Има такова предзнаменование - ако несвободна Русия и комунистически Китай, между които никога не е имало радушно и здраво партньорство се събират заедно за укрепване на дружбата, предстоят мрачни времена. Във връзка с това администрацията на Джордж Буш, в условията на променящите се съюзи в Тихоокеанския регион, вече има още повече основания да приложи активни дипломатически усилия за развитие на отношенията със свободните страни в Азия.

Може би останалият свят не забелязва това, но Москва вече от доста време се движи



към пекинската орбита



Руският президент Владимир Путин, обърнал се към авторитаризма, съществено охлади отношенията на Русия с Вашингтон и европейските столици. В същото време взаимоотношенията на Пекин с администрацията на Буш също се развалиха - най-вече поради протекционистките тенденции в американския Конгрес. Тези тенденции могат да навлязат в критичен стадий, ако влезе в сила законопроектът на сенатора Чък Шъмър за мито от 27.5 на сто върху китайските стоки.

Във връзка с това много уместно и своевременно от страна на Путин и китайския президент Ху Цзинтао се оказа откриването преди седмица в Пекин на годината на Русия. Това стана точно тогава, когато Шъмър и колегите от Конгреса, събрали се да помърморят на Капитолийския хълм, срещнаха хладен прием.

Лидерите на двете държави подписаха споразумение за енергетиката и обещаха да сближат двете икономики. Китай страда от недостиг на енергийни ресурси, а Русия има много нефт и газ. И макар Русия отдавна да се занимава с продажба на оръжия на своя съсед, нейният изоставащ в развитието частен сектор получава съвсем малка изгода от икономическия бум в тази страна. Развитието на търговията би било от полза и за двете държави. Но такова привидно затопляне в отношенията предизвиква сериозна загриженост на политическия фронт. Китай и Русия



не са естествени съюзници



Москва оценява подема на Китай като заплаха за стратегическите си интереси в Централна Азия, а освен това се безпокои от лошо скриваното нарастване на военната му мощ. Китай пък е обезпокоен от граничните претенции и застаряващия ядрен арсенал на Русия. Усилията на двете страни за подобряване на взаимоотношенията са основани на общото желание



да натикат в ъгъла САЩ



заедно със стремежите им.

Особена тревога у Съединените щати предизвиква фактът, че Москва и Пекин започват да намират общ език в политиката си към Техеран. Двете страни продават оръжие на този режим с ядрени амбиции. И двете страни имат там енергийни интереси. Като постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН Китай и Русия могат да попречат на западните дипломатически инициативи в организацията. Освен това Москва услужливо подкрепя агресивната позиция на Пекин към Тайван, като смята тази демократична държава за "неотменна част от китайската територия" и възпрепятства влизането му в ООН. И това става в момент, в който отношенията между САЩ и Тайван са малко напрегнати.

Китай осъществява пробни стъпки към помирение не само към големите държави, подобни на Русия. На състоялата се през декември 2005 г. източноазиатска среща Пекин започна да ухажва Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), включваща 10 членки. Забелязва се и затопляне в отношенията между Пекин и Сеул



във вреда на Япония,



която е твърд съюзник на Америка.

Администрацията на Буш не е сляпа, тя забелязва промените в разположението на силите. Но Вашингтон предпочита да разглежда такива тенденции като нормална политика на взаимни отстъпки, характерна за международната дипломация. И това среща разбиране, докато такива международни маневри не започнат прекалено много да пречат на политическите цели на САЩ, най-вече на усилията им за създаване на стабилни демокрации в Афганистан и Ирак. Разбира се, Буш и държавният секретар Кондолиза Райс също се стремят към подобряване на отношенията на САЩ със страните от Азия.

Дългогодишните съюзници на Америка в Тихоокеанския регион още дълго време няма да променят позициите си.



Канбера и Токио потвърдиха дружбата си със САЩ



при визитата на Райс в Азия миналата седмица. Американско-индийските връзки също са в подем. Освен това отношенията на САЩ с редица други страни - примерно като Индонезия, също вървят към подобряване.

И Русия, и Китай разбират опасността, която може да представлява за тях нервниченето на САЩ. Но когато с дипломатически игри се заемат два авторитарни режима, не трябва да се забравя за възможни интриги.