Невероятно четиво е съставила Оксана Дворниченко: "Хитлер какъвто го познавах" (изд. "Изток-Запад"). Тя е кинодокументалист, неин е филмът за съветските военнопленници "Защо си жив". Покрай заснимането му получила извънреден достъп до част от архивите на КГБ за най-специалните германски пленници. Тя разгръщала листата в тясното помещение, съпругът й държал камерата и успели да навъртят 28 часа лента.
На 2 май 1945 спецотряд "Смерш" превзема бункера на Хитлер в Берлин и прибира всичко налично - хора, вещи, документи, което отпътува още същия ден за Москва. Там са съсредоточени и други персони от най-близкото обкръжение на фюрера - сюрия генерали. Първите години изкарват в Лефортово, прибират се в родината през 1955. Някои отказват това. Разпитите им започват още в първите часове. Играели шах и основната им задача била всеки да състави своята книга "Хитлер какъвто го познавах". Сталин не вярвал в кончината на фюрера, споделила Дворниченко пред българския издател, и упорито търсел "другата истина".
Авторката дешифрирала текстовете от кинокадрите, допълнила ги със спомени на други германци от върхушката и така съставила уникалната хроника на събитията в Берлин от 20 април, рождения ден на Хитлер, до 2 май. Книгата не е излизала на руски, интерес към нея са проявили в Германия.
Хитлер не се е самоубил, най-вероятно не е имал сили. Друг го гръмнал, е между новинките. Непосредствените свидетелства от драматичните събития са толкова противоречиви, че човек се пита какво е това нещо историята. Най-потресни са битово-психологическите. Секретарката на Хитлер за неговата сватба (29 април, в бункера): "Помня, че Ева Браун каза: "Нямам нищо против да умра от героична смърт, само и само да не ме боли." Всички се засмяхме." И за самия Хитлер: "В неговата стая никога нямаше цветя. Той ненавиждаше проявите на каквото и да било мъртво." Нейни са и думите, че не познава жена, която не е желаела фюрера като мъж.
Какво е и това нещо харизмата? Който е убеден, че го знае, да разлисти книгата! Ами ако един ден се отворят всичките онези архиви, за които Дворниченко казала, че са й нужни хиляди часове за заснемане? И последен въпрос: каква полза от познанието?
>:> Каква полза от познанието? Има полза, само че при немаловажните случаи. За изключителните ситуации, знанието е безполезно, почти вредно.
И почти винаги е недостатъчно в живота -- иска се и смелост, воля, сила. Плюс още множество качества. А те си противоречат и е голямо жонгльорство да ги имаш на разположение, именно когато ти трябват.
=Хитлер е изключителен човешки феномен.
Той показа че ние хората не познаваме себе си. Въпреки множеството философи и мислители през вековете. Ние, вместо да се страхуваме от него би трябвало да се боим от самите себе си и околните.
Парадокс е, че именно украинка и от бившия С. Съюз е написала книгата. Разбира се, неговото дело е изопачено и това е нормално при човешките общества. Той наистина е бил харизматична фигура от голям мащаб.
~Ще има още много, безброй много книги, да си пишат.