"Не зная на кое да спра най-първо, когато си спомням за Вършец. Дали на извора, из който човек излиза като из чудотворна жива вода, или на звездното небе с тъмносинята верига на планините и вечерницата над тях..."

Дора Габе



Сгушеният под връх "Тодорини кукли" (1785 м) и старопланинския венец "Козница" град по поречието на река Ботуня е прочут с минералните си извори още от XIX в.

Според легендата през 1850 г. 50-годишният Димитър Лучков паднал от високо дърво. В продължение на месец близките му всяка нощ носили прикования на легло мъж до топлия извор, който бликал недалеч от селището. И той проходил. Мълвата за чудодейната вода плъзнала из отоманската империя и към изворите заприиждали хиляди болни. През 1860 г. скованият от остър ставен ревматизъм Христо Савов от Враца, баща на Ботевия четник Стефанаки Савов, се излекувал след 20 бани. Той поставил икона на извора, та всеки, който се къпе, да благодари на Господ и на природата за този Божи дар.



Това разказва Мариан Марков, когото местните познават като енциклопедист. Той е художник по образование, но е още историк, философ, колекционер, електричар. Късметът ме срещна с него в градския исторически музей, където беше изложил част от своята колекция от над 1500 камбани. Мариан има и голяма сбирка от снимки и картички на родния Вършец, като първата е от 1897 г. Картините проследяват развитието на курортното селище, осветено от Асклепий като средище на медицината с лековитата си минерална вода. В Римската империя било известно като Медека. При строителството на първата баня, започнало през 1906 г., тук са открити основите на антични терми от IV в. сл. н.е. и основи на храмове на



Асклепий, Хигия и Панацея



в античен стил.

Приел да ми бъде гид, Марков ме поведе през историята на Вършец. В началото на XX в. българската аристокрация, привлечена от прохладата на горите, кристално чистия въздух, бистрата река и лековитата сила на водата, идвала на почивка в планинското село (Вършец става град през 1964 г.). В хотела и многобройните частни вили по улицата с красивите чинари отсядали фабриканти, държавни чиновници, писатели, артисти и художници, които опитвали късмета си и в казиното с трите рулетки, а дамите демонстрирали своите европейски тоалети в танцувалните салони.

Казиното просъществувало до 1949 г., след което било превърнато в огромна столова за почиващите. Оттогава нито една управа не е успяла да го възстанови, дори и след демократичните промени. Такава амбиция има сегашното ръководство на града - да реновинира първия хотел и казиното.

Символите на Вършец са старата (1910 г.) и новата (1934 г.) баня и слънчевата градина, изградени от д-р Дамян Иванов. Завършилият медицина в Австрия лекар е първият балнеолог у нас. С неговото име са свързани санаториумите в Баня, Хисар и "Св.св. Константин и Елена". Когато започват да строят първата баня в началото на XX в., в основите й се откриват монети, съдове и много инструменти на медицината. Архитект Нешев запазва стила. Двата басейна са



с римски мозайки,



правени от италиански майстори. На сградата на новата баня, изградена в стил късен барок, има четири ероти (деца на Ерос) в четирите посоки на света. Композицията се допълва от две нимфи и бог Дионисий, изправил се между тях. Балнеолечебницата разполага с басейни, вани, лечебни душове, салон за шведска гимнастика, масажи. По проект Красива България вършечени разкрасиха фасадите. Признателните жители издигнаха преди 2 г. и паметник на д-р Йорданов. Негово дело е и градината около баните, наричана слънчева, защото е символ на божествеността, извор на живота.

От парка разходката може да продължи по Алеята на чинарите, много от които са вековни, сред жълто-кафявите вили, повече от които са с имена на богини. Някъде по средата е откритият плувен басейн "Природа". Алеята опира чак до квартал "Заножене". Оттук е пътят за Водопада, който е на 3 км от Вършец. Сред красивата местност е сгушена механа.

Марков обяснява здравословната формула на курорта с това, че е разположен върху силно магнитно поле на голям гранитно-диоритен масив, което съчетано с наситения с кислород въздух от буковите гори и минералната вода създава лечебния ефект.

В момента малко българи използват капацитета на четирите минералните извора на Вършец и двата в квартал "Спанчевци" (комплекс "Минкови бани"), на 2 км от града. Хит през зимата в този комплекс е покритият минерален басейн, през остъклените стени на който се открива невероятна гледка към заснежения Балкан. В комплекса има профилакториум с два солариума, фитнес, джакузи, сауна, ресторант и още осем бунгала.

И все пак, в последните години градът оживява и напомня за най-добрите си времена. Постоянно се вдигат нови строежи, отварят врати ресторанти и кафенета, на площада пред кметството бликна красив фонтан. Курортистите започват да се завръщат. Възстанови се и честваният от 1860 г.



Празник на минералната вода,



който "тресе" Вършец цяла седмица в началото на август.

"С този празник искаме да благодарим на Господ, че ни е дарил с такова безценно богатство - лековитата вода, чистият планински въздух, красиви гори и тиха, чиста река", казва кметът Ивайло Йорданов.

Вършец предлага много възможности за почивка, разходка и туризъм извън своите лековити извори. Курортният град спечели проект на ПРООН за 1 325 000 долара. Те се влагат за изграждане на екопътека, която включва най-интересните забележителности на района - от Боровия парк, през местността Водопада, Римското кале и завършва до Клисурския манастир. Другото направление е по река Ботуня. Популярна сред курортистите е и Иванчова поляна над града, където може да се отдъхне сред прохладата на буковата гора в специално изградени заслони, беседки и места за барбекю.

Друг привлекателен маршрут е връх Тодорини кукли, на 20 км от града. При ясно време от него се вижда сребристата линия на Дунав, отсечените бели скали на Искърския пролом и величествения връх Ком.

Тези, които търсят уединение, могат да го открият на 7 км от Вършец в Клисурския манастир. В прочутата обител блика жива вода, чиято слава се носи от векове. Манастирът разполага с хотел с 80 легла. Ястията в ресторанта са екологично чисти, приготвени с продукти от фермата.

"Жива атракция" на Вършец е художникът-конструктор Георги Паунов. Той и синът му конструирали истински двуместен самолет. "Откъде ли не ми предлагат да го наемат - и от курортния комплекс, и от горското, и от полицията. Но не съм обещал още на никого. Защото искам да изпълня мечтата си - да полетя със своя самолет над Вършец и да видя отвисоко тази красива природа, която съм рисувал стотици пъти върху картините си", казва Георги.



ВОДИТЕ

Минералните води на Вършец бликат от няколко извора и сондажи с температура 36.4 - 38 градуса. Водата стимулира функциите на клетката и обмяната на веществата, оказва противовъзпалително действие, подобрява регенерацията на нервните влакна. Според специалистите подпомага лечението на заболявания на нервната и сърдечно-съдовата системи, стомашно-чревния тракт, бъбречно-урологични, гинекологични и ендокринно-обменни заболявания, както и такива на опорно-двигателния апарат.