какво трябва и какво не ни трябва да виждаме. "Никой не може да каже каква част от света не виждаме", обяснява д-р Митов. Но човекът е прекалено голям максималист, за да пропусне да се възползва дори от своите недостатъци. Ето например: един цвят, който виждаме като оранжев, може да е направен от най-различни комбинации от останалите цветове. Но ние възприемаме оранжево, а точната комбинация си остава мистерия за окото. От тази работа се ползва печатането на пари. В цветовете на банкнотите се смесва точна комбинация от повече от 3 боички, неразпознаваема за окото. Така при спектрален анализ лесно може да се проследи коя банкнота е оригинална и коя е фалшификат.

Ние виждаме несъвършено и телевизията разчита на това. За добро или за лошо, не можем да хванем бързите промени. Затова в телевизията, като се пуснат 25 статични състояния в една секунда, т.е. кадри, се получава илюзия за плавно движение. В бъдеще предстои филмите да изглеждат още по-добре на екрана предвид друг недостатък, който в по-ново време са изследвали учените. Той е изучаван и в експерименти на българските специалисти от Института по физиология. Оказва се, че първоначално



човек вижда само грубите елементи



от предмета и едва след известно време е способен да възприеме детайлите. Но му се струва, че от самото начало е видял всичко. Това може да се използва, като се кодира по-оптимално видеоинформация. Информацията за фините детайли може да се предава по-рядко, т.е. ще се олекоти огромният обем данни, които предавателите си обменят в момента, обяснява д-р Митов.

Странностите на това как виждаме са неизчерпаеми. Защо например уредите в пилотната кабина на самолетите е по-добре да са със стрелки, отколкото с електронен циферблат? Защото мозъкът обработва по-бързо и по-лесно пространствените промени на обекта. Защо се заблуждаваме, че сме видели маса подробности от обстановката около нас по време на светкавица нощем? Тя трае няколко микросекунди, а ние виждаме и къщите, и улицата и много други подробности. Но всичко това не сме го видели във времето на краткия проблясък на светещата пречупена линия. Зрението далеч не е толкова бързо. Отговорът е на друго място. След като светкавицата е загаснала, в т. нар. иконична памет, която е нещо като фотокопие на видяното, се пази информация за него. Ако веднага след светкавицата очите се отклонят от някаква шумова картина, ние няма да помним нито къщите, нито улицата, които само преди миг са просветнали.

А как вижда един сляп човек? Учените разказват за случай с мъж, който е прогледнал едва на зряла възраст, макар да е имал само перде на окото. "Това, което е нарисувал след операцията, е било по-различно от действителността, но не прекалено нереалистично, тъй като е опипвал предметите, а и други хора са му разказвали за тях", обяснява д-р Митов.



Зрителни илюзии



Окото е голям комбинатор, много обича да си играе с нас. Зрителната илюзия обаче не трябва да се бърка с халюцинацията, която е вътрешно преживяване и не е пряко свързана със сетивна информация, идваща отвън, обяснява д-р Митов.

Прочут в еквилибристики с мозъка и възможностите на човешкото око е холандският художник Морис Ешер. Т. нар. невъзможни картини на Ешер показват неосъществими в пространството комбинации. Човек осъзнава, че те са невъзможни, и въпреки това ги възприема като едно цяло, казва още д-р Митов. Подобна е ситуацията и с прочутия невъзможен триъгълник. Човек осъзнава, че никой реален предмет не може да има три ъгъла обърнати в този ракурс към наблюдателя. Очевидно процесът на възприятие е процес на вземане на решение. И често е малко вероятно човек да направи правилно перцептивно решение.

Съществуват и рисунки, които предизвикват изключително неприятни усещания. Те могат да са много прости и обикновено се състоят от повтарящи се линии. Някои учени считат, че зрителната система излиза от строя при пренасищане с такива линии. Не е обяснено обаче защо някои "пренаситени" рисунки не предизвикват неприятни усещания.