На теория Студената война приключи преди повече от 16 години. На практика нещата са малко по-сложни. Поради една деликатна подробност - че елитните разузнавателни централи и техните служители в глобален и регионален мащаб изобщо нямат намерение да се съобразяват с тази ситуация. Нито да свиват знамената и да пишат мемоари. Най-древната професия в света, която има претенции да е възникнала много преди проституцията, е в небивал възход именно поради факта, че Западът е победител в Студената война.

Естествено повечето разузнавателни доктрини претърпяха корекции, но класическият шпионаж и методите за събиране на информация са останали същите. Тактиката не се промени осезаемо, макар че



някои от бившите врагове сега са съюзници



и играят в един отбор.

Подслушването с електронни средства, засекретените сателитни начини за връзка, средствата за визуално наблюдение, контактите с резиденти и агенти, мрежите от информатори и шантажът все още са сред инструментариума от предпочитани методи, до които прибягват служителите на шпионските ведомства по целия свят.

В периода на блоковото противопоставяне страните в централната част на Стария континент бяха наситени плътно с представители на външнополитически, военни, научно-технически и икономически разузнавателни ведомства. Женева и особено Виена в продължение на десетилетия негласно бяха считани за международните шпионски столици в Европа. Именно там Изтокът и Западът си даваха среща и водеха люти битки за получаване на изпреварваща и надеждна разузнавателна информация.

Демократичният вятър на промяната, конфликтите на Балканите, надвисналата реална заплаха от международен тероризъм и разширяването на ЕС с приемането на повечето от бивши социалистически страни принудиха шпионската гилдия да премести голяма част от персонала и техниката в Будапеща.

Геостратегическото положение на унгарската столица дава голямо преимущество и я превръща в съвременен Вавилон, където се концентрират и преплитат не само регионални, европейски, но и международни, политически, военни, икономически и научно-технически интереси. Водещите в занаята САЩ, Великобритания, Русия, Израел са стъпили здраво на унгарска земя - факт, потвърден официално и от представители на местната Служба за национална сигурност (Nemzeti Biztonsag Szolgalot), цитирана неотдавна от германската агенция ДПА. Освен представителствата на първите Топ 10 в шпионажа все по-осезаемо е присъствието на екипи от Югоизточна Европа, Близкия изток и Азия.

Една от причините, поради които Будапеща е толкова привлекателна за разузнавачите с разностранни интереси, ползващи различни форми на прикритие, е фактът, че



Унгария е удобна отправна точка



за пътувания до различни места в Европа и Близкия изток. Освен че е значително по-привлекателно от финансова гледна точка, тя е почти огледален образ на Виена, където опитните асове на шпионажа познават като собствения си джоб. Архитектурата, градоустройството, транспортът, комуникациите, та дори манталитетът и културата си приличат поразително. Все пак допреди по-малко от 90 години двата града бяха част от Австро-Унгария.

А след падането на комунизма в Унгария бързо стъпиха и дълбоко се окопаха мощни международни промишлени концерни от ранга на "Ай Би Ем", "Ериксон" и "Нокиа". Те установиха офисите си в "Рожа Домб" - един от най-луксозните райони на Буда. Освен това на територията на страната чужди инвеститори, най-вече от САЩ, Израел и Германия, наливат много пари, за да развиват високи технологии, успоредно с модерна и рентабилна база за промишлено производство и научни изследвания.

Разностранните интереси на разузнавателните централи са унифицирани все още под дипломатическо прикритие. То си остава поне засега най-удобният начин да се легализира истинската шпионска дейност. Публична тайна е, че отдавна дипломацията и разузнаването вървят ръка за ръка. Дипломатическите мисии нямат обаче никакво намерение да потвърдят, че там работят и оперативни служители от разузнавателни служби. Към настоящия момент Будапеща е приютила повече 85 международни дипломатически мисии, които са изходен пункт и постоянна база не само за "чистите" дипломати, а и за кадровите разузнавачи, на които коства доста усилие и отегчение да се преструват на дипломати.

Шпионите от различните държави се стремят да бъдат толерантни един към друг и да не си създават ненужни проблеми, доколкото интересите им съвпадат. Правилата на играта при тях са железни и рядко се стига до нежелани усложнения. Наличието на негласен морален кодекс не изключва обаче възможността всеки да разузнава всекиго за абсолютно всичко и навсякъде. Както във всяка игра, и тук най-бързият печели.

Унгарските спецслужби естествено



като домакини деликатно контролират процесите,



но проблемите за тях в шпионския Вавилон, колкото и странно да звучи, идват основно от организирани международни престъпни групи, включително и лица, за които има данни, че са свързани по един или друг начин с тероризма. Те също са си харесали перлата на Дунава и напират и те да превърнат Будапеща в ключов център на международната организирана престъпност или база за "консервирани терористични ядра" в Европа. Тази тяхна амбиция обаче изобщо не се вписва в стратегията на унгарското вътрешно министерство.

За да "действат" на спокойствие, без да са подвластни на призива "Шпиони от всички страни, съединявайте се", своя принос в борбата срещу тази заплаха дават и служителите от различните разузнавателни централи, базирани в Будапеща. Особено след атентатите в Ню Йорк, Мадрид и Лондон между тях се установиха ползотворно сътрудничество и непрекъснат обмен на информация. Всички шпиони са наясно, че професионалните им ангажименти ще бъдат далеч по-малко, а условията за оперативна работа - значително по-благоприятни, ако успеят да елиминират с общи усилия глобалната заплаха от тероризма във всичките му форми.