Бившият руски президент Борис Елцин си тръгва за Москва след вълнуващ отдих в Кисловодск. Той бе споходен от народната любов, но в тесен кръг. Последните, които доказаха, че са му останали верни, са неговите състуденти, които дойдоха в санаториума "Заря", за да отпразнуват заедно с него 50-годишнината от дипломирането си в Уралския политехнически институт.
На сегашната си възраст повечето оцениха с удоволствие ползата от минералните води в прочутия курорт, но заедно с това не се отказаха от водката, с която ги почерпи бившият президент. Не заради нея обаче те дойдоха да му изразят чувствата си. Общият спомен за младостта явно бе главната причина.
-----
Спомени спохождат всяка година през май Борис Николаевич. Носталгията го връща към доброто старо време. Израснал от редови член на КПСС до висш партиен функционер, участвал и оцелял в експериментите със социализма и Горбачовата перестройка, Елцин остави диря като първи президент на Русия и като майстор на гафове.
Възхваляван и критикуван, днес беловласият двуметров гигант, заобиколен от семейството си, е позагърбил политиката. Отдал се е и на старите си приятели. Пред тях често е казвал, че е доволен от живота си. Съвестта му е чиста, а старините му - спокойни.
47 негови колеги от "Уралски випуск 55" от различни краища на бившия Съветски съюз дойдоха на тържество в Кисловодск, Ставрополския край. Мястото бе специално подбрано. Още през миналата година Елцин намисли точно тук да се състои срещата на випуска.
След задълбочени консултации със съпругата си Наина, любимата внучка Маша и шефа на протокола му Владимир Шевченко е подготвен и сценарият за празненството. Обсъдени са и най-дребните детайли, свързани с настаняването на гостите, менюто и напитките. Изпратени са покани до всички колеги, които имат възможност да почетат с присъствието си юбилейната годишнина. По предложение на Борис Николаевич и от съображения за сигурност семейство Елцин и гостите са настанени в санаториума "Заря". Сградата, обновена през 2002 г., отдавна е любимо място за отдих на руския политически елит. Запазил част от разкоша, предлаган на бившата комунистическа номенклатура, санаториумът има всички удобства и гарантира пълна дискретност. Понеже се намира на 2000 метра над морското равнище, той е достатъчно отдалечен от делничната шумотевица и от нежелани свидетели. "Заря" има и друго преимущество - прекрасната панорамна гледка към Елбрус и зеления килим в Кисловодския парк.
А за да бъде удоволствието от празненството на Елцин и компания пълно, свежият планински въздух има такива лечебни свойства, които са в състояние да прогонват мигновено неприятните странични ефекти на алкохола. Невъзможно е спомените на академичните ветерани да бъдат възкресени след толкова изминали години без задължителното участие на хубавата
руска водка и съпътстващите я традиционни мезета
Състудентите на бившия първи в Русия твърдят, че въпреки огромната разлика в общественото положение през изминалите години за тях Елцин винаги е бил "просто Боря". Никога не ги е забравял и по различни поводи е намирал време да се срещне и поразговаря с тях. По време на президентските си мандати Елцин многократно е канил съвипускниците си в Москва. Специално за тях е организирал екскурзия в Кремъл.
По традиция на всеки пет години Елцин организира срещи на колегите си от випуска. В неформална обстановка се обсъждат злободневни теми, но никога не са дискутирани проблеми на управлението, вътрешната и международната политика, твърди редовен участник, цитиран от в. "Комсомолская правда". Те правят туристически обиколки в страната и дори в чужбина, а при една от срещите си посещават заедно и България. Освен 50-годишнината от дипломирането, през 2005 г. няколко състуденти на руския експрезидент, сключили брак при завършването на института, отбелязват и "златна сватба". Това събитие предстои й на семейство Елцин, само че през 2006 г.
Общото мнение на състудентите за Борис Николаевич е, че с времето той се е променил външно, но е запазил и развил вродените си качества. На младини не бил много общителен.
Рязък и понякога жлъчен, той имал
две увлечения - учението и спорта
Колегите му твърдят, че получавал най-високата стипендия за отличен успех и много тежко преживявал на изпитите всяка оценка, различна от максималната. Съвипускниците му са единодушни, че въпреки наложеното впоследствие мнение за редовна и прекомерна употреба на водка Елцин изобщо не бил голям почитател на алкохола. Е, имало е и случаи, когато са преминавали допустимите граници, но това било епизодично, а не системно. Голямата му страст - волейболът, останала и до днес, а в родния му край е учредена и купа на негово име. Свободното от лекции и упражнения време Елцин прекарвал в спортната зала на института. Там се сприятелил със състудента си Павел Багдашин от гр. Уфа, който после му дава идея за дипломна работа. По онова време Багдашин вече е майстор на спорта по мотоциклетизъм и участник в съюзни и републикански шампионати на СССР. Първото място в едно от състезанията му донася голямата награда - черно-бял телевизор с огромна кутия, но само с 14 см екран. Чудото на съветския технически прогрес обаче не могло да осигури развлечение на студентите поради простата причина, че през петдесетте години телевизионните емисии били съвсем кратки. А и ретранслационните възможности на телевизионната кула в Свердловск били ограничени. За да помогне на родината си, бъдещият инженер Елцин решава да разработи в дипломната
си работа през 1955 г. темата за
изграждането на модерни съветски телевизионни кули
Съдбата обаче решава друго. Той се влюбва в колежката си Наина Йосифовна Гирина, която през 1956 г. става другарката Елцина. А тъй като Борис Николаевич натрупва знания в строителния факултет на Уралската политехника, партията го изпраща в партийното строителство. За няколко десетилетия той преминава през всички номенклатурни нива на КПСС. От секретар на обком Борис Елцин достига почти до самия връх на управляващия партиен елит в страната. Перестройката на Горбачов го помита от политическата сцена през октомври 1987 г., за да го върне няколко години по-късно и да го задържи до 2000 г. като първи държавен глава на Русия след разпадането на Съветския съюз.
Елцин не забравя състудентите си, но не се помни да е влачил някого на буксир по етажите на властта. Връзката им си остава по-скоро сантиментална и може би затова те продължават да са му верни. Онези, които са се навъртали около него заради кариера, отдавна нямат полза да го търсят. Но те не са от Уралския институт. А и той не ги кани на сбирките.
|
|