|
Едно от приказните кътчета на света е най-западната точка на Европа - Кабо де Рока. Намира се в Португалия, но е ценно не толкова с тучната зеленина, скалистите хребети и разбиващите се вълни на Атлантика... Тук витае особена енергия, която истински зарежда, дава нови сили и по странен начин освобождава мисленето. Може би това малко местенце съчетава почти всичко португалско - красива природа с много растителност, естествени палми, цветни храстчета и дръвчета. Оттук се открива завладяваща гледка към океана, която дотолкова успокоява, че осъзнаваш - няма закъде толкова да бързаш. Такъв е и ритъмът на живот в Португалия. Дори в столицата Лисабон хората не подтичват нервно, не се блъскат, а и рядко се чуват клаксони на нетърпеливи шофьори. В малките магазинчета продавачите са учтиви, а в повечето случаи умеят да общуват с клиентите и на други езици освен на родния си. Макар спокойни, в никакъв случай не може да се каже, че португалците са лениви. По кафенета и ресторанти персоналът е динамичен, но без да те напряга, усмивката е на лицето им, но определено не е фалшива - просто те също се забавляват.
----
Португалците външно много приличат на нас, българите - има русоляви, кестняви, чернооки, има ниски и високи. Само дето излъчването им е по-добронамерено, гледат кротко и благо, усмихват се повече от нас. Целият този нрав така добре се вписва в духа на Лисабон и особено в старата част на града - Байша. Автентичната архитектурна украса на португалските къщи са стените с картини върху теракота, т. нар. азалежу. Плочките са наредени върху много от фасадите, но могат да се видят за удобство дори по масите. Уличките в Байша са малки, каменисти и стръмни. В ниската част има красива местна катедрала, която според хората тук била най-старата в града. Над нея се намира хълмчето Алфама, на чийто връх стърчи стар средновековен замък. Интересно е съчетанието на средновековни крепости в близост до стари, поовехтели сгради, по които се забелязват простори със закачено пране.
Контрастът между Средновековие и съвременност
е по-скоро забавен и романтичен, но в никакъв случай не дразни. От хълмчето Алфама се разкрива живописна гледка към многоцветния град. Откроява се и бялата кула "Белейн", която е в смесен готическо-арабски стил. За да влезеш в кулата, минаваш през дървено мостче - сякаш се качваш на кораб. На приземния етаж има зала с различни по вид топове, разположени до наблюдателници. Отгоре на кулата се открива прекрасна панорама към устието на р. Тежу - точно там реката се влива в Атлантическия океан. По протежението на реката е и Паметникът на откривателите от епохата на великите географски открития. Отсреща се намира културният център "Белейн", който всъщност е местното НДК. В него се провеждат изложения, има театрални и изложбени зали, ресторанти и кафенета. Съвсем близо е и известният манастир "Жеронимош". Част от него е превърната в музей, но най-посещавана си остава традиционната католическа катедрала. Съвсем близо до манастира се намира и типична португалска закусвалня - "Пастейша Белейн". В нея посетителите задължително трябва да опитат от местния сладкиш - пастейша (нещо като крем-карамел в тестена кошничка). По принцип в Лисабон не е скъпо, стандартът не е стряскащо висок, а градът в никакъв случай не е стерилно чист. Може би това е част от очарованието му. Едно голямо удобство е, че можеш спокойно да
пазаруваш до полунощ
- големите търговски центрове са отворени до 12 през нощта. И така, ако нямаш подходящи обувки и дрехи за тазвечерното парти, просто отиваш и си ги купуваш. Най-известното място за забавления са старите пристанищни докове, които са превърнати в барове, дискотеки и ресторанти с разнообразна кухня. Те са наредени един до друг и спокойно можеш да ходиш от място на място, докато намериш подходящото. Алкохолът не е скъп - бира, водка или мартини струват между 3 и 5 евро. Обстановката в тях не е типично клубна, нито е в модерния минималистичен стил, залага се на уют и простота. И тук има увлечение по индийската култура - в "Буда бар" още от входа се забелязват мистичен мрак, пищни завеси, лампи с мъждукаща светлина и мирис на наргиле. В нощен Лисабон може би най-красиви са осветените дълги над 10 километра мостове "Вашко да Гама" и "25 април", които са над река Тежу.
Красиви места из Португалия са и нейните замъци. "Мафра" е един от тях. Построен е в началото на ХVIII в. в чест на родилия се дългоочакван наследник, за когото кралят години наред се молел. Част от замъка е бил за францисканските монаси, затова и до днес са запазени техните килии. Дворецът има две кули - северна и южна. В едната живеел кралят, а в другата - кралицата. Коридор, дълъг 200 м, свързва двете крила на замъка. През деня кралицата и придворните й дами обличали новите си дрехи и накити, тръгвали към отсрещната кула и някъде по средата се срещали с краля.
Който е дошъл в Португалия, не бива да пропуска и прочутите курорти Ещорил и Кашкайш. В Кашкайш те пленяват
малките, тесни улички
и живописният център. На малкото площадче с гледка към океана има стилни ресторанти и уютни кафенета. Заливът е пълен с яхти, които типично по португалски са в ярки, слънчеви цветове. На път за Ещорил се открива гледка с широка ивица плажове, а от огромните вълни на океана дори късно следобед се възползват много гмуркачи, облечени в черни неопренови костюми. В Ещорил се намира най-голямото казино в Европа. Освен това тук е и къщата на царица Йоанна. Още много неща си заслужава да се видят в Протугалия, но колкото и да обикаляш, всичко се поема на един дъх и сякаш не изморява. Неслучайно хората тук предупреждават, че който е дошъл в страната, остава влюбен в нея.
|
|
|
|
|
