ВИЗИТКА

Владимир Каролев е роден на 31 юли 1961 г. във Варна. Завършил е УНСС, специализирал е в Канада. Управляващ съдружник е в Балканска консултантска компания. Бил е консултант на редица чуждестранни фирми у нас и в съседните страни. Участва активно в икономическия екип на НДСВ, наскоро беше поканен в експертен съвет около Симеон Сакскобургготски. Столичен общински съветник от НДСВ.





- Г-н Каролев, как оценявате работата на столичния общински съвет?

- В сравнение с предишния, сегашният общински съвет се грижи много по-добре за собствеността. Почти премахна някои порочни практики като замените. Обикновено продажбите са на търг, а цените са в десетки пъти по-високи отпреди. До 2003 г., макар че официално е имало опозиция в лицето на БСП, на ниво сделки всичко е било на принципа "аз на тебе, ти на мене". Имало е една партия по интереси. Сега такава няма. Има малка група съветници, които нямат шанс и следващия мандат, затова се опитват да прокарват личните си интереси.

- Кои са те?

- Тези, които предлагат замени, които не са свързани с прекратяване на съсобственост. На всяка сесия има по няколко такива предложения, почти от едни и същи хора - от отцепилата се група от Стефан Софиянски, много често и хора от БСП. От време на време и от СДС. Те обаче рядко минават.

- Защо изобщо минават?

- Защото има общински съветници, които продължават да мислят за собствения си джоб.

- Въпреки обещанията от предизборните кампании софийската общинска икономика не е оптимизирана.

- Така е. Общинският съвет обаче не е постоянно действащ орган. Съветниците си имаме други професии. Събираме се от време на време да решаваме конкретни казуси. Постоянно действащите органи са кметът, неговата администрация и общинските фирми. Затова този въпрос е хубаво да го зададете на мнозинството, което продължава да определя надзорните съвети на фирмите.

- Кое е това мнозинство?

- То е ясно от 2003 г. - СДС, ССД, коалицията около "Гергьовден". Неофициално в него са и БСП, защото в повечето общински фирми имат представители. А във фирмите не се случва нищо, защото те хранят, не бих казал партиите, а по-скоро партийни активисти, които по избори се занимават с агитация.

- Има ли нужда от новото предоговаряне на концесията за чистота?

- То е закъсняло. Още първото не беше направено като хората. Ако аз бях кмет, отдавна да съм развалил концесията, изобщо не бих предоговарял. Но нито предишният, нито сегашният кмет имат смелост да го направят.

- Защо?

- Говори се за някакви големи глоби. Аз по договор не виждам някакви глоби и за двете страни. Щели сме да се зарием с боклуци. Аз не виждам как ще стане тази работа, защото докато не ги сменим, те си получават парите и са длъжни да събират боклука. Отдавна бих стартирал процедура по избор на нов концесионер с предквалификационни условия, така че да дойдат фирми, доказали се в Европа.

- Проблемът с боклука не излиза ли много скъпо на софиянци?

- Как да не излиза?! Тази година най-малко 25 млн. лв. ще отидат за т.нар. временно опаковане, което не е временно, защото ще продължи поне още 5-6 г. Софиянци още дълги години ще плащаме доста скъпо за боклука.

- Не може ли това да се промени?

- Няма начин, наследено е. Кризата с боклука за мен е изкуствено и целенасочено създадена. И хората в Суходол нарочно са заблуждавани, нарочно нищо не е правено за инфраструктурата им от предишната кметска администрация, за да се озлобят.

- Кой печели от това положение?

- Тези, които са знаели докъде ще се стигне и които според мен са създали предпоставки да има едно дългогодишно временно третиране и съхраняване на боклуци. А кой ще спечели, ще е видно, като стане ясно къде ще се съхраняват тези боклуци. Няма как в софийското поле да няма място за депо, това просто е смешно. Абсолютна заблуда.

- Тоест, целта е боклукът да отиде на определено място?

- Да. Или пък се прави от некомпетентност. Очевидно е, че без депо не може. Боклукът от кофите не може да отиде директно в завода. Във Виена, съвсем близо до най-модерния шопинг-мол на границата на града, е направено такова депо. Камиони извозват боклуците до него, там се отделят хартията, металът и стъклото. Това, което остава, отново се товари на камиони и се вози в завода за изгаряне. Той е почти в центъра на Виена, в един от най-скъпите квартали и никой не се оплаква. Защото изгарянето става по изключително екологичен начин. Експертите твърдят, че животът на сметището в Суходол може да се удължи. Но в квартала има 4-5 организации, които не могат да се разберат помежду си. А и съм убеден, че част от хората са подкокоросвани - нищо чудно от онези, които искат боклуците да отиват в техните собствени депа или мини.

- Явно става дума за голяма битка за много пари...

- Да, факт е. Построяването на едно ново модерно депо ще струва 6 млн. евро. Най-скъпата селскостопанска земя е 5000 лв. на дка. За 100 дка трябват 5 млн. лв., или грубо 2.5 млн. евро. Тоест, чисто ново депо излиза 8.5 млн. евро. Това трябва да се направи, защото завод не може да се построи за по-малко от 3 г. от днешна дата. Той трябва да е с 20-30% по-голям капацитет, за да преработи и сега насъбралите се боклуци. Което пак няма как да стане, без да се сепарират, защото така, както са опаковани, не могат да се изгорят. Трябва да се разопаковат и пак да се сепарират... Изобщо батакът е огромен.

- Държавата трябва ли да помогне на общината?

- Трябва, за да не ни бавят и да не правят номера в министерството на околната среда. Не трябва да помага с пари, защото всички други градове също ще поискат. В МОСВ има заинтересовани хора, които не помагат много за обективно решаване на проблема от гледна точка на разрешителните. Не могат да ме убедят, че от 20 предложения, които даде общината, само в мина "Чукурово" става.

- Какъв е интересът да ви бавят?

- Може би има хора, които имат доста топли връзки със собственика на мината.

- Бихте ли разказали повече за икономическия съвет, който беше събран по покана на Симеон Сакскобургготски?

- Той е един мозъчен тръст - набор от хора със съвсем различни политически разбирания. Има хора, които са били видни експерти към партията на Софиянски, също в БСП. Имена няма да казвам, но има много такива хора, решили по някаква причина да помагат със съвети, чисто експертно, на царя. Това са хора, които царят познава лично, а не е някакъв алтернативен мозъчен тръст на групите или депутатите на НДСВ.

Аз се надявам да убедя колегите си за нуждата от промяна в данъчната система. Ако искаме да настигнем и да сме на средно ниво в ЕС, не трябва да следваме данъчната структура на по-традиционните държави, а по-нетрадиционни подходи, които са изпитани и са проработили в страни като Ирландия, Естония, Латвия.

- Предлагате да се намали общото данъчно бреме и да се премахне данък печалба. Мислите ли, че икономиката ни може да понесе подобна промяна?

- Може. Преразпределението чрез данъчната система на създадения в България Брутен вътрешен продукт е малко под средното ниво за ЕС, но е много по-високо от нивото в държавите, които се развиват бързо. През 1990 г. Естония, Латвия и Литва са много по-бедни от България, а сега са 3 пъти по-богати. Причината е, че по-бързо са намалили данъчното бреме, намалили са преките данъци за сметка на запазване на косвените. Лично аз бих подкрепил увеличение на ДДС за сметка намаляването на всички преки данъци. Защото ДДС е най-неутрален от гледна точка на предприемачите и инвеститорите. И е най-социално приемлив - плащаш го само ако консумираш. Докато данък общ доход и данък печалба плащат всички.

Данък печалба и данък дивидент правят около 800 млн. лв., което е по-малко от преизпълнението на данъчните приходи всяка година. Освен това премахването на данък печалба не означава намаляване на данъчните приходи. Фирмите ще спрат да крият печалбите си и облагането с дивидент ще бъде върху много по-голям доход, който ще излезе на светло.

- Как оценявате икономическата политика на правителството?

- Като немного добро продължение на икономическата политика на предишното правителство. Запазване на постигнатото, но без да се продължават реформите. За структурната реформа почти нищо не се прави, приватизацията де факто е спряла.