Д-р Иван Чомаков е роден на 15 октомври 1953 г. в Пловдив. Завършил е медицина във ВМИ-Пловдив. От 1981 до 1997 г. работи като главен асистент в Катедрата по анестезиология и реанимация на ВМИ-Пловдив. През 1985 г. специализира в клиниката по сърдечна хирургия на проф. Александър Чирков. Има 23 научни публикации. Три години - от 1991 до 1994 г., работи в болницата на град Хомс, Либия, като специалист анестезиолог. От 1997 г. е народен представител и регионален лидер на Съюза на демократичните сили-Пловдив. На местните избори през 1999 г. като кандидат на СДС и коалиция д-р Чомаков е избран за кмет на Пловдив. През 2003 г. печели втори мандат като кандидат от ОДС. Председател е на Гражданското сдружение за насърчаване на двустранните отношения с Либия. Семеен, с две деца.





- Г-н Чомаков, защо при окончателното гласуване на промените в конституцията за пореден път беше подмината реалната децентрализация във властта? Вие сте един от хората, които от години настояват местните данъци и такси да остават в общините.

- Задачите, които са поставени за изпълнение пред местната власт с влизането на България в Европа, ще бъдат много трудни за изпълнение заради нереализираната до този момент децентрализация. Знаете, че през миналата година всички общини и региони изготвиха планове за регионално развитие за периода 2007-2013 г., свързани основно с усвояването на фондовете от ЕС. Със съществуващите в момента правила реално такава децентрализация без конституционни промени не може да бъде извършена. Ще дам само един пример - знаете, че за индикативните таблици, т.е. всички проекти, които трябва да бъдат реализирани и които са заложени в общинските планове за развитие, се изисква т. нар. съфинансиране от общините в размер между 20 и 40%. При програма за Пловдив от приблизително 2 млрд. лв. за тези 7 г. на нас ще ни бъдат необходими около 400 млн. лв. Само бюджетът на Пловдив е около 120 млн. лв. годишно. На нас са ни нужни средно между 20 и 30 млн. на година, за да можем да усвоим парите, които ЕС е предложил на България, а знаете, че нашата страна е тази, която в момента усвоява най-малко от фондовете - средно между 12 и 15%. Ако тази тенденция се запази и занапред, целият този труд и усилия, които бяха положени през последните 7-8 г., ще отидат напразно. Така че без промени в конституцията - не говоря само за финансова децентрализация, но и за предоставянето на по-голям властови ресурс на местната власт, реализацията на общинските планове за развитие е обречена на неуспех.

- Има ли според вас напрежение между изпълнителната и местната власт?

- Винаги е имало. Не говоря за това правителство или за предното. Напрежение има. По-скоро е неразбиране, че местната и националната власт са държавната власт. Ако един политик не разбира това, тежко и горко на самата държава. Вие виждате откъде идва основното напрежение. Да вземем бюджета: той се състои от 2 части - държавни и общински отговорности. Много общини у нас вече нямат дългове, те остават в т. нар. държавни дейности - здравеопазване, образование, социална сфера, култура. Напрежение съществува по отношение на управлението на държавната собственост. Тя създава само разходи на данъкоплатците, защото не се управлява рационално. Много по-разумно е една част от нея да бъде предоставена на общините. Ние сме доказали, че много по-ефективно умеем да я управляваме.

- На практика местната власт у нас остава някак встрани.

- Кметовете са встрани, защото по конституция и по всички закони това е най-слабата власт в държавата. Вместо да й се дават, на нея й се отнемат права и се товари значително и само с отговорности и задължения.

- Предлагате специфично законодателство за всеки един регион в България, каква е идеята ви?

- Всяка община има собствен проблем. Да речем, в Пловдив е културно-историческото наследство. Липсата на местно законодателство и правила пречи за регулирането на тези процеси. В други общини проблемна е екологията, в трети - безработицата. Какво може да направи един кмет, за да привлече инвеститори, които да построят предприятие или фирма, за да се решат проблемите с безработицата? Не случайно освен емиграция от България към света в самата държава съществува миграция, която обезлюдява огромни територии. В тези райони каквото и да се мъчи да направи кметът, е обречено на неуспех. Затова са необходими специфични закони само за този регион. Вземете един Доспат, един Смолян, един Велинград с всичките си минерални извори и условия за туризъм. Проектът "Сютка" колко години стои, проектът "Перелик" в Смолян... За всяко нещо ходиш да се молиш пред ред държавни ведомства и институции, трябва да мине през парламента и кога ще му дойде времето? Между самите общини и региони има общовалидни проблеми, които съвсем лесно могат да бъдат решени с едни законодателни инициативи в Народното събрание. Затова, от друга страна, трябва да има повече и по-големи оперативни възможности за местната власт.

- След срещата на кметовете в София се заговори за създаването на кметска партия, вече бе регистрирано и гражданско сдружение ГЕРБ. Смятате ли, че създаването на една такава политическа формация има своите основания?

- Да си призная честно, създаването на кметска партия изобщо не е обсъждано на срещата. Това не е нещо ново като идея, и преди 4, и преди 8 г. се коментираше... Колко ще бъде сполучлива кметската партия ми е трудно да отговоря. Но сега в парламента, може би за първи път от години, влязоха доста кметове. Моето очакване беше тези хора, надскачайки своята партийна принадлежност и теснопартийни възгледи, да работят много повече в посока местно самоуправление, но като че ли все за това не остава време. Логично е кметовете да участват в управлението или просто властта да се консултира с тях, да се вслушва в техните съвети и идеи. В крайна сметка като че ли при местната власт много по-бързо се изграждат управленците и политиците, тъй като са пряко свързани с проблемите, пряко контактуват с хората. Централната власт остава малко абстрактна за обикновения човек. Опитът на държавата да натиска кметовете, да им слага постоянно един чатал на врата, да ги поставя в зависимост, принуждава кметовете да мислят за нова партия. Но мисля, че все още това е твърде емоционално. Има много по-прости и лесни механизми. Не разбирам защо, за да стане нещо в България, винаги трябва да се създава партия, организация, движение и т. н.

- Вие бихте ли подкрепили с членството си каузата на една такава партия?

- Аз вече съм в една партия. В България има над 200 партии, като че ли тяхното роене обезценява смисъла на съществуването им.

- Смятате ли, че е възможно обединение на десните политически партии около единна кандидатура за президентските избори?

- Може би най-големият проблем през тези години в дясното пространство бяха лидерите. Вместо партиите да се ориентират като партии, реализиращи определена кауза. Може би така беше създаден и СДС - от 17-18 политически формации, които бяха обединени зад определена кауза. В продължение на 15 г. съвсем "успешно" и първосигнално разделиха дясното политическо пространство, принуждавайки електората да застане зад определени лидери, а не зад определени каузи. Може би това е една от болестите на прехода. Но в голяма част от тези хора вече съществува нагласа за обединение отново около каузата, а не около определена личност. Ако вдясно бъде намерена една подходяща фигура - тя може да не е чисто политическа, но да носи качествата на дясното политическо пространство, - мисля, че е възможно обединяване на дясното пространство. Каквото и да стане, моделът ще остане двуполюсен. Дясното няма да изчезне, но ще изчезнат някои лидери.

- Напоследък се чуват различни предсказания за вашата политическа кариера и едно от тях е, че ще се кандидатирате като вицепрезидент на десните в предстоящите президентски избори.

- На някои хора, изглежда, не им се иска да остана в Пловдив. От това може да се поласкае само някой, който е безкритичен, който не познава целия политически театър в България. Имам достатъчно политически опит, имам възможността да анализирам и да виждам нещата доста напред. Затова нека тия хора не си хабят усилията. Не съм започвал нищо в живота си, което да не съм довършил докрай, каквото ще и да ми е коствало. Обичам да си свършвам работата, така както ще си свърша мандата.

- Преди няколко дни лидерът на "Атака" в Пловдив ви предрече дипломатическа кариера като посланик в Либия, и то с цел да избегнете правосъдието.

- Това са несериозни неща, поне като човек, който се занимава с политика и управление, мисля, че подобен род закачки говори за една политическа слабост и безидейност. До този момент никой не е разговарял с мен на тази тема, нито пък аз имам някакви намерения да се занимавам с дипломация.

- Напоследък показвате голяма активност като председател на Гражданското сдружение за насърчаване на двустранните отношения с Либия. Какъв е до момента ефектът от работата ви?

- На първата среща в Триполи успяхме чрез фондация "Кадафи" да проведем среща с Асоциацията на семействата на заразените деца и поставихме едно добро начало. След заседанието на Международния фонд в Триполи сега, в началото на април, продължават срещите по изпълнение на договореностите между фонда и асоциацията. На тези срещи винаги една от темите освен тази къде и как да бъдат лекувани децата е темата за положението на нашите медицински сестри. Вярвам, всички сме убедени, че те са невинни, и това винаги го подчертаваме по време на разговорите.