Изучаването на системата от езикови правила приключва в най-общи граници със седми клас. По редица субективни и обективни причини резултатите са различни и това е естествено, но не трябва да се пренебрегва фактът, че в тази възраст заученото се "автоматизира" правилно или погрешно, това особено проличава в гимназиалния етап. По отношение на устната реч, на изградените комуникативни речеви умения се установява стремеж към повече заучаване на готови "формули", интерпретации. Причините са комплексни:

- Говорните умения се "тренират" с упражнения, а с нашите деца не се разговаря вкъщи. Ролята на семейството все по-често се подценява и забравя.

- Нашите деца все по-малко четат. И в поредното компютърно оборудване занимателните игри (с преследване, елиминиране, убиване и подскачане на различни нива) може да изграждат редица умения, но не и речеви, езикови. И в дома, и в училище децата трябва да бъдат наблюдавани, направлявани и часовете пред компютрите да се оползотворяват по предназначение.

- Безспорно полезен резултат ще имат увеличеният брой часове в прогимназиалния етап за устна и писмена реч за сметка на броя художествени творби, на обема им, пък защо не - за сметка и на учебни дисциплини, които се осмислят по-задълбочено и с повече индивидуален интерес в гимназиалния етап.

- Пропуските от прогимназиалния курс в езиковото изграждане стават очебийни в гимназиалните класове. Година след година нивото на грамотност драстично спада и успехът по български език и литература от приема след 7-и и 8-и клас още при входящия контрол се оказва нереален. Държавните образователни изисквания и стандарти, контролните изпити след 7-и клас безспорно ще сложат повече ред от тази безпринципна самоизмама за постигнати знания.

Тенденцията за снижаване на минимума знания по български език и литература се задълбочава в гимназиалните класове с общ профил (различни от хуманитарния). Малкият брой часове в 9-и, 10-и, 11-и и 12-и клас - съответно 3, 3, 3 и 2 часа седмично, не дават възможност и на най-отговорния учител да упражнява достатъчно ученическите умения за устна и писмена реч. Трябва да се наваксват автори, произведения, защото минимумът обем на учебната програма е задължителен за всеки учител. В посочения брой часове трябва да се вмести обучението по български език с циклично повтарящи се скучни учебни единици за езика, сухо построени уроци, без значима практическа насоченост. Многобройните учебници по литература, претрупани от словесна еквилибристика, са трудно достъпни за разбиране и безполезни в създаването на учебен модел за интерпретация. Учебното помагало е примерен модел за приобщаване към художествения свят на литературата - било чрез езика, било чрез етичните измерения на богатата образност и фактологичност. Достъпност не означава примитивност. Крайно належащ е нов подход - не толкова в подбора кой да пише учебници, а на какви критерии да е подчинено създаването им. Целесъобразно е в масовото училище в гимназиалните класове да са предвидени часове за задължителна подготовка (ЗП) или задължително-избираема подготовка (ЗИП) по езикова култура. Възрастовата граница (16-18 години) определя много по-отговорно и съзнателно отношение към езиковата грамотност.

-----

* Учител по български език и литература в Професионалната гимназия по механотехника в Пловдив, участник във форума на МОН в края на март.