Каква стана тя? След двуседмично мъчително изясняване кой крив, кой прав в сключването на договора с лобистката фирма на израелеца Шимон Шевес Външно реши да скъса документа. И да не търси друг лобист пред евростолиците. Нямало вече време. Сиреч изпуснахме влака на лобизма.

Историята със скандален вкус около злополучния договор показва няколко важни неща. И първото може би е, че ако сме пропуснали нещо важно, то е именно времето, когато е трябвало да спретнем административната си готовност за членство в ЕС. Сред основните критерии между другото е тъкмо административният капацитет. А случката с Шевес показа, че във Външно не отговарят на това условие. Как иначе се нарича неспособността или нежеланието на чиновниците, участвали в организирането и провеждането на конкурса, да проверят участниците и да приложат изискването те да кандидатстват с изрядни документи, сред които и свидетелство за съдимост, а не само с декларация? Това е по отношение на формалните изисквания. Но иначе подозрителността се изостри още когато стана ясно, че зам.-министрите с ресор ЕС нямат никаква представа за договора, нито пък за условията на конкурса.

Фактът, че външният министър изрази намерение да



поиска преглед на сключените подобни договори



за последните няколко години също буди въпроси. Дали той има съмнение относно изрядността на проведените конкурси и спазването на закона? И ако е така, защо чак сега, години по-късно, и то благодарение на вдигналия се шум от медиите по конкретен търг, възникват въпроси наред ли е било всичко с останалите? Предложението на Ивайло Калфин, лансирано именно сега, прилича на опит да отклони вниманието от себе си. Защото след нелепите действия и обяснения на подчинените си, към които Калфин безрезервно се присъедини, го постави в лично качество на топа на устата.

Тези две седмици на неудобни въпроси към външно министерство показаха и колко е неспособно най-висшето му ръководство да прецени критичната ситуация и да я отиграе с минимум щети.

Скандалът с договора с Шевес се разрази, след като в сайта си Външно обяви конкурс за лобистка дейност за 200 000 лв. От фактите - така мъчително и объркано поднесени от Външно - стана ясно, че договорът на Шевес е за почти 1,5 млн. лв. Значи този конкурс за лобисти е различен от онзи, за който бе обявено в средата на февруари? Тоест към края на март стана ясно, че има поне два търга за лобисти на България в ЕС. Но в крайна сметка няма кой да се застъпва за нас в "трудните евростолици" поне по този начин. Странно. Имаме ли нужда от професионална и спешна помощ по приоритет номер едно за страната и за управляващите, или просто има едни пари, дето трябва се похарчат, ама ако толкова много пречки изникват, може да ги похарчим друг път и за друго? И по-тихичко, ако е възможно.

Външният министър и подчинените му



десетина дни увъртаха има ли нередности в процедурата



и договора с Шевес, как и срещу кого той спечели, колко пари щеше да получи, сключен ли е въобще договор с него, или полагането на подписи предстои. От финансовото министерство пък първоначално отривисто заявиха, че не са ползвали услугите на лобиста Шевес по времето на Милен Велчев, а пък да са наемали някой да помага да си върнем иракския дълг - сакън. После излезе друго. Че Шевес с друга своя компания е бил нает от предишното българско правителство и по-точно именно от Министерството на финансите, да лобира за България в САЩ, което не особено охотно призна и бившият финансов министър миналия петък. Последва и "героичната" фраза на Велчев: "Да, аз познавам Шимон Шевес и не се срамувам от това."

Кому беше нужно цялото това шикалкавене и какво в крайна сметка бе постигнато? Освен че се оказа, че израелецът не е лъгал, заявявайки през последните няколко години пред медии в цял свят, че работи за българското правителството.

Не е болка за умиране, ако България не наеме лобисти за членството си в ЕС за няколко месеца. Сигурно професионална помощ нямаше да ни е излишна, но нейсе. От един най-обикновен конкурс и произтеклите от него резултати лъсна голата истина, която властта не обича да чува. А именно - с или без лобисти още не сме узрели за ЕС. Няма нито едно доказателство, че случаят Шевес е дело на корумпирани чиновници, но има солидни подозрения, че са калпави.