От няколко години в България все по-често по новините и вестникарските страници наблюдаваме как жени се борят с природните стихии, търсят решения на глобални проблеми, борят се с държавата за пари, с които искат да оправят канализацията или сметището. Сред тези жени има и такива, които умело използват пиар, за да поставят селото си под светлините на прожекторите, в реда на тв новините и то веднага след информациите за световните столици.

Това е сравнително ново явления в българското местно управление - кметица на село или малък град. Според Националното сдружение на общините 25% от кметските места - в кметствата и общините, се заемат от жени. Процентите растат през последните години.

И докато кметовете на големите градове се събират, за да обсъждат велики управленски идеи - от Брюксел до Каварна, нежната местна власт попада в медийното внимание, когато върши работа.

Няма човек в страната, на когото да не му е направила впечатление една млада, руса и красива дама, която през последната година често се появява в новините на телевизиите и в репортажите на вестниците. Обикновено кметицата на община Нови Искър Зорница Атанасова се показва



в кадрите с дъждобран и ботуши



По време на наводненията тя действаше така, все едно е изкарала курс за преодоляване на бедствия. Успешно синхронизираше работата на пожарникарите, жандармерията, полицията и военните. И съм сигурен, че ако беше активистка в централата на някоя партия в центъра на София, то досега да е седнала в някое министерско кресло.

Силно впечатление направи кметицата на ямболското село ДражевоТодорка Фотева.

Още на влизане в селото преди няколко месеца видях десетина циганки с метли и мотики, които оправяха тревясалите тротоари по улиците. В кметския стол пък заварих жена, която имаше вид на човек, управляващ голяма финансова компания, а не село. Поводът за посещението ни в това село беше, че Дражево преди 5 години пожела да бъде заличено от регистрите на държавата и да живее по свой закони. Поводът бяха множеството кражби от дворовете и къщите на хората и нулевата им разкриваемост.

"Правя уговорката да споделя с вас какво се случи оттогава досега, но след това да си отидете из селото и да си разпитате хората, за да видите, че не лъжа" - с тези думи кметицата Фотева веднага разби и малкото подозрения, че до това село демокрацията не е достигнала.

"Оттогава нещата много се измениха. Основно може да се обобщи, че съзнанието и доходите на хората се промениха. Това промени и криминалната ситуация в селото. Оттогава не е ставала нито една кражба, няма никакви криминални произшествия", казва Фотева.

"Истината за сегашното по-добро състояние на нещата наистина е свързана с финансовото състояние на хората", казва кметицата Фотева. През последните няколко години хората започнали да печелят повече пари. Една част от селяните садят по няколко декара тютюн, който им се изкупува и изплаща до стотинка. Така средно си



изкарват по 4-5 хил. лева



Не без действията на кметицата вече са открити няколко малки цеха - за вторично обработване на стъклен амбалаж и гъбопроизводство. Хора от селото са ангажирани на разкопките в с. Кабиле и получават минималната работна заплата. Други работят в Ямбол или в чужбина. Трети получават пари по няколкото програми на социалното министерство. Най-голяма далавера ударили 40-50 роми, които били наети да работят от турчин във фирмата му в Първомай. Фотева била посредник на турчина и му посочила най-работливите роми в селото. Човекът дошъл и ги взел с автобус. Определил заплатата им на 500 лв., но им давал само по 200 на месец. Другите ги изпращал на семействата в Дражево, за да не ги харчат. Облякъл и купил учебници и тетрадки на децата преди началото на учебната година. Сега в почти всяка циганска къща в Дражево има и автоматична пералня. Ромите пък вече заменили каруците с автомобили.

По пътя към Европа пък се стреми да води съселяните си кметицата на старозагорското село Бъдеще Иванка Атанасова.

"Няма много живот в селото. Бедни хора. Единственото, което ги интересува и за което говорят по цял ден, са парите. Ако им кажеш, че в ада ще им дават повече пари - и там ще влязат."

Така анализира реакцията на хората в Бъдеще кметицата. "Не искам да го казвам, защото все пак съм кмет на това село, но хората тук са много заядливи и лоши.

По цял ден се дърлят за щяло и нещяло. Хвърлят си боклуци по дворовете, карат се и си правят мръсотии един на друг. Не могат да седнат да изпият едно кафе заедно, без да се скарат, а после идват да се жалват при мен. Да съм глобявала и наказвала еди кой си", споделя Атанасова.

Кметицата най-много желаеше да накара съселяните си да боядисат бордюрите си в черно и бяло. Тази нейна мечта се равнява на тази на столичния градоначалник да асфалтира всички улици.

Не може да отучи и хората от Бъдеще да извеждат животните си по един и същи маршрут. Не за друго, а защото животните цапат цялото село. Други пък връзвали гадинките си да пасат в градинката пред кметството и разваляли и гледката, и флората.



"Не мога да се меря с кмета на София,



но той поне няма такива проблеми. Не съм чувала на "Московска" 33 (на този адрес се намира общината в столицата) да пасат кози и да се изхождат крави", европейства кметицата.

Веднъж жената организирала "културно-масово мероприятие" на съселяните си. Наела автобус и организирала посещение на постановката "Гераците" в театъра в Стара Загора. Независимо от безплатното мероприятие дошли едва няколко души. Сега мисли да прави нещо в самото село с идеята повече хора да излязат от къщите си и вместо да се дърлят, да изгледат някоя театрална постановка. Кметицата си е поставила непосилната задача да промени мисленето и начина на живот на съселяните си - преди да влезем в ЕС. Освен кметството местната кооперация също се ръководи от жена. Местните се шегуват, че само отчето в църквата все още е мъж.

Ако раздават награди за най-успешен пиар, извършен от представителите на местното самоуправление, то безспорно трябва да бъде спечелен от кметицата на великотърновското село Пчелище Гица Лазарова.

С инвестиция от две тави със сладки, една кофа карамфили и няколко плочи със стари градски песни тя успя да привлече вниманието на всички български медии. Въпросната инвестиция беше направена във връзка с решението й да чества тържествено златните сватби на 11 двойки от селото. Между тях попадна и най-дългобрачната - баба и дядо, които са женени от 70 години.



"Толкова са мили тези хора,



че само като ги видя и се зареждам с енергия за целия ден. Не знам как е по другите краища на България, но тук хората са добри и разбрани. Никой не идва да ме моли за щяло или нещяло", споделя кметицата Лазарова.

През това време пред Клуба на пенсионера и инвалида са се събрали пак няколко от жените, които преди време са участвали в златното тържество. Една през друга започват да разсъждават за живота - техния и на другите. И, разбира се, започват да споделят съкровените си тайни.

Кметицата признава, че не е търсила нарочно този ефект, за да привлече вниманието на медиите, а оттам и на цялото народонаселение. Просто не можела да седи по цял ден в кметството и да не прави нищо. Затова се е захванала да кандидатства по различни програми за средства - за нова канализация, ново сметище, реставрация на църквата и какво ли още не.

Едно е сигурно, тя и хора като нея не ходят по цял ден да търсят виновните за мизерията, в която съществуват малките общини и кметства. Те работят.