900 години е служела като православна църква, 500 - като джамия, а от 1934 г. до днес е музей. Такава е съдбата на величествената "Света София" в Истанбул, с петте й купола и четирите минарета, една от най-красивите сгради в света, наричана понякога "осмото чудо на света".

Гръцкото православие приема падането й в ръцете на османските турци при превземането на Константинопол за една от най-големите трагедии на християнството.

Името й идва от гръцкото Ая София или "свещена мъдрост".

Нищо не е запазено от първата и втората църква, които са се издигали на мястото на катедралата през IV век. "Света София" е построена под ръководството на император Юстиниян I - за рекордните пет години - и е открита официално на 27 декември 537 г. През 563 г. куполът на катедралата е издигнат отново, след като е бил разрушен от земетресение. Следват нови укрепвания на през IX и XIV век.

Света София е един от най-величествените оцелели паметници на византийската архитектура. Интериорът й е бил с изобилие от мозайки, мраморни колони и облицовки. Храмът е бил така богато и красиво декориран, че според легендата Юстиниян I възкликнал: "Соломоне, аз те надминах!".

"Света София" е била център на Византийската империя, седалище на православната църква, в нея са били короновани всички императори и са се провеждали най-важните церемонии. Катедралата остава най-голямата в света в продължение на 1000 години. Днес тя е четвъртата най-голяма в света (по размер, не по височина).

Архитектурното съвършенство на "Света София" е вдъхновявало последователи не само в православния и католическия свят, но дори сред мюсюлманите. Куполът на храма (31 м широк и 56 м висок) предизвиква особен интерес у много архитекти и историци поради новаторския подход, използван за закрепването му. Куполът се поддържа от висящи архитектурни елементи, които му помагат да стои върху квадратната конструкция на стените. Тези елементи, наречени пендативи, за първи път са използвани при построяването на "Света София", а по-късно - в много други храмове.

Друг интересен факт за структурата на купола са 40-те прозореца в основата му. "Света София" е популярна с мистичната си светлина, която прониква през прозорците навсякъде във вътрешността на основния кораб, като създава усещането, че куполът се върти.

Конструкцията на "Света София" няколко пъти е била повреждана от земетресения, правени са й няколко реставрации, включително от турците, които са се грижили за главната джамия на Османската империя.

По време на латинската окупация (1204-1261) църквата се превръща в римска католическа катедрала и огромна част от съкровищата й са разпръснати. След като турците превземат Константинопол през 1453 г., Султан Махмуд II Завоевателя я превръща в джамия. След молитва в "Света София", султанът възкликнал: "Моята столица вече е Истанбул!"

В различни периоди са издигнати четири високи минарета, които могат да се видят днес в турската столица. Красивите мозайки са покрити с мазилка - в исляма човешките изображения се смятат за греховни. В продължение на почти 500 години "Света София" е основната джамия на Истанбул.

През 1932 г. Американският византийски институт започва нов ремонт, при който са открити повечето от мозайките. През 1934 г. турският президент-реформатор Кемал Ататюрк премахва религиозните функции на "Света София" и я превръща в музей, убеден, че тя е част от световното културно наследство.

Поради дългата й история като църква и джамия възниква въпросът как точно да бъде реставрирана. Християнските мозайки се възстановяват постепенно. От друга страна, върху тях са положени образци на ислямското изкуство. Дали ислямската калиграфия на купола трябва да бъде премахната, за да се покаже изображението на Христос?

Реставрационните работи може би са бавни и по политически причини - "Света София" има огромно символно значение за гръцката православна църква. Някои християни дори призоваха членството на Турция в ЕС да бъде обвързано с връщането на "Света София" на православната църква.

През 2005 г. се чуха възмутени гласове, че скелето под купола на катедралата стои там вече 10 г. - от 1995 г., без работата по реставрацията да е завършена.