|
| Анелия Мингова и Михаил Миков. |
Михаил Миков е роден на 16 юни 1960 г. в Кула. Юрист. Владее френски; руски; сръбски; хърватски. Женен. Депутат в 38-ото, 39-ото и 40-ото НС. Председател на ПГ "Коалиция за България"
- Как си обяснявате скандала с промените в конституцията? Всякакви версии се чуха. Каква е вашата?
Анелия Мингова: - Проблемът се измести. Големите проблеми на обществото са в прилагането на законодателството, в институциите, които имат отношение към това прилагане, и главно в борбата с организираната престъпност и корупцията. Ако погледнем внимателно и тези седем доклада от европейски експерти, ще видим, че точно това са акцентите. Но тъй като се намираме пред финализиране на промените в конституцията, някои забележки, съдържащи се в докладите, възбудиха неоснователно интереса именно към този проблем. А той не съществува, тъй като голяма част от забележките се отнасят към проекта за промени в конституцията преди второ четене. И те в голяма степен бяха съобразени.
Михаил Миков: На първите две четения на промените в конституцията коалицията показа, че може да консолидира гласове на отговорни депутати за една по-решителна промяна за разбиване на статуквото, което от години цари в съдебната система. Това е нещо, което отдавна иска от нас ЕС. Тази воля на коалицията сега възбуди защитниците на статуквото - тези, които разбират съдебната система като функционираща сама за себе си.
- Но в случая скандалът не тръгна от тези защитници, а от представител на изпълнителната власт. Или и г-жа Кунева е защитник на статуквото?
А.М.: - Изразявам известно несъгласие с това, което каза г-н Миков. Нормално е да се очаква, че представители на съдебната системата, която е консервативна, най-много биха се противопоставили на промени, насочени именно към нея. Но ние чухме становища в конституционната комисия на висшите магистрати. Имаме поглед върху мнението и на други колеги. И нямам усещането, че възразяват. По-скоро им се фиксира сега вниманието. Има среди, които възразяват, но не става въпрос за цялата магистратура.
- Нормално ли е представител на изпълнителната власт да нахъсва съдебната власт да се бори за правата си?
М. М.: - Изявлението на г-жа Кунева беше непремерено във времето и пространството. Днес България трябва да реши въпроса с отлагателната клауза положително и да стане член на ЕС през 2007 г. Още много усилия, включително законодателни, са нужни, за да преодолеем и другите препятствия - т.нар. предпазни клаузи по отделни сфери. Знаем, че глава "Правосъдие и вътрешни работи" е проблемна сфера. И трябва да направим всичко възможно съдебната система да стане по-ефективна.
А.М.: - Иска ми се да погледна от един по друг ъгъл на изявлението на министър Кунева пред ВСС. Хубаво е тази система да бъде реформирана, да бъде активна. Мисля, че това е целяла и министър Кунева, а не да търси конфликт. Нейната цел е била да ги накара да бъдат автори, а не обект на промяната, която ги засяга.
- Откакто съществува тройната коалиция е имало скандали между отделните партии в нея. В случая стана така, че конфликтът бе между две институции - министър и парламентарно мнозинство, което вече е по-опасно.
А.М.: - Съмненията за такова противопоставяне бяха разсеяни при срещата ни с министър Кунева. Този конфликт не би имал трайно значение за отношенията между институциите или между партиите в коалицията. Не на едно или две изпитания сме били подлагани. Предполагам, че ни предстоят и по-сериозни изпитания. Но това е един нормален политически процес. Напротив, ако ги няма тези конфликти и изпитания, би означавало, че не правим реална политика. А ние правим такава. Караме се понякога, но това показва, че наистина работим.
М.М.: - Съгласен съм. Проблемите, изпитанията и общото им решаване заздравяват отношенията и повишават доверието между партиите в нея. Това е част от нормалността на демокрацията.
- Колко висока все пак е степента на напрежение между партиите в коалицията?
- А.М.: - Градусът ту се качва, ту спада. Но общо взето, се задържа на нормално ниво.
- М.М.: - За мен критерият не може да се измерва в "колко". Важно е как коалицията решава проблемите пред обществото, как изпълнява законодателната програма, която е нужна заради членството в ЕС. И резултатите в цифри показват, че това е динамична, ефективна и работеща коалиция, с всичкото напрежение вътре в нея. Но ако няма напрежение, няма и живот. Значи коалицията е жива.
- Добре, въпросът е как решавате проблемите? Знаете какво се говори - че всичко става трудно, с извиване на ръце, с уговорки от типа "ще ти дам този пост, но ти ще ми дадеш еди какво си"?
М.М.: -Проблемите се решават чрез отстъпки на всяка една от партиите в коалицията.
А.М.: - Всяка една от партиите смята, че прави най-големите компромиси. И това е нормално, особено за една тройна коалиция, която се състои от субекти, част от които са били досега във властта, и други, които дълго време са били в опозиция.
- Само заради ЕС ли сте заедно? Имаше изказвания от политици от НДСВ за това как партията може и да преосмисли участието си в коалицията, ако ЕС ни отложи с една година.
М.М.: - Имаше изявление от лидера на НДСВ на нашия конгрес, което беше доста ясно и може би е позабравено - че не сме заедно само до ЕС, а докрая на мандата.
А.М.: -Така е. Не мисля, че ЕС е единственото, заради което сме заедно. То е важно, но тази коалиция не е създадена с някаква краткосрочна цел. Членството в ЕС е първата голяма задача на коалицията.
М.М.: - И то не като цел сама по себе си, а цел за един по-добър живот на хората. Ако някой си мисли, че процесът ЕС завършва на 1 януари 2007 г., той ще остане излъган. И след това ни чака много работа, за която е нужно мощно представителство, гарантиращо политическа стабилност и резултати. А кой друг може да предложи алтернатива на днешната коалиция, дори при предсрочни изори?
А.М.: - Това, което иска до постигне коалицията и за което се казва, че е създадена основно, на практика е нужно за вътрешната ни политика. Една държава, за да има бъдеще изобщо, трябва да има стабилно управление.
- И стабилно ли е това управление?
М.М.: - Това изисква всекидневни усилия на всякакви равнища - в парламента, в правителството, по места. Изисква се и повече откритост и доверие, повече усещане за общите цели, които са поставени в коалиционното споразумение.
- Именно по места са големите проблеми между партиите в коалицията. БСП твърди, че само НДСВ и ДПС управлява по места, а хора от НДСВ твърдят, че има червена метла.
А.М.: - Ние бяхме първите, които не направиха метла, когато дойдохме на власт. Което означава, че дори на най-малките позиции няма чак такава представителност на кадри, които се идентифицират с НДСВ. Нашите симпатизанти са много чувствителни към това, че продължават да не могат да се реализират кадрово. Други субекти в коалицията имат същите претенции.
- Е, ако кадрите на БСП не се реализират, и тези на НДСВ не се реализират, кой се реализира тогава?
М. М.: - Всеки казва, че не се реализира. В същото време и на централно, и на местно равнище се опитваме да търсим механизми, с които качественият човек да може да попадне на подходящото място. Не случайно има и закони, които стабилизират развитие в кариерата. Изкушението да сменяш при всяко ново правителство хора до най-ниско равнище, крие сериозни рискове от грешки.
А.М.: - Но това изкушение винаги го има. И няма защо да го отричаме. Ако го направим, няма да бъдем искрени.
М.М.: - Така е. Всяка партия се стреми да реализира повече властови ресурс. БСП влезе в коалицията и е естествено да търси реализация на кадрите си. Трябва да намерим взаимноприемливия модус, в който поемаме отговорност и на местно равнище.
- Може ли тази чувствителност на вашите кадри да взриви коалицията?
А.М.: - Може временно да води до ескалиране на отношенията, но не вярвам това да е основното, което може да спъне коалицията.
М.М.: - Пред коалицията има голяма цел. Това ни товари с повече отговорност да обясняваме нуждата от компромиса. Всеки трябва да обясни на своите хора тази нужда. Разбира се, реализиране на отговорността на БСП във властта като най-голяма партия в коалицията означава и адекватна реализация на нейните кадри.
А.М.: - Нашият облик като партия е десноцентристки. И затова участието на НДСВ в коалицията доведе до съпротива у нашите членове и симпатизанти. Искаме да ни разберат, че участието ни във властта надскача необходимостта на една партия.
- Расте ли тази съпротива?
А.М.: - Не мога да кажа, че расте, но я има. Затова трябва да сме бдителни и взаимно да имаме поглед към това, което се случва в другите партии в коалицията. Защото ако там нещата не вървят, това се отразява на цялата коалиция.
М.М.: - Същото важи и за нас. Има напрежение и хвърляме огромни усилия да обясним защо това, което е било наше разбиране за управлението, трябва да претърпи корекции. Да обясним и доколко онова, което искахме да се реализира като ляво управление на България, е възможно в рамките на коалиционното управление.
- И къде е границата на компромиса?
М.М.: - Тя не може да бъде очертана веднъж завинаги. Тя всеки ден се измерва в тези разговори и взаимни отстъпки, които правим всички партии от коалицията. Всеки, когато усети, че интересът на идеите, които защитава, се проваля, ще стъпи с единия крак извън коалицията и тогава тя може да се разтури. Но нашите усилия са да не се разтуря коалицията, да довърши мандата и да реализира целите, които си е поставила. Иначе и най-дребните неща могат да се превърнат в проблем.
А.М.: - Въпросът е на мяра - да не се прекрачи границата за всяка една от трите партии, която би довела до загуба на идентичност. Затова трудно може да се даде конкретен пример. Но ще се усети, ако се случи.
- Президентските избори могат ли да бъдат този конкретен случай?
М.М.: - Не мисля, че това може да окаже такова влияние, че да доведе до край на мандата на това Народно събрание. В това отношение нашата работа е по-лесна. Имаме успешен президент, излъчен от БСП.
А.М.: Коалиционното споразумение не включва общо решение за президентските избори. Политически въпрос на всяка партия е какво ще реши. Участието ни с различни кандидати може да доведе до допълнителен смут в коалицията, но това не би било решаващо за стабилността й. По принцип всичко е възможно. Моята теза е, че само това, извадено от контекста на нещата, не би могло да доведе до разтурване на коалицията.
- Според социологическите проучвания рейтингът на БСП и НДСВ пада, а на ДПС се качва. Как си обяснявате това?
М.М.: - Нека наблюдаваме и другите процеси, които протичат в обществото. На прага на ЕС, след големите изпитания на прехода, има страшно много огорчени и отчаяни хора. На този фон е естествено спадане на рейтинга на традиционните политически играчи и търсенето на някакви месии. Такива в нашето политическо пространство напоследък колкото искаш. Но те не предлагат кой знае какви решения.
А.М.: - По-лошото е, че не предлагат никакви решения.
- Говорите за "Атака"?
М.М.: - И за "Атака", и за това, което прави столичният кмет Бойко Борисов, който се намесва активно в политиката. Те заиграват на популистката вълна.
- Те успяват, защото хората очевидно не са доволни от това, което вие правите.
А.М.: -Обществото ни е натоварено с очаквания, които не могат да се случат сега и веднага. Така е от началото на прехода. Този процес няма да приключи нито при това, нито при следващото, нито при по-следващото управление. Който и да управлява. Затова периодично се появява фигура или формация, която иска да е алтернатива на политическото статукво. Но ако не предлага конкретни решения, а само фрази - това е популизъм.
- Тази алтернатива набира сили, не мислите ли?
А.М.:- Набира, защото това, което правим, е непопулярно и то ще продължава да бъде такова.
М.М.: -Така е. И ако сме искрени към хората, трябва да им го казваме.
А.М. А иначе не се изненадвам, че НДСВ губи от рейтинга си. НДСВ е млада формация, която няма твърд електорат, какъвто е този на другите ни коалиционни партньори. Затова на НДСВ рейтингът пада най-много.
- Как приемате твърдението, че ДПС е преяло с власт?
М.М.: -Това упорито се внушава на обществото. Това твърдение е част от онзи опит за етническо противопоставяне, който напоследък се лансира като начин за правене на политика.
А.М.: - Истината е, че ДПС в най-голяма степен умее да упражнява власт. Просто една партия успява да консумира властовия ресурс, който избирателите са й го дали.
|
| Анелия Мингова и Михаил Миков в действие. Този път разясняват ходовете на министър Меглена Кунева. |
