Снимки: Авторът и личен архив

За Парашкевица Манолова казват, че била единствената жена у нас, която колекционира пощенски марки. Дали е така, не е сигурно. Сигурно е обаче, че е най-възрастната жена- филателист. Парашкевица е на 81 години, плевенчанка е, но от доста години живее в Русе. Има свой отговор на въпроса - защо марки? "Обичам марките. Само честни хора ги колекционират, като че ли марките сами си избират да бъдат с почтени люде", убедена е филателистката.

Занимава се с филателия повече от 40 години. Многократно е организирала и изложби у нас. На една от тях в родния й Плевен през 1971-а година й издали и специален документ, който удостоверявал, че е първата жена-филателист у нас.

По марките се запалил и съпругът й Георги Манолов, който бил военен съдия. След като се омъжила за него, Парашкевица започнала да събира ценните малки хартийки. "Това беше и най-хубавото, двамата с мъжа ми по цели нощи разглеждахме, редяхме и сортирахме марки", разказва възрастната дама.

-----

Парашкевица Манолова е родена през 1924 година в Плевен в известен род, завършила е Художествена академия във Виена. По стените на апартамента й са окачени портрети, нарисувани от нея на по-млади години. След това обаче жената изоставила рисуването и се посветила на марките. "Всъщност филателията е част от моето семейство, потомствено занимание е", връща се в годините тя. С марките са свързани баща й, брат й, вуйчо й, а след това и съпругът й. Така марките станали нейна съдба. "Най-напред трябва да знаете що е това каталог", обяснява Парашкевица и демонстрира български, италиански и немски издания. Обяснява и как се работи със специфичните книги. "Знаете ли какво направиха навремето. След 9 септември



сложиха ленти на очите на царя,



където ликът му беше на марките. Имаше един чиновник, който беше в пощата в Плевен, само с това се занимаваше. Аз му викам - това е история, хората от чужбина не си съсипват миналото, ама ние нали сме българи - всичко трябва да върви според партийната линия", клати глава дамата.

Според Парашкевица до 1944 г. са излизали сравнително малко марки. В този период тя не се е занимавала и толкова задълбочено с тях. Веднага след 9 септември каталозите на колекционерите масово били насочвани към вторични суровини за стара хартия, по този начин се унищожили много ценни и скъпи сега хартийки. "Разсипаха филателията", категорична е по този повод жената.

Първите марки у нас се издават през 1879 година, те са дори в сантими, вместо с цена в стотинки. Марките са с резец и без резец, като гладките са по-редки и скъпи. Една серия може да се състои и от една, и от десет марки. Парашкевица и съпругът й са си кореспондирали с филателисти от цял свят, като им пращали наши марки и пликове с оригинални печати и получавали тамошни оригинали. Сега най-скъпи у нас са българските марки със сантими, обяснява опитната филателистка. Според нея колекционерите държат много на печатите, както и на това



марките да не са измачкани или откъснати



"Аз съм се отдала на това увлечение вече повече от 40 години, то ме води в живота, поех щафетата самостоятелно след смъртта на съпруга си", разказва тя и очите й се насълзяват. Сега някои познати искат да изкупят колекцията, но Парашкевица е предпочела да я даде на сина си. "Колкото и пари да ми дават, не бих се разделила с тях", категорична е жената.

"Когато работите с марки, трябва да ги оглеждате внимателно, обяснява Парашкевица. Най-важен е печатът, има назъбени и неназъбени. Обичах да си играя с тях. За мен беше най-любимото нещо, като се върна от работа, да седна до мъжа си и заедно да редим и пререждаме, това беше общото ни хоби", казва тя. Много пари от семейния фонд са вложени във филателията, но Парашкевица не съжалява за това.

Заедно със съпруга си са редили и международни изложби - в Плевен и в София. "Веднъж един партиен функционер, доста високопоставен, открадна най-скъпата ми марка и ми донесе фалшификат. Премълчах, нямаше какво да направя", спомня си с тъга Парашкевица. "Когато редяхме изложба, ставах рано, отивах в залата заедно с двама милиционери и три кучета и едва тогава започвах работа", спомня си тя. Най-ценната марка в колекцията им била "Обърнатият конник", точно нея си присвоил функционерът от Плевен. Имала и други много ценни марки, подарени й от вуйчо й преди много години. За съжаление най-хубавите се разпилели. "Държахме пликовете да са курсиращи, да получаваме и пращаме от и към чужбина", спомня си тя. Никога не е продавала, а само е заменяла ценните хартийки.

Парашкевица не желае да говори за миналото си на колекционер и все още се страхува, че ако разкаже какво е преживяла в ранните социалистически времена, някой ще й потърси сметка. Или, както казва тя, ще направи зло на сина й. А Парашкевица Манолова наистина е страдала много. Семейството й е имало имоти в София, в Плевен, сега живее в малък апартамент в Русе. "Искам накрая да се върна в родния Плевен", нарежда жената.

С любов и уважение говори за съпруга си - Георги е завършил семинария, висше военно училище и после право. Той е русенец, но е обикалял страната заради професията си. Освен марките Парашкевица има и друго любимо занимание -



пише и стихове



Интересна е съдбата на името й. Кръщавали са я три пъти - първо Лилия, после Парашкева, накрая Парашкевица.

И пак в разговора се връща при марките. "Започнах да ги събирам, като се ожених на 21 г. за Георги, а когато той почина, продължих да ги събирам още 15 години сама. Обявиха ме за първата жена-филателист през 1971-а година, когато бях на изложбата в Плевен", спомня си с гордост възрастната жена. За съжаление документът се загубил при едно от преместванията. "Направила съм над 20 души млади филателисти, идваха при мен и им обяснявах всичко за марките" гордее се жената.

Иначе е работила в комисията за стандарти и нормали, като ОТК в плевенски завод. Преживяла е много неща, погребала е много близки, но привързаността й към филателията си е останала. "Хубаво е човек да има нещо, с което да се занимава и да го обича, нещо честно и истинско", убедена е Парашкевица Манолова. И се надява, по думите й - "Господ да е все така добър, че да мога още известно време да се радвам на колекцията си..."