На древния арамейски език - езикът, на който е говорил Исус Христос, вместо "Отивам в Йерусалим" казвали "Изкачвам се в Йерусалим". И не само защото градът е съграден върху хълм, който настина трябва да бъде изкачен. Казват, че Йерусалим е мястото, където човек е най-близо до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване - едно непрестанно изкачване на душата - нагоре и нагоре - към Създателя. Затова Йерусалим не е просто един от многобройните туристически маршрути по света. От стари времена идването тук се означава само с една дума - поклонение.

По всяко време на годината човек може да направи своето "изкачване" в Светия град. Но ако наистина иска да съпреживее последните земни дни на Спасителя и неговото Възкресение, най-удачното време за поклонение е Страстната седмица и Великден. Естествено този период има и недотам привлекателна страна - градът е претъпкан от поклонници. Блъсканицата и шумотевицата са несравнимо по-големи от другите дни в годината, но само тогава човек може да стане свидетел на толкова интересни неща, които се случват само по Възкресение Христово. И особено, ако е за православния Великден - тогава, следобед на Велика събота, в църквата на Божи гроб



слиза невеществения божествен огън



- едно чудо, което продължава да става вече 2000 години.

Старият Йерусалим, основан от цар Давид преди повече от 3000 г., се издига е върху карстово плато. Ако човек го гледа отдолу - от източното подножие в долината Кедрон - добива наистина усещането за град, който се извисява в небето. Неслучайно християнските химни възпяват земния Йерусалим като предобраз на Небесния Йерусалим - т.е. Божието царство. Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шестте от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана. Златната порта. По времето на Иисус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите "Осанна! Благословен е идещият в името Господне!" През 628 г. византийският император Ираклий, облечен скромно и бос пренася от тук на ръце Христовия Кръст - възвъзвърнат в Йерусалим след персийски плен. След това Ираклий заповядал да зазидат портата - след като през нея минал Светия Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Преданието разказва, че Златната порта ще се "отвори"



чак в Деня на Второто пришествие



- за да мине през нея отново Спасителят.

Точно срещу Златната порта, от другата страна на долината Кедрон е Гетсиманската градина - по времето на Иисус е била осеяна с маслинови дръвчета и кипариси, с малки карстови дупки в каквито вероятно са смятали да пренощуват Иисус и учениците му след Тайната вечеря. Подобна атмосфера има градината на тукашния руски манастир "Св. Мария Магдалина". Под него е "Църквата на всички нации" - католически храм. Издигнат е над скалата, край която Иисус отправя последната си молитва преди залавянето. Наблизо е станало и предателството на Юда. Особено мистична е Гетсимания на свечеряване, когато поклонническият поток е отшумял и вечерната тишина потапя човек в драматизмът на нощта, когато Иисус е предаден и заловен.

В Гетсимания е и друга светиня -



гробът на Света Богородица



Голямо стълбище ви отвежда в подземието на храма, където е каменното ложе, приело тялото на Божията майка. Според преданието от тук то е качено на небето и отново съединено с душата на Пречистата. Зад гроба, който едновременно е и църковен олтар, върху специален постамент е иконата "Св.Богородица Йерусалимска" - същата, която гостува у нас през 2000 година и предизвика невероятен наплив от вярващи.

Най-вълнуващият за християните маршрут в Йерусалим безспорно започва при някогашната римска крепост Антония - до Лъвската порта, северно от Златната. По времето на Иисус това място е извън очертанията на еврейския Йерусалим. Тук след бичуването на Спасителя Пилат оправдателно си измива ръцете и го осъжда на смърт чрез разпъване. На това място се издига храм, в чийто купол е изобразен голям трънен венец - спомен за Христовите страдания. Оттук тръгва "Виа долороса" - Пътят на Страданието, или



Пътят на Кръста



Това е тясна, каменна улица, често преминаваща в стълбища, осеяна със сергии и магазинчета, в които шумно се предлага всякаква стока и сувенири - две хиляди години след Христа шумотевицата в Йерусалим е все същата. А между сергиите - различни по големина параклиси и църкви. Маркери на местата, където е спирал Христос по пътя към Голгота - съхранили паметта за последните мигове на Спасителя, за мъките му и за великата му любов към света. Втората спирка е там, където Иисус взима кръста си, четвъртата напомня за последната среща с майка му, петата бележи мястото, където Симон Киренеец поема кръста, за да помогне на Иисус...

"Пътят на Страданието" свършва в църквата на Божи гроб. Обикновено поклонниците най-напред се спират на

"Плочата на помазанието",

която е точно срещу входа. Но за да извървите целия земен път на Спасителя, трябва първо да се отбиете вдясно от входа. Малка вита стълба ще ви изкачи на Голгота - възвишението, върху което е разпънат Иисус. Тук е 11 и 12 спирка от "Виа долороса". Преди 2000 г. мястото е било извън Йерусалим, в непосредствена близост до стените му. Отдалече скалистият венец на хълма приличал на човешко чело и затова го наричали Голгота - т.е. Лобно или Челно място (на старославянски лоб е чело). За да разберете колко е бил висок, трябва да слезете до арменската църква и да се изкачите обратно - тук преди две хилядолетия е започвало подножието на хълма.

Стъклена витрина покрива къс разцепена скала от Голгота - евангелието разказва, че когато Иисус издъхва на кръста,

става земетръс

и скалите се напукали. До тази скала е мястото на най-великата жертва в историята на човечеството. Поклонникът коленичи под малък олтар и може да докосне скалата, в която е стоял забит кръстът с разпънатия Христос. Точно тук невинната кръв на Спасителя попила в земята, за да обнови света от недрата му. Под хълма Голгота в далечни библейски времена е погребан Адам - Христовата кръв достигнала черепа му и така първите хора били опростени, а

човешкият род - изкупен

След Голгота друга стълба ви връща на "Плочата на помазанието" - тук съгласно древния юдейски обичай, тялото на Иисус е помазано с благовония и завито в бял плат. След което е пренесено и положено в изсечена наблизо скална гробница. Няколко метра след Плочата - вляво от входа - и вие сте пред заветната цел на поклонника-християнин. Божи гроб!

Евангелието разказва, че Иисус е погребан набързо в скална гробницата, която неговият сподвижник Йосиф Ариматейски предварително приготвил за себе си. Още през IV в., след като царица Елена прави експедиция да открие кръстът и гробът на Христа, двете светини са превърнати в храмове, преустроявани и съединени впоследствие. Църквата на Божи гроб всъщност представлява един огромен храмов комплекс, побрал под общ покрив хълма Голгота, гроба Господен и храмовете на различни християнски изповедания - православни, католици, арменци, копти. Бурната история и човешкият стремеж към благоукрасяване на тези най-велики християнски светини са запазили много малко от автентичността им. И все пак, вълнението е неописуемо.

Основната част от храма има кръгла форма - символ на безкрайността на Вселената. В центъра на тази ротонда е Гробът Господен - олицетворение на самия Бог, Творецът в центъра на цялото си Творение. Куполът, който се издига над ротондата и Божи гроб, е наричан омфлос - т.е. пъп, и всички християни смятат това място за пъп, център на света.

Предверието на Божи гроб е миниатюрен параклис, наричан Църквата на ангела. По средата има малък олтар, в който е вграден къс от камъка, закривал гробницата. Върху този камък, дошлите да помажат тялото на мъртвия Иисус в неделната сутрин жени видели да седи ангел. От този камък той възвестява на човечеството великата вест -

"Христос Възкръсна!

Защо търсите живия при мъртвите, няма го тука?!" Върху олтара в църквата на Ангела всяка нощ се отслужва света лигургия. Първи да сторят това имат православните - православното богослужение започва в полунощ и завършва към 3 сутринта, след което идва ред на католическата литургия, после арменската и т.н. От преддверието се влиза в също толкова малко помещение - тук през пролетта на 33-та г. от н.е. мистично, непостижимо за човешкия ум става тайнството, възвестено от ангела - духът побеждава материята, вечността тлението. Спасителят Възкръсва! Каменното ложе, върху което е лежало тялото на Бога и където три дни след разпятието Той възкръсва, е скрито под плочи от бял мрамор. Над него горят кандила на всички вероизповедания, стопанисващи Божи гроб. Ако в храма има много поклонници, човек има не повече от минута, за да коленичи и да се концентрира в молитвата си. Но и това не е малко, защото се е докоснал до нещо, до което се е докосвал самият Бог - гробът му, от който продължава да извира Божията любов и да събира човешката надежда.

Колкото и да сте развълнувани след поклонението на Божи гроб, съветвам ви да отидете и от другата страна на параклиса - там където са скалните гробове на Никодим и Йосиф Ариматейски, едни от първите христови последователи. Това е един малък, неугледен храм с голи стени и няколко прашни кандила. В туристическите справочници ще прочетете, че това е параклисът на Антиохийската патриаршия в Сирия. Но никой няма да ви каже, че



някога е бил... български



През ХVI в. един руски дипломат го нарича "голяма българска черква, в която денонощно горели 15 златни кандила". Можем само да си представим божествената литургия, отслужвана тук на български език, как от този храм българското духовенство тържествено е излизало и заставало край самия параклис на Божи гроб, за да се присъедини към множеството очакващи слизането на невеществения небесен огън на Велика събота. И как след тайнственото слизане на огъня със свещи те са пренасяли пламък от божествената пасхална светлина и пеейки "Христос Возкресе" са запалвали с 15-те златни кандила в "българската църква" при Божи гроб... Излизайки от големия храм, при самия му вход ви очаква още една, по-реална българска следа в Йерусалим. Върху лявото крило на голямата дървена порта, високо над човешкия ръст, има надпис, издялкан с ножче: "Недко от Копривщица, 1854 лето" - някогашен хаджия, един от предшествениците ни, за които поклонението на Божи гроб е било най-заветната цел на живота им. Да се докоснат до мястото, където е бил Бог, и да се въздигнат до Него.





Полезна информация

· Ако искате да изпитате истинско духовно преживяване в Йерусалим и по Светите земи, най-добре е да се включите в поклонническа група със специализиран гид, който няма да претупа като стандартен туристически обект и най-малката християнска светиня.

· Всички християнски храмове са без вход. Но има една уловка - под формата на допълнителни услуги, като паркинг за автобуса или използване на въжена линия някъде може да ви поискат 1-2 долара.

· Хубавите и луксозни хотели обикновено са в Новия Йерусалим. Но са и по-скъпи. Освен това в повечето случаи са израелски, което прави задължително сервирането на кошерно меню - то изключва смесването на месо и мляко. Повечето български групи са настанявани в хотели в старата част, които обикновено са собственост на палестинци. Предлагат прилични условия и са удобни, защото са в непосредствена близост до всички светини.

· Сувенирите с християнска тематика обикновено се намират в арабските магазини. В тях и пазарлъкът върви по-лесно. С израелските търговци пазаренето е почти невъзможно.

· Т.нар. "поклоннически" или "хаджийски" свидетелства са два вида. Първите - за "поклонник на Светия град" - се издават от Израелското министерство на туризма и Йерусалимското кметство. Безплатни са и ги предоставят на всеки туроператор. Православните свидетелства за "Поклонник на Божи гроб" се издават само от Йерусалимската патриаршия - за тях обаче има, макар и минимална такса, а и не е сигурно, че до края на пътуването си можете да ги получите.