Когато ме попитаха вярно ли е, че все повече се къса връзката на учениците с училището, си дадох сметка, че всъщност връзката е скъсана най-напред вътре в нас, учителите.

Спомних си как мои колеги крещяха и гладуваха за шепа жълти стотинки и ми стана неудобно. За нас самите, които изискваме уважение, а не го предизвикваме. А то, най-просто казано, се изразява в това учениците ти да влизат редовно в твоите часове.

Погледнах всичко това от двете му страни - като учител и като помощник-директор, чиято задача е да организира и контролира учебната работа.

Тръгнах от първи клас - часовете по български език, намалени вече на 7, а ограмотяването е все толкова необходимо, както и преди. Защо ли с влизането на наредба №6 на МОН решиха, че българчето може да се научи да чете и пише по-набързо? Някак между усиленото изучаване на английски още в забавачката и компютрите, които и без това после ще заместят нуждата от грамотност. Е, правим възможното и прибавяме един час по ограмотяване - от резервните по задължително-избираема подготовка (ЗИП). Останалите часове в ЗИП-а заделяме за английския език - и ние сме на пазара - няма ли го езика още от 1-и клас, няма и достатъчно ученици и съответно достатъчно работа за нас.

Проблемите слизат все по-надолу и все повече се увеличават - вече от 1-и клас. Първият и най-страшният е, че 90% от учениците ни са от семейства на разделени родители. Или по-точно - са без семейства. Днес една майка така е ударила детето си с дръжката на метлата, че кръвоизливът в окото и повръщането дори за нас е ясен симптом за сътресение на мозъка. Днес агресията в 4-и клас достигна връхната си точка и след поредното сбиване единият от героите ми обясни, че баща му няма да може да дойде, защото е в Китай - зарежда своя склад, голям колкото училището заедно с двора. Днес в 5-и клас изчезват два мобилни телефона, а един цял клас ми заяви, че ще побърка и тази учителка - да дойде друга.

В 7-и клас ужасът на предизпитната подготовка вече е настъпил и няма как да не е, защото всичките деца вече наизустяват нечии творения по литература. На кой знае как събрания форум на МОН с учители по литература (за него никой не разбра предварително в нашето голямо столично училище) мои колеги заявили, че изпитът по литература слага в рамки учениците и те не могат да създават творчески текстове.

Гледам тетрадките по литература на ученици от различни училища - чудесни планове за съчинения, чудесни продиктувани страници, да са живи и здрави частните уроци!

Но защо, г-н министър, всички ние ще сме виновни за това? Ами потърсете по-широк форум, нека учителите да ви кажат как се оценява учителския труд, а не чиновниците от МОН, които или никога, или отдавна не се били учители. Не могат дори чиновниците от регионалния инспекторат, защото познават само своите колеги отпреди 10 г., когато самите те са били учители.

Истината, г-н министър, е във всяко едно по-голямо квартално средно общообразователно училище. Не от т. нар."елитни", не училище с по 500 деца. Заповядайте в едно подобно на нашето, където учителите сами си правят мултимедийни проекти, за да предадат уроците си върху Библията, защото учебниците не вършат никаква работа. Където учениците ни в олимпиади и състезания по математика се класират преди възпитаниците на специализираните математически училища. Където има 12-класници, идващи всеки ден на училище (да, това днес е постижение!) при много от преподавателите си.

Далеч съм от мисълта, че всичко ни е наред. Но едно е да си добър литератор, математик или историк, съвсем друго е да си добър учител. Разликата е в способността да "изиграваш ролята си" всеки път, влизайки в клас. И както заради добрия актьор има много публика на едно представление, така заради "добре играещия" учител всички ученици влизат в час. И дори след като завършат, пак се връщат да го видят.

-----

* Помощник-директор и учител по български език и литература в 125-о СОУ-София.