"Зад войната в Ирак прозира желание да бъдат отмъстени терористичните атаки срещу САЩ. Моралността на касетъчните бомби, на бомбите с обеднен уран носи в себе си имперския двоен стандарт." Тази позиция на Пол Гилъри, ръководител на катедрата по афроамерикански изследвания в Йейл, му печели сравнение с Хитлер на страниците на "Уолстрийт джърнъл". "Такива изказвания демонстрират психозата и дори психологическия садизъм, обхванал левичарските академични среди", пише в писмо до вестника разгневен читател.

Впоследствие Гилъри открива името си и на сайта Discoverthenetworks.org. Посветили себе си на изобличаването на радикални професори, поддръжниците на сайта го осъждат за дързостта му да се съмнява в мотивите за войната.

Кампаниите срещу либерално настроените членове на академичните общности карат някои изследователи да търсят паралел с ерата на макартизма и лова на комунисти. "За разлика от макартизма, който следеше главно извънуниверситетските прояви, сега фокусът е върху случващото се в самите аудитории. Това може да засегне самото сърце на академизма, особено близкоизточните изследвания", опасява се проф. Елън Шрекър, автор на книгата Many Are the Crimes - McCarthyism in America.

Все пак повечето заплахи към академичната свобода - реални или илюзорни, засега поне не ангажират пряко държавата. Не се ползват и с широка обществена подкрепа, както макартизмът. Така или иначе обаче растящият брой изолирани случаи говори за стабилно и безмилостно настроение към прогресивните академични среди.

По-рано тази година например коментаторът на "Фокс нюз" Шон Ханити призова



студентите да записват

"левичарската пропаганда"



на професорите, за да може да я излъчи в шоуто си. В интернет пък се поддържат серия сайтове като cmpus-watch.org, следящ близкоизточните дисциплини.

В средата на януари асоциацията Bruin Alumni предложи $100 на студенти, които записват професори с леви идеи от Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Малко след обявяването на офертата 24-годишният републиканец Андрю Джоунс, запален член на асоциацията, активира нов сайт - uclaprofs.com. Сайтът промоцира класацията "Мръсните 30" - списъка с 30-те най-активни левичари рецидивисти в университета. Джоунс определя като "чудовище" лидера в списъка - проф. Питър Макларън. "Всичко, което излиза от устата и изпод ръката на Макларън, е неизбежно радикално. Придържайки се към левичарската идентичност, той е бил приятел на гей общността."

6 седмици след пускането на списъка "Мръсните 30" двама шерифи от Лос Анжелис изненадващо идват в кабинета на проф. Мигел Салас в Помона колидж и започват да задават въпроси. Салас, професор по история на Латинска Америка, е роден във Венецуела и е виден критик на политиката на САЩ в региона. Двамата шерифи, членове на федерален антитерористичен екип, обясняват, че не разследват самия Салас. В следващите 25 минути обаче професорът е подложен на кръстосан разпит дали е бил под влияние на венецуелското правителство, кои са лидерите в местната венецуелска общност. Униформените разпитват и студентите какво точно преподава професорът, отделят специално внимание и на карикатурите на вратата.



Подобни случаи

има и в училищата



От февруари насам богатият и обикновено спокоен окръг Upper St Clair в Пенсилвания бе разбунен от яростни спорове за учебните програми. Скандалът тръгна от решението на местните власти да забранят International Baccalaureate - глобална международна програма за ученици между 16 и 19 г., предлагана в 122 страни, с мотива, че е антиамериканска и антихристиянска.

Междувременно през януари в Аврора, Колорадо, преподавателят по обществени науки Джей Бениш бе прогонен, след като бе записан тайно от 16-годишния Шон Алън в час по география. Преподавателят цитира карикатурно откъс от реч на Буш: "Наше задължение като американци е да използваме армията си по света и да накараме света да ни хареса", казва Бениш и сравнява Буш с Хитлер. Той предупреждава учениците, че не иска от тях да се съгласяват с него, а просто да се опитат да мислят в дълбочина. Тази част от разговора обаче е пропусната в предаването на местното консервативно радио, получило и излъчило записа на Шон. Изключването на Бениш предизвика "за" и "против" демонстрации в училището. Стотици ученици се включиха в шествие с лепенки на уста.

От другата страна на барикадата са десни поддръжници като Дейвид Хоровиц, автор на книгата "Професорите - 101 опасни преподаватели в Америка". Хоровиц е съавтор на проектозакон за академичните права, предвиждащ въвеждането на квоти за наемане на професори консерватори и система за наблюдение на политическите уклони на преподавателите. Досега документът е обсъден в 23 щата. "Сега съотношението между левичари и консерватори в Бъркли и Станфорд е 7:1 и 9:1. Не можеш да станеш преподавател, ако си консерватор", мотивира се Хоровиц.

Либералите могат да са повече, но това не означава задължително, че са с власт, спори проф. Шрекер. "Академичната общност е една от малкото сфери с оцеляваща прогресивна култура." Да се преборят с това е истинската цел на десницата, считат привържениците на лявото.