|
| ----- |
Ако държавата все още не е съвсем наясно по коя пътечка трябва да поеме българското училище, може да вземе на заем тази, подсказана от големия ливански поет и белетрист Халил Гибран. Предлага я самото училище - 131-о СОУ в София, което я е провесило на табло още на прага.
Един любителски тур из коридорите, стаичките и дворовете на българското средно училище само може да покаже колко различно е всъщност то. Различно както от външните представи за него, така и изненадващо в своята многоликост. Но през цялото време диря оставя един ключов мотив - колко много интересът на децата към училището зависи от учителя.
Ето например г-жа Константинова, учителка по литература в 122-о училище в София, сякаш не предава урок, а играе пиеса пред петокласниците. Почти не ги оставя да се замислят да отделят мисълта си от урока за Левски. В динамичен вихър със скоростта на детската енергия тя ги насочва с въпрос подир въпрос, всички искат да се изявят и почти всички вдигат ръка. Иванчо още от началото на часа не спира да настоява да си прочете домашното. "Хайде, кажи ми с твои думи", "Смело кажи каквото искаш", подканя учителката. И реакцията не закъснява - "Според мене, госпожо, е точно обратното", обажда се леко притеснено, но очевидно смело момче. Изобщо петокласниците не приличат на деца, загубили интерес към каквото и да било, дори към часа по литература.
Друга приказка, по-тъжна, се чете в очите на шестокласниците от 59-о училище в "Малашевци". Децата са по-тихи и смирени, дисциплината е наред, но го няма онзи любознателен бурен интерес. Правят морфемен разбор на съчетанието "умираща птица" и се справят добре. Трябва да съставят изречение с причастието пламтящ. И пак се справят добре - "Всяко дете е пламтящо". Да, добре е възрастните да разберат това изречение - че всяко дете е пламтящо. Дори пред учителката децата не се притесняват да кажат, че по български за разлика от литературата им е скучно. Учителката също е откровена и споделя, че учебното съдържание, макар и да може да претърпи подобрения, не е в извора на проблема. "Въпросът е в методическата работа на самия учител", казва тя.
Но още по-интересни са мненията на децата. Те искат да бъдат попитани и от отговорите им личи, че усещат проблем. Не могат да го нарекат ясно, както би го направил някой разбиращ социолог, не могат и да кажат как точно трябва да изглежда интересният час по литература, но със сигурност усещат проблем. Мненията им понякога са стряскащи със своята откровеност: "Иде ли" е тъпо, а
народните песни
рядко ги разбираме",
казва без много колебание 13-годишният Людмил от 138-о училище в кв. "Изток". И други съученици го подкрепят. "Бай Ганьо" обаче им е интересен. Очевидно е, че произведенията, които учат децата, трябва да претърпят известно освежаване, но с ясна идея кое е хем полезно, хем интересно на малчуганите. На Деси например й се иска повече чужда литература. "Учебниците трябва да се заменят с компютри", продължава да съветва Людмил, като подсказва на учителите, че трябва да внедрят по някакъв начин новата техника в учебния процес.
"Наистина е добре да се съчетае полезното с приятното, винаги в края на часа да се оставят по 5 минути за интересите на учениците", дава си сметка млада студентка, която е дошла на учебна практика в часа на шестокласниците. Те я харесват, чувстват я близка, но учителката титулярка споделя, че за съжаление момичето е изпуснало част от практиката си, защото работи. Което е показателно за мотивацията на част от младежи да бъдат добри в бъдещата си роля на учители.
Децата често си противоречат, но могат да бъдат и учудващо единодушни. Едно мощно и проглушително "нееее", произлязло едновременно от двадесетина гърла, озвучава часа по литература на седмокласниците в 125-о СОУ в "Младост". Това е техният кратък и изненадващо категоричен отговор на въпроса "Харесват ли ви учебниците, по които учите?". Тези младежи ще кандидатстват след няколко месеца. Без да бъдат питани, си казват, че
не искат да наизустяват неща,
които други хора са казали, и да бъдат оценявани за знанията на други. Обичат дискусиите в час, трудни са им някои стихотворения и оди като "Опълченците на Шипка", но харесват "Една българка" и народните песни, защото "трябва да познаваме историята и културата на българите". На изпроводяк изпращат с благодарност, че са били изслушани, и се обръщат към Даниел Вълчев само с едно пожелание: "Министърът повече да слуша децата."
В 125-о СОУ има не само будни деца, но очевидно и будни учители. Зам.-директорката Мариана Закова и специалистката по литература Станислава Докторова са безкомпромисни към съсловието: "Всичко зависи от учителя. Има и добри, и лоши примери. Веднъж имахме проблем с един IV клас, сменихме учителя и всичко се оправи", казва Закова. Според нея, за да им е интересно на децата, преподавателят трябва да си изиграе урока като артист и това няма нищо общо със строгостта. Жените признават, че заради изпита след 7-и клас се принуждават да вкарват децата в канона и да ограничават творчеството. "Случвало ми се е децата
да критикуват баба Илийца
за това, че е оставила едно малко и болно дете. Ако напишат това на изпита, най-вероятно проверяващият ще отчете, че текстът не е бил разбран добре", разказва Докторова. Жената вади една тетрадка на седмокласник и показва - освен че е написана прилежно, тя цялата е изрисувана, по самоинициатива на младия художник. Децата обичат да творят, да бъдат провокирани. "Трябва да разберем, че училището е невероятно динамично - всяко следващо поколение е различно от предишното. Ако не се променяме с децата, ние оставаме зад борда. Те сами усещат учителя, който ги дърпа напред, и този, когото не го е грижа, че ги оставя назад", обобщава Докторова.
А ако до 7-и клас проблемите на училищното сърце - учебния процес, изглеждат поправими, то същото изобщо не може да се каже за гимназията. Тук вече училищата са доста по-предпазливи да канят външни хора да обсъждат проблемите с учениците и преподавателите. Като че ли се страхуват да покажат това, което никой не може да скрие - скъсаната връзка с училището. Ето как започва часът по литература на IX клас в едно училище в "Младост":
- Как е, госпожо, как е, ха-ха-ха...
- Днес ще говорим за Новия завет.
- Има ли го на филм? (Изненадващо, но в кабинета по литература има телевизор, макар да няма видео - б. а.)
- За след ваканцията ще трябва да прочетете и "Евангелието на Матей".
- То късо ли е?
Част от младежите участват във вялата дискусия за Библията, друга част се клатят на столовете си, трети рисуват по тетрадките. Тийнейджърите не са и много словоохотливи за екзистенциалната роля на училището. Част от тях призовават за повече лирика и филмчета в часа по литература, а друга част просто отсичат, че не им е интересно.
"Да, има известно разпускане сред учениците", признава учителката на деветокласниците. Тя отбелязва, че младежите днес общуват много по-непосредствено. Объркано е времето. Всичко тръгва от хаоса в обществото. Според нея след 7-и клас започва рязък спад в четенето. Тя препоръчва да се върви към по-голяма специализация на децата според техните интереси. "Може би не трябва да искаме всички да учат -
от 20 души да развиеш
интересите на 5-има
е пак успех", вдига рамене тя.
Любезната директорка на 59-о училище ни кани при дванадесетокласниците. Тя знае, че проблеми има, и не се опитва да ги крие. От около 15 деца в класа в час са само 6. Не говорят много. Единственото, което става ясно от думите им, е, че им е интересно "горе-долу", а по лицата им се чете отегчение.
В 131-о СОУ посрещането е по-различно - "Ние едно говорим, а друго излиза после. Нали ще пишете хубави неща, защото и без това тук децата имат по-ниско самочувствие". И все пак е трудно да се повярва, че могат да създадат ниско самочувствие у децата учители, които са поставили и всеки ден минават покрай таблото с думите на Гибран: "Децата са синове и дъщери на бъдещето. Дайте им вашата любов, но не и вашите мисли..."