Западна и Централна Европа несъмнено са предпочитаната за българските студенти образователна дестинация по програмите за академичен обмен и въобще за следване. Университетите на Балканите обаче също предлагат места и стипендии за български студенти. Макар да са точица на фона на мнозинството, не са малко българите, които учат тук по ред причини - заради съответната филология, която са започнали вече да учат, заради родители, които работят в някоя балканска съседка, заради престижа на някои близки университети и пр. Заради преливането на етносите през границите пък всички страни дават финансови и други предимства на онези "свои", които са граждани на съседката.



Турция



Турция е една от страните вън от ЕС, които въпреки това са включени в програма "Еразмус". Отделно от това всички университети приемат чужденци, но с по-висока такса.

Изпитът за чужденци (YOS) е стандартизиран и една част от него, разбира се, проверява нивото на владеене на езика. Той се провежда в различни центрове във и извън Турция, най-близкият от които е в Скопие. Заявката за участие в него се подава до турското образователно министерство до края на март. Висшите училища приемат и със SAT 1, ACT (American College Testing) и други стандартизирани международни изпити.

Разбира се, медалисти от международни ученически олимпиади влизат директно.

Таксите за чужденци в турските университети варират (главно според собствеността - държавен/частен), но не са ниски.

Българските граждани с турски произход обаче могат да подават в тамошното образователно министерство молба за стипендия, студентски кредит или друго финансово облекчение, удостоверявайки етническия си произход.

В турски университети може да се влезе и с други международни стандартизирани изпити.

Повечето университети имат малка квота за чужденци. Изключенията са основно вузове в големите градове - Истанбул, Анкара и Измир.

По правило онези университети, които обучават изцяло на английски, приемат най-много чужденци: Богазджи в Истанбул (3-10 души в специалност), анкарският Джанкая (10-20), Фатих в Истанбул (10-20 души), Измирският икономически (10 души) и т. н.

За разлика от тях университетите, които обучават на друг чужд език, приемат малко - например Галатасарай в Истанбул, където всичко се изучава на френски, приема по 1-2-ма чужденци в специалност. Има и университети, които обучават само на немски.

Изчерпателна информация за чужди кандидат-студенти има на страницата studyturkey.metu.edu.tr



Румъния



В Румъния като асоциирана членка на Евросъюза също има обмен по "Еразмус". Освен това страната ежегодно отпуска петдесетина стипендии за български студенти. В повечето тамошни висши училища те влизат без приемен изпит. Изключение правят художествената академия и архитектурните факултети, за които има изпит по рисуване. В Румъния се учи или по държавна поръчка (със стипендия от около $50 месечно), или на собствена издръжка (най-високи са таксите на медицина и стоматология - около $4500).

Ежегодно по междуправителствена спогодба се приемат реципрочно по петима души за пълен срок на обучение. Българските студенти получават стипендия. Таксите за общежитие са минимални.

Всяка година се приемат и специализанти (за по 3 месеца), и докторанти, изявили желание да учат в северната ни съседка. Румъния приема и 30-40 български стипендианти с румънски предци в родословието си по предложение на влашката асоциация (центърът й е във Видин, има и клонове в Тутракан, Силистра, Велинград и др).





Гърция



Страната ежегодно отпуска няколко стипендии за българи, които се занимават с гръцки език. Гръцкото образователно министерството отпуска по 3 стипендии за пълен курс на обучение за бакалаври (стипендията е по-висока, ако университетът е в провинцията, за да покрива транспортните разходи), 6 стипендии за едномесечни летни езикови курсове за специалностите новогръцка филология, балканистика, приложна лингвистика с гръцки и класическа филология. Освен това се дават и 5 стипендии за 10-месечен срок за следдипломна квалификация и научни изследвания.

Документите за кандидатстване за стипендия заедно с препоръките от съответните български институции се изпращат до края на юни в гръцкото образователно министерство. Подробна информация има на сайта oxioria.com - страница на българските студенти в Гърция. Там трудно може да се получи отговор на някакво питане, защото от няколко години студентите явно не се занимават сериозно с него, но има богата база данни и линкове към гръцките университети и институции.

Съществуват и частни стипендии за българи, кандидатстващи в Гърция. Тази година например гръцката телекомуникационна компания "Интраком", която има клон тук, отпуска три пълни стипендии (покриващи таксата, застраховката и общежитието) за български студенти по информационни технологии за обучение в Атински информационни технологии (образователен и изследователски център в Атина). Едната е за магистратура по информационни и телекомуникационни технологии, а другите - за лятно училище по информационни системи от следващо поколение.

Има и някои частни училища - като Американския аграрен колеж в Солун, които отпускат пълни стипендии и грантове за обучение.

Годишно Гърция отпуска и около 90 стипендии за следдипломна квалификация за чужди студенти с гръцки произход.





Словения



В момента на преддипломни квалификации в Словения са около 10 студенти (в Любляна, Марибор и Копър) - от СУ "Св. Климент Охридски" и Варненския икономически университет. През настоящата академична година на следдипломни специализации в Словения са 6 души, общо за 32 месеца. На реципрочен принцип по двама студенти, понякога трима от двете страни посещават летните школи по словенски/български в университетите в Любляна и в София и В. Търново. За тези стипендии принципно кандидатстват студенти от лектората по словенски език в Софийския университет.

Освен СУ и университетът в Любляна договор за обмен имат и Варненският икономически университет и Факултетът по мениджмънт в Приморския университет в гр. Копър. Част от обучението по тези програми се извършва и на английски език.

За българските студенти се осигурява курс по словенски. Конкурсите се провеждат от съответните висши училища, а изборът на студенти за летни школи и следдипломни квалификации - от МОН, обикновено през март на предходната академична година.

Българи могат да кандидатстват за стипендии за следдипломно обучение (например докторантури) и пред AD FUTURA (www.ad-futura.si), Националната научнообразователна фондация на Словения.

По принцип възможността чужденец, който учи там, да работи е доста ограничена - трябва ти специално разрешение за работа. За обменни студенти това не важи и студентското бюро там предлага почасови работи.



Хърватия



И тукашните университети приемат българи по обмен. Университетът в Загреб например има споразумения със СУ и УНСС. Университетът в Риека пък - с Шуменския университет. Всяко лято (юни-юли) в Загребския университет се организират школи по хърватски.



Босна и Херцеговина



Годишните такси за чужденци тук са около 2000 български лева. Напоследък в Босна и Херцеговина има и обучение на английски - в интердисциплинарните магистърски програми в Сараевския университет например. Проблемът за българите е, че няма финансови облекчения за тях и трябва да плащат на общо основание таксата от около 2000 лв.



Сърбия и Черна гора



В момента действа споразумение между България и Сърбия и Черна гора, според което може да се прави реципрочна размяна на студенти. Всяка плаща езиковите курсове на своите кандидати за следване в другата. Иначе таксата за чужденци е близка до самоиздръжката на сръбски граждани в платено обучение.