Андрей Радев е роден 1 април 1966 г. в Кюстендил. Завършва математическата гимназия в града и след това Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Започва кариерата си през 1991 г. като юрист на поземлена комисия. След това близо 6 години и половина е адвокат в Кюстендил. От 1 януари 1999 г. е съдия в районния съд в града. След година е избран за негов председател.





- Г-н Радев, вие ръководите един средно голям съд. Какви са проблемите му?

- Проблемите тук са като в цяла България. Не може да се каже, че имаме проблеми с прилагането на закона. Поставят ни се обаче редица според мен неоправдани изисквания.

Липсват средства. Народното събрание трябва да разбере, че съдебната власт не иска средства самоцелно или за някакъв лукс. Ние например сме зле откъм зали. Палатата, в която се помещава районният съд в Кюстендил, е строена като представителна, а не като функционална. Ние имаме 2 зали. Критиците на съдебната система искат бързина. Ние сме десет състава. Как да гледаме делата в толкова малко зали. Нямаме адвокатска стая, в която защитниците да разглеждат делата на спокойствие. Нямаме регистратура, както изисква правилникът за съдебната администрация. Просто не разполагаме с такива помещения. Деловодството е настанено в една тясна стая. Адвокатите и гражданите четат делата там.

- Може би недостигът на зали е проблем за всеки съд. Използвате ли системата за разпределение на делата на случаен принцип? Това е една от основните препоръки на Европа.

- Не. Това не го въвеждам. Ако преценят - да ме накажат. Наистина опитахме. Дискетата с програмата стои в бюрото ми. Но системата има недостатъци. Например разпределя дела на съдии, които са много натоварени. Освен това тук съдиите се въртят в различните колегии. Имаме трима наказателни колеги, с мен - четирима, една брачна съдийка, по една по вещно, облигационно и трудово право. Какъв случаен избор да правя!

- Влизането в системата също предизвиква много дискусии. Сега се подготвят и промени в Закона за съдебната власт, които ще регламентират то да става само с конкурс. Какво е вашето мнение за това?

- Конкурс трябва да има при първоначално постъпване в съдебната система. Но той трябва да е с ясни и чисти правила. Трябва да има възможност за проверка както на теоретическата, така и на практическата подготовка на кандидатите. Само така може да се направи преценка. Сега назначенията се правят от Висшия съдебен съвет по предложение на председателя на съответния съд. Неговата преценка може и да е грешна. А съдиите се назначават без изпитателен срок.

- А как се справяте с адвокатските "номера" за отлагане на делата?

- Аз нямам проблеми с колегите адвокати. Вярно е, че масово се представят медицински бележки. Тогава насрочвам делото за през 10 дни. Правата на подсъдимите трябва да се ограничат до разумна степен, за да има по-малко начини за шиканиране на процеса. Разбира се, трябва да се спазват международните конвенции за защита на правата.

- Откога е най-старото дело тук?

- Най-старото наказателно дело тук е за престъпление, извършено през 1993 г. Но то е изключение. По принцип тук по-старо дело отпреди 3 години няма. Съдиите решават над 30 дела месечно. Това обаче не означава, че се прави компромис с качеството. Делата издържат пред горната инстанция, много малко са отменените решения. 76% от гражданските дела, постъпили миналата година, са приключени. При наказателните делът е още по-голям - 93%.

- Как да се противодейства на корупционните практики в съдебната система?

- Защитавайки системата, трябва да кажа, че в нея няма корупция. Напоследък има няколко случая, предимно на следователи.

Докато този, който предлага подкуп, също извършва престъпление, трудно ще се доказва. Аз например съм потърпевш от такъв случай. Преди време дойде една жена в кабинета ми и пита: какво стана, защо решението не е в наша полза, нали си платихме. Само дето аз нищо не знам. Това се прави от адвокатите. Ако клиентът загуби делото, казват, че другата страна е дала повече пари на съдията. И така се насажда у хората, че системата тотално и изначално е корумпирана.

- Това означава ли, че законите ни са лоши?

- НПК - и действащият, и този, които ще влезе в сила на 28 април, не ми харесват в някои части.

- Например?

- Имаше един период, в който се гарантираше бързината на наказателния процес. Тогава се допускаше четенето на показанията на редовно призован свидетел, който не се явява в съдебно заседание. Сега не е така, иска се съгласието на страните. Макар че новият НПК допуска по-бързи производства - т. нар. предварителни изслушвания.

Всъщност аз не съм сигурен дали Европа ни поставя изискване за бързина на процеса, или това не е измислица на някой наш чиновник. Обвиненията за бавност са безпочвени. Но тези, които пишат законите, не слушат тези, които ги практикуват. Понякога надделяват други интереси. Много удобно е за управляващите съдебната система да е с лош образ. През последните години това е тенденция. Темида е обичайният заподозрян за всичко. Така се измества вниманието на хората.

- Споменахте НПК. Ще се справят ли дознателите, върху които съвсем скоро ще падне отговорността за разследването?

- Не.

- Какво ще стане тогава?

- Каша. Аз се надявам, че прокурорите ще извършват необходимите действия. До момента прокуратурата беше регулировчик. Дознателят има и изпълнява и ред други задължения. Няма необходимата насоченост. Щатният дознател в момента представлява една скъпо струваща машинописка. Той не върши оперативна работа и няма достъп до информацията, с която разполага "ченгето". Сега при дознателите ще отидат дела, с които те сами са си признали, че не могат да се справят и прокуратурата ги е преобразувала в следствия.

- Как един скандал по върховете на съдебната система рефлектира върху един неголям съд като този?

- Никак.

- А какви са отношенията с прокуратурата на местно ниво?

- Добри. Тук много отдавна няма конфликт от типа на "ние ги ловим, а вие ги пускате". Разбираме се и няма противопоставяне. Дори имаме практика да се събираме, за да решаваме противоречията.